Света Петка (Жван)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.

„Света Петка“
„Света Петка“
Викиекспедиција Железник Дополнителни 06.jpg
Общ изглед
Местоположение в Демир Хисар, Жван
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Република Македония
Населено място Жван
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Преспанско-Пелагонийска
Архиерейско наместничество Крушевско-Демирхисарско
Тип на сградата еднокорабен храм
Време на изграждане XVII век
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
„Света Петка“ в Общомедия

„Света Петка“ (на македонска литературна норма: „Света Петка“), наричана и лати е късносредновековна църква, разположена в Западна Македония, край село Жван, част от Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е гробищен храм, разположен северно от селото, покрай пътя Битоля – Кичево, на няколкостотин метра западно от църквата „Свети Димитър“. За точното време на изграждане на църквата няма точни данни, но според архитектурата и запазените стенописи може да се предположи, че е изградена в първата половина на XVII век.[3] Преправяна е в XIX век.[4]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

В архитектурно отношение църквата е еднокорабна сграда с издължена правоъгълна основа, която на източната страна завършва с висока тристранна апсида. При изграждането на църквата, на западната страна е изграден притвор.[5] Зидарията е от ломен камък, като отворите са от дялан камък. Фасадите са фугирани и оцветени в розово.[6]

Вътрешното пространство на църквата е засводено с полукръгъл издължен свод, който лежи на две двойки дъги, носени от пиластри, при което наосът се дели на две травеи. Олтарното пространство е тясно и е отделено от наоса с дървен нов иконостас. Апсидата е плитка нища в източната стена, която горе завършва с дъга. Вратата е на западната стена на нартекса. Покривът е на две води с керемиди,[3] а над апсидата с ламарина.[6]

Живопис[редактиране | редактиране на кода]

Оригиналната живопис се отличава с линеарност и приглушен колорит. Забележително са изображенията на Дейсис с Христос Цар, Света Марина, изписана до Богородица и допоясното изображение на Свети Ахил Лариски в олтара.[4]

Вероятно в 1931 година църквата е изписана отново – от руския художник, работил в Югославия, Иван Мелников.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 37.
  2. Јелена Павловска, Наташа Ниќифоровиќ и Огнен Коцевски. Карта на верски објекти во Македонија. Менора - Скопје, Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи, 2011. ISBN 978-608-65143-2-7. с. 24.
  3. а б Наве, Сашка. Цркви со продолжни лаци од XV и XVIII век. Скопје, Архитектонски факултет - Скопје, април 2013. с. 16.
  4. а б Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1311.
  5. Митревски, Никола. Споменици на фрескоживописот од XVI и XVII век во Демирхисарско. Прилеп, Матица македонска, 2003. ISBN 9989-48-512-7. с. 56. (на македонска литературна норма)
  6. а б в Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 38.
     Портал „Македония“         Портал „Македония