Пискупщина
| Пискупщина Пискупштина | |
| — село — | |
 | |
  Пискупщина | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Дримкол |
| Надм. височина | 790 m |
| Население | 182 души (2002) |
| Пощенски код | 6337 |
| Телефонен код | 046 |
| Пискупщина в Общомедия | |
Пискупщина (на македонска литературна норма: Пискупштина) е село в Северна Македония, в община Струга.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Дримкол в източните склонове на планината Радук.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Пискупщина е българско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Тикупщина (Tikoupchtina) е посочено като село с 30 домакинства, като жителите му са 94 българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Пискупщина има 165 жители българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пискущина е чисто българско село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 22 къщи.[3]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пискупщина има 176 българи екзархисти.[4] През учебната 1904/1905 година в селото е открито българско училище.[5]
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Пискупщина има 24 български екзархийски къщи.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 26 души от Пискупщина са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
По време на българското управление във Вардарска Македония през Първата световна война Пискупщина е част от Нерезка община в Дебърска околия на Охридски окръг и има 249 жители.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 182 жители македонци.[9]
В селото има църкви „Свети Никола“ и „Свети Йоан Предтеча“ (Боровечки синор).[10]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Пискупщина
Велян (Веле, Велю) Илиев Сърбинов, македоно-одрински опълченец, 25 (27)-годишен, 2 рота на 1 дебърска дружина, 3 рота на 3 солунска дружина,[11] загинал през Първата световна война[12]- Георги Алексов, македоно-одрински опълченец, 25 (30)-годишен, каменоделец, ІV отделение, 2 рота на 1 дебърска дружина[13]
- Карамфил Сърбинов, македоно-одрински опълченец, 30 (32)-годишен, 2 рота на 1 дебърска дружина, убит[11]
- Цветан Цветанов (1910 - 1944), български комунистически активист
- Тръпко (Търпе) Цветанов (Цветков), македоно-одрински опълченец, 35 или 37-годишен, каменоделец, неграмотен, 2 рота на 1 дебърска дружина[14]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172 – 173.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 43. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
- ↑ Лельова, Росица. На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония (1903-1912), София, Издателство на БАН, 2021, с. 99.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 882.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 53.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 септември 2007
- ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 4 март 2014. Посетен на 16 март 2014 г.
- 1 2 Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 684.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 36
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 18.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 786, 789.
| |||||||||||
