Градище (Граище)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Градище.

Градище
Остатъци от зидовете
Остатъци от зидовете
Местоположение
Местоположение в Република Македония
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
община Демир Хисар
село Граище
Археология
Вид град
Епоха античност, средновековие

Градище (на македонска литературна норма: Градиште) е антично и средновековно укрепено селище в областта Демир Хисар, Република Македония.[1][2]

Градище е самотен, висок 160 m хълм сред равнината на устието на Стара река в Църна. В южното му подножие лежи селото Граище, което носи името му, а с ниско седло се свързва с планините на север. Това е географският, а и транспортният и в исторически план стопанският център на областта Демир Хисар - в античността Дериоп, а в средновековието Железно.[2]

На заравнения връх на хълма и на двете тераси на юг на обща площ 12 ha в ранната античност се е намирал според Иван Микулчич градът Брианион,[3] споменат от Страбон като селище в Дериоп (Деуриоп).[4] Селището е отново укрепено в късната античност със стена с хоросан с 8 кули. Акрополът обхваща 2 ha, а предградието е било на на терасите под него. Открити са няколкостотин монети, датирани между късния III и VI век. Желязната сгур и топеното олово показват основната стопанска дейност - добив на желязна руда.[3]

В северния дял на античния акропол вътрешен зид без хоросан, изграден на север и запад върху античния зид затваря пространство с размери 90 х 30 m. Зидът на античния акропол е запазен добре,[3] но следи от Долен град (предградие) няма.[5] Според Томо Томоски и Иван Микулчич това е фрурионът Добрун.[3] От средновековието са открити керамика, малки ковани железни предмети и много византийски монети: анонимни фолиси от средата на XI век, медни скифати от XII и XIII век. Явно в късното средновековие експлоатацията на рудата се измества на запад, където се развива градът Железнец (Сидерокастрон).[5]

Фрурионът Добрун се споменава заедно с Бучин, Габаларион, Сидерокастрон и Дебрица във връзка с войната между Андроник III Палеолог и Сърбия в 1329 - 1330 година около рудоносните региони Демир Хисар и Дебрица. Районът е наричан и Добромир.[5]

През лятото на 2009 година 2/3 от археологическия обект са унищожени при копане за антени за мобилен ретранслатор.[4][6][7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. ISBN 9789989101069.
  2. а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 195.
  3. а б в г Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 196.
  4. а б Димитровска, Василка. Видео запис од уништениот локалитет Градиште, с.Граиште. // Археолошки дневник, 2009-09-10. Посетен на 2018-08-20.
  5. а б в Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 197.
  6. Димитровска, Василка. Извештај од терен – Увид во оштетувањата на локалитетот од страна на мобилните оператори. // Археолошки дневник, 2009-09-09. Посетен на 2018-08-20.
  7. Димитровска, Василка. Ничиј багер, на ничија земја. // Археолошки дневник, 2009-09-18. Посетен на 2018-08-20.
     Портал „Македония“         Портал „Македония