Сърбци
| Сърбци Српци | |
| — село — | |
 Стари къщи в Сърбци | |
  Сърбци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Гяваткол |
| Надм. височина | 910 m |
| Население | 65 души (2002) |
| Пощенски код | 7314 |
| МПС код | BT |
| Сърбци в Общомедия | |
Сърбци (на македонска литературна норма: Српци), наричано още Малко Сърбци, Мало Сърбци или Горно Сърбци, е село в община Битоля на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 910 m надморска височина в областта Гяваткол, в Снеговско-облаковския масив, западно от регионалния път Битоля - Охрид, на 14 km от Битоля.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов името е първоначален патроним на -ишти < -itji от личното име Сръбчо.[2] Според друго мнение името се дължи на опирането о планински гребен с вид на сърп.[1]
Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]В грамота на сръбския цар Стефан Урош V от 1361 година е споменато село Србчишта: сѣло Србчишта сь ижє в нѥмь парики и зємлѥю .[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Селото под името Сърбци се споменава в османски дефтер от 1468 година с 88 християнски семейства. В 1568 година се споменават две селища със същото име – едното с 50, а другото с 24 християнски семейства.[3]
В XIX век Сърбци e изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1831 година. В 1878 година Йосиф Мажовски изписва притвора на църквата.[4] Освен нея над селото на 950 m надморска височина има и манастирска църква „Успение Богородично“.[1]
Според Васил Кънчов в 90-те години Сръбци има 40 български християнски къщи.[5] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сръбци има 820 жители, всички българи християни.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мало Сърбци е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 53 къщи.[7]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Сръбци има 60 български къщи.[8]
След Илинденското въстание цялото село минава под върховенството на Българската екзархия. На 5 март 1905 година, в съответствие с политиката за ограничаване на българския елемент, османските власти затварят църквата в Сръбци и конфискуват ключовете ѝ. Причина за това е, че смятат храма за гръцки.[9] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в Сърбци има 576 българи екзархисти и функционира българско училище.[10] От 1906 до 1912 година български учител в селото е смилевецът Велян Гурджев.[11]
По време на Балканската война 13 души от Сърбци се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е окупирано от сръбски части и остава в Сърбия след Междусъюзническата война. По време на Първата световна война Сръбци е част от Цапарска община и има 486 жители.[13]
В 1953 година селото има 650 жители. През втората половина на века жителите му масово емигрират – в Битоля, Скопие, САЩ, Канада, Австралия и Европа.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 65 жители,[1] самоопределили се като македонци.[14]
| Националност | Всичко |
| македонци | 65 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Сърбци
Апостол Георгиев Дошлаков, български революционер от ВМОРО[15]- Апостол Георгиев Обедников (1863 – след 1943), български революционер от ВМОРО
- Божин (Божил, Боше) Талев Ангелов Иванов (1875 - след 1943),[16] македоно-одрински опълченец,[17] дърводелец, 1-ва рота на 2-ра скопска дружина, войник в 59-и пехотен полк през Първата световна война;[16] на 4 март 1943 година, като жител на Битоля, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[16]
- Божин Кулев (1873 – след 1943), български революционер от ВМОРО
- Георги Христов Наумов, 28-годишен, земеделец, 4 рота на 9 велешка дружина, награден с бронзов медал.[18] Загинал през Първата световна война.[19]
- Димо Христов Андонов (1864 – след 1943), български революционер от ВМОРО
- Иван Трайчев Янкиев (1882 – след 1943), български революционер от ВМОРО
- Михаил Иванов (1900 – 1986), български езотерик, ученик на Петър Дънов
- Митре Михайлов Далъчев, български революционер, селски войвода на ВМОРО[20]
- Недялко Долиманов (? – 1906), български революционер от ВМОРО, четник на Велко Велков – Скочивирчето
- Свързани със Сърбци
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 Горно Српци // Мој роден крај. Архивиран от оригинала на 29 юли 2018. Посетен на 29 юли 2018.
- 1 2 Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 176.
- ↑ Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 148.
- ↑ Јосиф Радев Мажоски // Лазарополе. Посетен на 17 април 2014 г.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 21.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 19.
- ↑ Лельова, Росица. На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония (1903-1912), София, Издателство на БАН, 2021, с. 97.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 174-175. (на френски)
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 129.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 880.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 5.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 октомври 2007
- ↑ Апостолъ Г. Дошлаковъ // Илюстрация Илиндень VI (4 (54). София, Издание на Илинденската Организация, Февруарий 1934. с. 14.
- 1 2 3 Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 33.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 24.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 484.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 399, л. 24; а.е. 514, л. 13, 14
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 38.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 20.
| |||||||||||
