Збъжди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Збъжди
Збажди
— село —
Поглед на селото Збажди (1).jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.35° с. ш. 20.6728° и. д.
Збъжди
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Струга
Географска област Малесия
Надм. височина 1252 m
Население 10 души (2002)
Пощенски код 6338
Збъжди в Общомедия

Збъжди или Збъжде (тъй като д е палатализиран се среща и изписване Збъждье, на македонска литературна норма: Збажди; на албански: Zbazhda) е село в Северна Македония, в община Струга.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в западните поли на планината Караорман.

История[редактиране | редактиране на кода]

Успение Богородично“ от края на XIX век

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния вариант * Събѫжде, притежателно прилагателно със суфикс -je от личното име Събѫдъ.[1]

В XIX век Збъжди е българско село в Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Збъие (Zbaye) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 96 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Збъждье има 550 жители българи християни.[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Збъжди има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]

При избухването на Балканската война 1 човек от Збъжде е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 10 жители македонци.[6]

Църквата в селото е „Успение Богородично“.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Збъжди
  • Flag of Bulgaria.svg Ангеле Йованов Дуков, български революционер от ВМОРО[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Мирчев, български революционер от ВМОРО[9]
  • Flag of Bulgaria.svg поп Йордан Атанасов – Моцарт или Орман Папаз, български революционер от ВМОРО, член на селския комитет между 1902-1903 година[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Кипро Илиев Илиев, български революционер от ВМОРО[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Радичов, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Миле Тръпчев, български революционер от ВМОРО[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Петко Стоянов Стоянов, български революционер от ВМОРО[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Силян Илов Груйов, български революционер от ВМОРО[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Силян Йованов Кръстанов, български революционер от ВМОРО[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Танаско Илов Дамянов, български революционер от ВМОРО[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Танаско Стоянов Стоянов, български революционер от ВМОРО[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Китанов Петрев, български революционер от ВМОРО[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 177.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 104-105.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 164-165.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 848.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
  8. а б в Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  9. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  10. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.68, 73
  11. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  12. а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  13. а б в Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  14. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II.. Државен архив на Република Македонија, 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония