Граище
Граище Граиште | |
— село — | |
Граищкият манастир „Свети Тома“ | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Пелагонийски |
Община | Демир Хисар |
Географска област | Демир Хисар |
Надм. височина | 610 m |
Население | 145 души (2002) |
Пощенски код | 7240 |
МПС код | BT |
Граище в Общомедия |
Граище или понякога книжовно Градище (на македонска литературна норма: Граиште) е село в Община Демир Хисар, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположено е на 610 m надморска височина в долината на Църна, на 3,5 km от град Демир Хисар. Землището на селото е 3,56 km2, от които обработваемите площи са 218,1 ha, пасищата заемат 70,4 ha, а горите 49,9 ha. Край Граище е разположен Граищкият манастир „Свети Тома“. В селото има Основно училище „Гоце Делчев“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Гоце Делчев“ - Демир Хисар. Църквата в селото е „Свети Леонтий“.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]На хълма Градище непосредствено северно от селото има остатъци от антична и средновековна крепост. Според Иван Микулчич това е град Добрун, център на цялата област Демир Хисар в средновековието[2]
В XIX век Граище е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Градище има 180 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Градище е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 34 къщи.[4]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Граище има 10 български къщи.[5]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Градище има 200 българи екзархисти.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 6 от Граище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
През 1961 година Граище има 311 жители, които през 1994 намаляват на 164,[8] а според преброяването от 2002 година селото има 145 жители.[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Граиште // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-20. Посетен на 20 август 2018.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 197.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 839.
- ↑ Граище на сайта на Община Демир Хисар[неработеща препратка]
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 февруари 2008
|