Свинище (община Битоля)
Вижте пояснителната страница за други значения на Свинище.
|
Свинище Свиниште |
|
|---|---|
| — село — | |
 Свинище през Първата световна война |
|
  Свинище |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Гяваткол |
| Надм. височина | 695 m |
| Население | 0 души (2002) |
| МПС код | BT |
| Свинище в Общомедия | |
Свинище или Свинища (на македонска литературна норма: Свиниште) е изселено село в община Битоля на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 720 m надморска височина в областта Гяваткол, северозападно от Битоля. Землището му е било 4,2 km2, но по-голямата му част е потопено под водите на Стрежевското езеро.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото се споменава за пръв път в османско преброяване от 1519 година като Свинища.[1]
В XIX век Свинище е неголямо изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Свинищани се занимават лов, скотовъдство - обработка на мляко и вълна, дърводелство и строителство. В 1864 година е изградена църквата „Свети Георги“.[1] Според Васил Кънчов в 90-те години Свинища е чифлик с 8 български християнски къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Свинища има 85 жители, всички българи християни.[3]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Свиница има 96 българи екзархисти.[4]
По време на Първата световна война Свинища е включено в Гопешка община и има 155 жители.[5]
В 1953 година селото има 235 жители. В 1980 година с изграждането на язовирната стена на Стрежевското езеро, селото е напълно изселено. На всички 40 домакинства, около 150 души, са изградени къщи в Бруснишкия квартал на Битоля.[1]
Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Свинище
Яне Грозев, деец на ВМОРО, заловен в 1903 година, изпратен на заточение, убит с щикове в Мала Азия[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Свиниште. // Мој Роден Крај. Посетен на 12 ноември 2017.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 20.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 174 – 175. (на френски)
- ↑ „Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 9.“, архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен 7 април 2014
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008
- ↑ Розалин, Димитър. Страданията на 323 македонски затворници в Диарбекир, през 1903 – 1904, Спомени от бившия заточеник Георги Т. Ачков, София, 1923, печ. „Розова долина“, стр. 18.
| |||||||||||
Портал „