Сърбци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сърбци
Српци
— село —
Стари къщи в Сърбци
Стари къщи в Сърбци
North Macedonia relief location map.jpg
41.0858° с. ш. 21.2108° и. д.
Сърбци
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Битоля
Географска област Гяваткол
Надм. височина 910 m
Население (2002) 65 души
Пощенски код 7314
МПС код BT
Сърбци в Общомедия

Сърбци или Малко Сърбци или Горно Сърбци (на македонска литературна норма: Српци) е село в община Битоля на Република Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 910 m надморска височина в областта Гяваткол, в Снеговско-облаковския масив, западно от регионалния път Битоля-Охрид, на 14 km от Битоля.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Гъркомани в Сърбци след нападение на българска чета
Старото училище в Сърбци

В грамота на цар Стефан Душан от 1361 година е споменато село Србчишта. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним на -ишти от личното име Сръбчо.[2] Според друго мнение името се дължи на опирането о планински гребен с вид на сърп.[1]

Селото под името Сърбци се споменава в османски дефтер от 1468 година с 88 християнски семейства. В 1568 година се споменават две селища със същото име – едното с 50, а другото с 24 християнски семейства.[3]

В XIX век Сърбци e изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1831 година. В 1878 година Йосиф Мажовски изписва притвора на църквата.[4] Освен нея над селото на 950 m надморска височина има и манастирска църква „Успение Богородично“.[1]

Според Васил Кънчов в 90-те години Сръбци има 40 български християнски къщи.[5] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сръбци има 820 жители, всички българи християни.[6] Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сърбци има 576 българи екзархисти и функционира българско училище.[7]

По време на Балканската война 13 души от Сърбци се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

През войната селото е окупирано от сръбски части и остава в Сърбия след Междусъюзническата война. По време на Първата световна война Сръбци е част от Цапарска община и има 486 жители.[9]

В 1953 година селото има 650 жители. През втората половина на века жителите му масово емигрират – в Битоля, Скопие, САЩ, Канада, Австралия и Европа.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 65 жители,[1] самоопределили се като македонци.[10]

Националност Всичко
македонци 65
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Апостол Дошлаков
Родени в Сърбци
  • Flag of Bulgaria.svg Апостол Дошлаков, български революционер от ВМОРО[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Божин Талев, македоно-одрински опълченец, 32-годишен, дърводелец, 1 рота на 2 скопска дружина[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Димитров Иванов (1900-1986), български философ-мистик, ученик на Петър Дънов
Свързани със Сърбци
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Божинов, български революционер, битолски войвода на ВМОРО, през Илинденско-Преображенското въстание с четата си се сражава при Гявато и Сърбци, Битолско.[13]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Горно Српци. // Мој роден крај. Посетен на 29 юли 2018.
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 176.
  3. Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 148.
  4. Јосиф Радев Мажоски. // Лазарополе. Посетен на 17 април 2014 г.
  5. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 21.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 174-175.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 880.
  9. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 5.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  11. Илюстрация Илинден, 1934, бр. 54, стр. 14.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 24.
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 20.


     Портал „Македония“         Портал „Македония