Збъжди
|
Збъжди Збажди |
|
|---|---|
| — село — | |
.jpg) |
|
  Збъжди |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Малесия |
| Надм. височина | 1252 m |
| Население | 10 души (2002) |
| Пощенски код | 6338 |
| Збъжди в Общомедия | |
Збъжди или Збъжде (тъй като д е палатализиран се среща и изписване Збъждье, на македонска литературна норма: Збажди; на албански: Zbazhda) е село в Северна Македония, в община Струга.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в западните поли на планината Караорман.
История[редактиране | редактиране на кода]
Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния вариант * Събѫжде, притежателно прилагателно със суфикс -je от личното име Събѫдъ.[1]
В XIX век Збъжди е българско село в Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Збъие (Zbaye) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 96 българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Збъждье има 550 жители българи християни.[3]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Збъжди има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]
При избухването на Балканската война 1 човек от Збъжде е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 10 жители македонци.[6]
Църквата в селото е „Успение Богородично“.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Збъжди
Ангеле Йованов Дуков, български революционер от ВМОРО[8]- Иван Мирчев, български революционер от ВМОРО[9]
- поп Йордан Атанасов – Моцарт или Орман Папаз, български революционер от ВМОРО, член на селския комитет между 1902-1903 година[10]
- Кипро Илиев Илиев, български революционер от ВМОРО[11]
- Михаил Радичов, български революционер от ВМОРО[12]
- Миле Тръпчев, български революционер от ВМОРО[13]
- Петко Стоянов Стоянов, български революционер от ВМОРО[13]
- Силян Илов Груйов, български революционер от ВМОРО[8]
- Силян Йованов Кръстанов, български революционер от ВМОРО[14]
- Танаско Илов Дамянов, български революционер от ВМОРО[8]
- Танаско Стоянов Стоянов, български революционер от ВМОРО[13]
- Христо Китанов Петрев, български революционер от ВМОРО[12]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 177.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 104-105.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 164-165.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 848.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ а б в Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.68, 73
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ а б в Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II.. Државен архив на Република Македонија, 2016.
| ||||||||
Портал „