Жван

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жван
Жван
— село —
„Свети Никола Топлички“
„Свети Никола Топлички“
North Macedonia relief location map.jpg
41.2878° с. ш. 21.1208° и. д.
Жван
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Демир Хисар
Географска област Демир Хисар
Надм. височина 643 m
Население 428 души (2002)
Пощенски код 7240
МПС код BT
Жван в Общомедия

Жван или Джван (на македонска литературна норма: Жван) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Печат на Жванското дружество на Илинденската организация, създадено след освобожедението на Вардарска Македония през Втората световна война

Селото е разположено на 690 m надморска височина, на десния бряг на река Църна, като лежи на самия път от общинския център Демир Хисар за Кичево, под рудник за желязна руда. Между селата Слоещица и Жван е разположен манастирът „Свети Никола Топлички“. Землището на Жван е 9,1 km2, от които обработваемите площи са 248,9 ha, пасищата заемат 154,2 ha, а горите 456,4 ha.[1]

Селото има две махали Жван и Отрап.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според народната етимология името на селото произхожда от намиралия се в него хан.[1]

Според Пане Перуновски селото е записано в турски дефтери като Джван-хане. В XV век селото има 61 семейства, а в началото на XVII – 21 къщи. Първоначално селото е между църквите „Света Петка“ и „Свети Димитър“, на левия бряг на Църна.[1] „Свети Димитър“ е построена в 1624 година,[2] а гробищната „Света Петка“ е от XVII век.

В XIX век Жван е чисто българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Жванъ има 340 жители, всички българи християни.[3]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Джван има 360 българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Жван са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5] Селото остава в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година.

През 1961 година Жван има 904 жители, които през 1994 намаляват на 506,[6] а според преброяването от 2002 година селото има 428 жители, всички македонци.[7]

Националност Всичко
македонци 428
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Край селото има и малка църква „Свети Архангел Михаил“.[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Жван
Починали в Жван

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Жван. // Мој Роден Крај. Посетен на 17 август 2018.
  2. Манастири и цркви. // Општина Демир Хисар. Посетен на 26 април 2014 г.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.
  6. Жван на сайта на Община Демир Хисар
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
     Портал „Македония“         Портал „Македония