Ращани (община Битоля)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ращани.
Ращани Раштани | |
---|---|
— село — | |
Страна | ![]() |
Регион | Пелагонийски |
Община | Битоля |
Географска област | Пелагония |
Надм. височина | 663 m |
Население | 396 души (2002) |
Пощенски код | 7241 |
МПС код | BT |
Ращани в Общомедия |
Ращани (на македонска литературна норма: Раштани) е село в община Битоля на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в областта Пелагония, на 3 km северно от Битоля. Близостта до Битоля прави селото на практика квартал на общинския център.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
На рида Кале южно над селото има средновековна крепост.[2]
Народната етимология обяснява името на селото от многото храсти там, поради което на жителите му викали расяни, променено по-късно в ращани.[1]
В XIX век Ращани е село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ращани има 90 жители, всички българи християни.[3]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ращани има 120 българи екзархисти.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 396 жители самоопределили се както следва:[5]
Националност | Всичко |
македонци | 391 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 3 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 2 |
Църквата в селото е „Свети Никола“.[1]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Починали в Ращани
Сава Илчев Илчев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[6]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Каноник от XVI век, прибран от Ращани от епископ Йосиф Цвийович в 20-те години на XX век, съхраняван днес в Библиотеката на Белградския университет. На страница 41б има приписка Ραϛανος χορος.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Раштани. // Мој Роден Крај. Посетен на 1 август 2018.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 142.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-10-15
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 325, л. 18; а.е. 170, л. 57
|