Жван
| Жван Жван | |
| — село — | |
„Свети Никола Топлички“ | |
| Страна | |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Демир Хисар |
| Географска област | Демир Хисар |
| Надм. височина | 643 m |
| Население | 428 души (2002) |
| Пощенски код | 7244 |
| МПС код | BT |
| Жван в Общомедия | |
Жван или Джван (на македонска литературна норма: Жван) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 690 m надморска височина, на десния бряг на река Църна, като лежи на самия път от общинския център Демир Хисар за Кичево, под рудник за желязна руда. Между селата Слоещица и Жван е разположен манастирът „Свети Никола Топлички“. Землището на Жван е 9,1 km2, от които обработваемите площи са 248,9 ha, пасищата заемат 154,2 ha, а горите 456,4 ha.[1]
Селото има две махали Жван и Отрап.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Според народната етимология името на селото произхожда от намиралия се в него хан.[1]
Според Пане Перуновски селото е записано в турски дефтери като Джван-хане. В XV век селото има 61 семейства, а в началото на XVII – 21 къщи. В сиджил от 1620-1621 година е отбелязано, че 8 ханета (домакинства) в Джван дължат военния данък нузул за османския поход срещу Полша.[2]
Първоначално селото е между църквите „Света Петка“ и „Свети Димитър“, на левия бряг на Църна.[1] „Свети Димитър“ е построена в 1624 година,[3] а гробищната „Света Петка“ е от XVII век.
В XIX век Жван е чисто българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Жванъ има 340 жители, всички българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Жван е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 41 къщи.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сванско е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак със 70 къщи.[6]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Джванъ има 60 български къщи.[7]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Джван има 360 българи екзархисти.[8]
До 1906 година селото е чифлигарско. С помощта на ВМОРО местни жители избиват бегове и други представители на властта или на земевладелците, които ги притесняват. Към 1906 година собственичка на земята е жената на бег от Битоля. През тази година селяните откупуват земята си от нея за 1400 лири, като си я разделят по равно.[9] Според данни на главния стружки учител Яким Деребанов през 1906 година селото притежава 1200 дюнюма орна земя. То има 56 къщи и 327 жители. 35 души са на гурбет - в България, Румъния и Сърбия.[10]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Жван са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11] Селото остава в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Ангел Ат. Анев от Битоля е български кмет на Жван от 5 септември 1941 година до 25 ноември 1942 година. След това кметове са Борис Ив. Немиров от Силистра (29 декември 1942 - 18 януари 1943) и Константин П. Гелев от Лерин (24 април 1943 - 9 септември 1944).[12]
През 1961 година Жван има 904 жители, които през 1994 намаляват на 506,[13] а според преброяването от 2002 година селото има 428 жители, всички северномакедонци.[14]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 428 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Край селото има и малка църква „Свети Архангел Михаил“.[1]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Жван
Божин Павловски (р. 1942), писател от Северна Македония
Весна Дамчевска-Илиевска (р. 1961), политик от Северна Македония
Йонче Найдов Найдов, български революционер от ВМОРО[15]
Коста Христов Бавчанджийски, български революционер от ВМОРО[16]
Мирче Кръстев Близнаков, български революционер от ВМОРО[16]
Мицко Йошев (1884 - ?), български революционер от ВМОРО
Никола Йонов Кузманов, български революционер от ВМОРО[17]
Никола Стоянов Калапов, български революционер от ВМОРО[17]
Раде Силян (р. 1950), писател от Северна Македония
Соня Талевска (р. 1961), политик от Северна Македония
Тале Грозданов Грозданов, български революционер от ВМОРО[18]
Трайко Петров Дамчев, български революционер от ВМОРО,[18] четник на Стефан Алабаков в 1915 година[19]
Христо Стойков (1866 – 1906), български революционер от ВМОРО
- Починали в Жван
Христо Стойков (1866 – 1906), български революционер от ВМОРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Жван // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 19 август 2018. Посетен на 17 август 2018.
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 49.
- ↑ Манастири и цркви // Општина Демир Хисар. Архивиран от оригинала на 11 август 2016. Посетен на 26 април 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 19.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
- ↑ Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско) по спомени на Алексо Стефановъ (Демирхисарски войвода). Съобщава Боянъ Мирчевъ (Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ”, София. — Печатница П. Глушковъ. — 1931) Материали за историята на македонското освободително движение, книга XI, с. 97.
- ↑ Стойчева, Станислава. Гурбетчийството като фактор в развитието на българското население в Битолско и Преспа в началото на 20 век, Македонски преглед, година ХХХ, кн. 4. София, Македонски научен институт, 2007. с. 51-52, 66.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Жван на сайта на Община Демир Хисар
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2 февруари 2008
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 32.
| ||||||||||||||