Кале (Стрежево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Кале.

Кале
Кале
Местоположение в Битоля, Стрежево
Информация
Страна  Северна Македония
Терит. единица Община Битоля
Местоположение Стрежево
Основаване Античност
Статут паметник на културата
Състояние частично запазена
Собственик държавна

Кале (на македонска литературна норма: Кале) е антична и средновековна крепост над изоставеното битолско село Стрежево, Северна Македония.[1][2] Обявена е за паметник на културата.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Калето се издига на 1 km североизточно над село Стрежево и на 3,5 km западно от Габалавци, на 60 – 70 m висока тераса, на ръба на долината на река Шемница. Пътят по Шемница, свързващ Демир Хисар на север с Виа Егнация на юг е минавал през Калето. На ридовете от двете страни на Шемница има следи от експлоатация на желязо.[1]

Антични останки[редактиране | редактиране на кода]

На терасата в VI век е изградена силна крепост, за да пази околните рудници и пътя между провинциите Македония I и II, границата между които минавала близо до нея.[3] Датирана е по монети на Юстиниан.[2] Крепостната стена е силна с няколко кули и предзид (протеихисма). Размерите на кастела са големи 195 х 164 m (2,5 ha). На северната стена на кастела опира жилищният район, който също е укрепен. В отворено пространствона 300 – 600 m югозападно от крепостта лежи селище от същия период и раннохристиянска базилика, украсена с мозаечен под и мраморни пластики.[3]

Средновековни останки[редактиране | редактиране на кода]

Крепостната стена е добре запазена и вероятно в късното средновековие е обновена.[4] При разкопки на Битолския музей в 1979 година[2] е открито депо с железни предмети от X - XII век: 18 конски стремета от номадски тип, бойни секири, земеделски сечива, голям кръст - изковани в крепостта и, без да бъдат употребявани, заровени. Открит е и меден скифат от XIII - XIV век.[4] Находките се пазят в Битолския музей.[2]

Идентификация[редактиране | редактиране на кода]

Възможно е това да е споменатият в контекста на войната между Византия и Сърбия за рудоносните региони Демир Хисар и Дебрица в 1330 г. фрурион Габаларион (заедно с Бучин, Добрун, Железнец и Дебрица).[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 148.
  2. а б в г Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, Македонска академиjа на науките и уметностите, 1996. ISBN 9989649286.
  3. а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 149.
  4. а б в Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 150.
     Портал „Македония“         Портал „Македония