Йосиф Мажовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йосиф Мажовски
български зограф
Роден
1845 г.
Починал
1919 г. (74 г.)
Подпис Yosif Mazhovski Signature (vectorized).svg
Йосиф Мажовски в Общомедия

Йосиф Радев Мажовски е български зограф от Македония, представител на Дебърската художествена школа.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

„Събор на апостолите“, Йосиф Мажовски, 1898 г. Петър, Павел, Йоан Богослов и Матей държат модела на църквата. Отгоре Христос благославя с две ръце

Йосиф Мажовски е роден в мияшката паланка Лазарополе, Дебърско, Македония. Според брат му Исая Мажовски годината на раждането му е 1845,[2] според Асен Василиев - 1830,[1] а според Цветан Грозданов - 1836 година.[3] Заедно с братята си Исая и Яков Мажовски учи иконопис при баща си Радул Мажовски.[4] Първите самостоятелни работи на Йосиф са от 1862 година още като ученик на Дичо Зограф в тайфата му в Охрид и околията. След това Йосиф работи в Битолско, Ресенско и Охридско заедно с братята си Яков и Исая.[5] Йосиф се занимава и с фотография.[6]

В 1870 година изписва четири от престолните икони на църквата в Бърчево - на Света Богородица, Свети Йоан Предтеча, Свети Архангел Михаил и Свети Никола. На иконата на Света Богородица се подписва: „їз рȢки Їѡсиф зȢграфъ“. В същата година с брат си Яков довършват престолните икони в храма „Свети Архангел Михаил“ в Ташмарунища.[6]

В 1872 година Йосиф изписва живописта в селската църква „Свети Димитър“ в Църнобуки.[5] Йосиф изписва и църквата „Свети Тодор“ в Сърбци, Битолско в 1876 година, където оставя надпис „1876 месеца ІȢлiа 11 денъ испiса се прiтворъ в тои же време беше попъ Тале Тiлевъ и попъ Рiсте попа Петре. Зѡграфъ Iосифъ Радев из Лазарополе“.[1] Работи и в църквата „Света Петка“ във Върбен, както се разбира от надписа в нея: „Жівописецъ Смиреніи Іѡсифъ Радиѡновичъ ѿ Мала река с. Лазарополе“.[7]

С брат си Яков Мажовски рисува иконите в църквите „Свето Преображение Господне“ в Гопеш, „Свети Георги“ в Олевени, където правят и стенописите, в „Света Богородица“ в Гявато и в „Св. св. Константин и Елена“ в Сопотско.[1] С братята си Исая и Иван рисува иконите в „Света Петка“ в Горна Белица и „Свети Никола“ в Радожда.[1]

В църквата „Свети Никола“ в Теарце Йосиф изработва живописта, която е характеризирана от научните работници като изключително наративна и голяма рядкост, отстъпваща от византийските канони. На иконостаса в тази църква в първата зона са изобразени Свети Георги, Свети Архангел Михаил, Свети Никола, Света Богородица, Иисус Христос, Свети Йоан Кръстител и Свети Димитър. Във втората зона за изобразени иконите от „Актът“ (19 икони). На престолната икона, на която е изобразен Иисус Христос, има текст, който гласи: „Всички свети образи са изобразени в лето от Христа 1866, месец март, ден 24, зограф Йосиф от Лазарополе из Дебър, помени Господе православни християни, общо ктитори и прислужници, помени ги християни у село Теарце“.[5]

В 1867 година работи в църквата „Свети Илия“ в Стенче, където се подписва на иконите „Иисус Христос“, „Св. св. Петър и Павел“, „Свети Димитър убива Лий“.[8] В 1890 година изписва църквата „Свети Георги“ в Цапари.[9]

Известно е съществуването на иконата „Света Троица“ от Йосиф Мажовски, изработена в 1896 година. Тя се намира в катедралната църква „Свети Крал Урош“ в Урошевац. Съдбата на иконата е неизвестна след пожара в църквата в 1999 година.[5]

Следи от богатата дейност на Йосиф Мажовски се намират и в Карпинския манастир, където той е един от тримата зографи заедно с Петър и Атанас Николови от Велес, които след разрухата на фреските от XVI век, изписват наново църквата. В Карпинския манастир се намира изписаната на дърво с темпера икона от Йосиф „Събор на апостолите“ от 1898 година.[5]

В църквата „Свети Никола“ в Куманово изписва иконата „Въведение на Богородица и други светии“, която датира от втората половина на XIX век. От 1898 година датира икона на Мажовски в църквата „Света Параскева“ в Пезово.[5]

Йосиф е автор на икона от същата 1898 година на Свети Илия в църквата „Свети Илия“ в Никуляне, днес в Кумановската галерия за икони.[10]

Умира в 1910[1] или в 1919 година.[5]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Радул Кузманов Мажовски
(1808 —  1859)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йосиф Радев Мажовски
(1845 —  1919)
 
Яков Радев Мажовски
(1848 —  1920)
 
Исая Радев Мажовски
(1852 —  1926)
 
Иван Радев Мажовски
(1856 —  ?)
 
 
 


Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Чокревска-Филип, Јасмина. Зографите Радеви Мажовски од Лазарополе, Прилози, одделение за општествени науки XL 1, Македонска Академија на Науките и Уметностите, Скопје 2009, 119-141.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 243.
  2. а б Мажовски, Исая. Възпоминания. печатница на Ив. К. Божинов, 1922. с. 56.
  3. Грозданов, Цветан. Дичо Зограф и неговите ученици во црквата Свети Илија во Стенче, Гостиварско, в: Цветан Грозданов. Уметноста и културата на XIX век во Западна Македонија, МАНУ, 2004, стр. 85.
  4. Мажовски, Исая. Възпоминания. печатница на Ив. К. Божинов, 1922. с. 2, 56.
  5. а б в г д е ж Јосиф Радев Мажоски. // Лазарополе. Посетен на 17 април 2014 г.
  6. а б Прилози, том 38, бр. 1-2. МАНУ, 2007. с. 102.
  7. Историја: списание на Сојузот на историските друштва на СР Македонија, том 5. Сојуз, 1969. с. 226.
  8. Грозданов, Цветан. Дичо Зограф и неговите ученици во црквата Свети Илија во Стенче, Гостиварско, в: Цветан Грозданов. Уметноста и културата на XIX век во Западна Македонија, МАНУ, 2004, стр. 78.
  9. Цркви и манастири во Националниот парк Пелистер. // Bitola Tourist Info. Посетен на 11 юни 2017.
  10. с. Никуљане - црква Св. Илија. // Галерија на икони од Кумановскиот крај во црквата Св. Никола, Куманово. Посетен на 14 април 2014 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония