Света Петка (Жван)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.

„Света Петка“
„Света Петка“
Викиекспедиција Железник Дополнителни 06.jpg
Общ изглед
Местоположение в Демир Хисар, Жван
Вид на храмаправославна църква
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
Населено мястоЖван
ВероизповеданиеМакедонска православна църква - Охридска архиепископия
ЕпархияПреспанско-Пелагонийска
Архиерейско наместничествоКрушевско-Демирхисарско
Тип на сградатаеднокорабен храм
ИзгражданеXVII век
Статутпаметник на културата
Състояниедействащ храм
„Света Петка“ в Общомедия

„Света Петка“ (на македонска литературна норма: „Света Петка“), наричана и лати е късносредновековна църква, разположена в Северна Македония, край село Жван, част от Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е гробищен храм, разположен северно от селото, покрай пътя Битоля – Кичево, на няколкостотин метра западно от църквата „Свети Димитър“. За точното време на изграждане на църквата няма точни данни, но според архитектурата и запазените стенописи може да се предположи, че е изградена в първата половина на XVII век.[3] Преправяна е в XIX век.[4]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

В архитектурно отношение църквата е еднокорабна сграда с издължена правоъгълна основа, която на източната страна завършва с висока тристранна апсида. При изграждането на църквата, на западната страна е изграден притвор.[5] Зидарията е от ломен камък, като отворите са от дялан камък. Фасадите са фугирани и оцветени в розово.[6]

Вътрешното пространство на църквата е засводено с полукръгъл издължен свод, който лежи на две двойки дъги, носени от пиластри, при което наосът се дели на две травеи. Олтарното пространство е тясно и е отделено от наоса с дървен нов иконостас. Апсидата е плитка нища в източната стена, която горе завършва с дъга. Вратата е на западната стена на нартекса. Покривът е на две води с керемиди,[3] а над апсидата с ламарина.[6]

Живопис[редактиране | редактиране на кода]

Оригиналната живопис се отличава с линеарност и приглушен колорит. Забележително са изображенията на Дейсис с Христос Цар, Света Марина, изписана до Богородица и допоясното изображение на Свети Ахил Лариски в олтара.[4]

Вероятно в 1931 година църквата е изписана отново – от руския художник, работил в Югославия, Иван Мелников.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 37. (на македонска литературна норма)
  2. Јелена Павловска, Наташа Ниќифоровиќ и Огнен Коцевски. Карта на верски објекти во Македонија. Менора - Скопје, Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи, 2011. ISBN 978-608-65143-2-7. с. 24. Архив на оригинала от 2014-01-24 в Wayback Machine.
  3. а б Наве, Сашка. Цркви со продолжни лаци од XV и XVIII век. Скопје, Архитектонски факултет - Скопје, април 2013. с. 16.
  4. а б Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1311. (на македонска литературна норма)
  5. Митревски, Никола. Споменици на фрескоживописот од XVI и XVII век во Демирхисарско. Прилеп, Матица македонска, 2003. ISBN 9989-48-512-7. с. 56. (на македонска литературна норма)
  6. а б в Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 38. (на македонска литературна норма)