Горна Белица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Белица.

Горна Белица
Горна Белица
— село —
Bela di Supra (Upper Belica).jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.2233° с. ш. 20.5558° и. д.
Горна Белица
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Струга
Географска област Дримкол
Надм. височина 1316 m
Население 1 души (2002)
Пощенски код 6335
Горна Белица в Общомедия
„Света Петка“

Горна Белица (изписване до 1945 година: Горна Бѣлица; на македонска литературна норма: Горна Белица; на арумънски: Beala di Supra; на албански: Belica e Epërme; на гръцки: Άνω Μπεάλα, Ано Беала) е село в Северна Македония, в община Струга.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено високо в източните склонове на планината Ябланица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Горна Белица е открит римски некропол, обявен за паметник на културата.[1]

В XIX век Горна Белица е предимно влашко село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. Власите в Горна Белица се заселват в селото в XVIII век предимно от околностите на разрушения Москополе.[2] Една част от тях са преселници от Албания – фаршериоти.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горна Белица (Gorna Biélitza) е посочено като село със 132 домакинства, като жителите му са 45 българи и 305 власи.[4] Според Васил Кънчов в 90-те години на ХІХ век Горна Белица има 80 къщи власи патриаршисти.[5] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горна Белица има 150 арнаути мохамедани и 850 власи.[6]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Горно Белица се състои от 1200 власи и в селото функционира гръцко училище.[7] Според статистиката на Цариградската патриаршия от 1906 година Горна и Долна Белица са села с 400 къщи.[8]

В селото има и румънско училище, в което преподава Г. Тулиу Тачит.[9]

При избухването на Балканската война трима души от Белица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

Според преброяването от 2002 година селото има 1 жител македонец.[11]

В селото има църкви „Света Петка“ („Света Параскева“) от 1889 година и манастирската „Свети Климент Охридски“. Църквата „Света Троица“ в местността Парумба е осветена на 28 септември 1998 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[12]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Горна Белица

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Τοπάλης Α., "Τα χωριά Άνω και Κάτω Μπεάλα. Η λιμνολεκάνη Στρούγκας Αχρίδας", Μακεδονικά, Θεσσαλονίκη 1972.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Археолошки локалитет „Горна Белица“. // Управа за заштита на културното наследство. Посетен на 13 октомври 2017. Архив на оригинала от 2017-10-13 в Wayback Machine.
  2. Beala di supra.
  3. Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, г. I, 1925, кн. 5-6, с. 79
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102-103.
  5. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-155. (на френски)
  8. Άνω και κάτω Μπεάλα.
  9. Documente berciu biserici[неработеща препратка]
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
  11. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  12. Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г. Архив на оригинала от 2014-03-04 в Wayback Machine.
     Портал „Македония“         Портал „Македония