Збъжди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Збъжди
Збажди
— село —
Поглед на селото Збажди (1).jpg
Macedonia relief location map.jpg
41.35° с. ш. 20.6728° и. д.
Збъжди
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Струга
Географска област Малесия
Надм. височина 1252 m
Население (2002) 10 души
Пощенски код 6338
Збъжди в Общомедия

Збъжди или Збъжде (тъй като д е палатализиран се среща и изписване Збъждье, на македонска литературна норма: Збажди, на албански: Zbazhda) е село в Република Македония, в Община Струга.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в западните поли на планината Караорман.

История[редактиране | редактиране на кода]

Успение Богородично“ от края на XIX век

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния вариант * Събѫжде, притежателно прилагателно със суфикс -je от личното име Събѫдъ.[1]

В XIX век Збъжди е българско село в Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Збъие (Zbaye) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 96 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Збъждье има 550 жители българи християни.[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Збъжди има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]

При избухването на Балканската война 1 човек от Збъжде е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 10 жители македонци.[6]

Църквата в селото е „Успение Богородично“.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Збъжди
  • Flag of Bulgaria.svg поп Йордан Атанасов – Моцарт или Орман Папаз, български революционер от ВМОРО, член на селския комитет между 1902-1903 година[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 177.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 104-105.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 164-165.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 848.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
  8. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.68, 73


Населени места в Община Струга Struga CoA.png
Струга | Безово | Биджево | Боговица | Боровец | Буринец | Бърчево | Велеща | Вишни | Вранище | Глобочица | Горна Белица | Горно Татеши | Джепин | Делогожди | Долна Белица | Долно Татеши | Драслайца | Дренок | Дъбовяни | Заграчани | Збъжди | Калища | Корошища | Лабунища | Лакаица | Ливада | Локов | Луково | Лъжани | Мали Влай | Мислешево | Мислодежда | Модрич | Мороища | Нерези | Ново село | Октиси | Пискупщина | Подгорци | Поум | Присовяни | Радожда | Радолища | Селци | Ташмарунища | Тоска | Фрънгово | Шум | Ържаново | Ябланица
     Портал „Македония“         Портал „Македония