Сърбци
| Сърбци Српци | |
|---|---|
| — село — | |
 Стари къщи в Сърбци | |
  Сърбци | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Гяваткол |
| Надм. височина | 910 m |
| Население | 65 души (2002) |
| Пощенски код | 7314 |
| МПС код | BT |
| Сърбци в Общомедия | |
Сърбци или Малко Сърбци или Горно Сърбци (на македонска литературна норма: Српци) е село в община Битоля на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 910 m надморска височина в областта Гяваткол, в Снеговско-облаковския масив, западно от регионалния път Битоля-Охрид, на 14 km от Битоля.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В грамота на цар Стефан Душан от 1361 година е споменато село Србчишта. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним на -ишти от личното име Сръбчо.[2] Според друго мнение името се дължи на опирането о планински гребен с вид на сърп.[1]
Селото под името Сърбци се споменава в османски дефтер от 1468 година с 88 християнски семейства. В 1568 година се споменават две селища със същото име – едното с 50, а другото с 24 християнски семейства.[3]
В XIX век Сърбци e изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1831 година. В 1878 година Йосиф Мажовски изписва притвора на църквата.[4] Освен нея над селото на 950 m надморска височина има и манастирска църква „Успение Богородично“.[1]
Според Васил Кънчов в 90-те години Сръбци има 40 български християнски къщи.[5] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сръбци има 820 жители, всички българи християни.[6] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Сръбци има 60 български къщи.[7]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сърбци има 576 българи екзархисти и функционира българско училище.[8] От 1906 до 1912 година български учител в селото е смилевецът Велян Гурджев.[9]
По време на Балканската война 13 души от Сърбци се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
През войната селото е окупирано от сръбски части и остава в Сърбия след Междусъюзническата война. По време на Първата световна война Сръбци е част от Цапарска община и има 486 жители.[11]
В 1953 година селото има 650 жители. През втората половина на века жителите му масово емигрират – в Битоля, Скопие, САЩ, Канада, Австралия и Европа.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 65 жители,[1] самоопределили се като македонци.[12]
| Националност | Всичко |
| македонци | 65 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Сърбци
Апостол Георгиев Дошлаков, български революционер от ВМОРО[13]- Божин Талев, македоно-одрински опълченец, 32-годишен, дърводелец, 1 рота на 2 скопска дружина[14], войник в 59-и полк през Първата световна война[15]
- Божин Кулев (1873 - след 1943), български революционер от ВМОРО
- Георги Христов Наумов, 28-годишен, земеделец, 4 рота на 9 велешка дружина, награден с бронзов медал.[16] Загинал през Първата световна война.[17]
- Михаил Иванов (1900 - 1986), български езотерик, ученик на Петър Дънов
- Недялко Долиманов (? - 1906), български революционер от ВМОРО, четник на Велко Велков - Скочивирчето
- Свързани със Сърбци
- Иван Божинов, български революционер, битолски войвода на ВМОРО, през Илинденско-Преображенското въстание с четата си се сражава при Гявато и Сърбци, Битолско.[18]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((mk)) Официален сайт на Община Битоля
- Народни приказки от Сърпци, обнародвани от К. Шапкарев в „Български прикаски и вѣрования съ прибавление на нѣколко Македоновлашки и Албански“ (СбНУ, кн. VIII, 1892)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Горно Српци. // Мој роден крај. Посетен на 29 юли 2018.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 176.
- ↑ Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 148.
- ↑ Јосиф Радев Мажоски. // Лазарополе. Посетен на 17 април 2014 г.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 21.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
- ↑ Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 19.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 174-175. (на френски)
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 129.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 880.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 5.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-10-16
- ↑ Апостолъ Г. Дошлаковъ. // Илюстрация Илиндень VI (4 (54). София, Издание на Илинденската Организация, Февруарий 1934. с. 14.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 24.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 33.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 484.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 399, л. 24; а.е. 514, л. 13, 14
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 20.
| |||||||||||
Портал „