Модрич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Модрич.

Модрич
Модрич
— село —
Църквата „Успение Богородично“
Църквата „Успение Богородично
North Macedonia relief location map.jpg
41.3667° с. ш. 20.5719° и. д.
Модрич
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Струга
Географска област Дримкол
Надм. височина 781 m
Население 25 души (2002)
Пощенски код 6337
Модрич в Общомедия

Мо̀дрич (на македонска литературна норма: Модрич) е село в Северна Македония, в Община Струга.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Дримкол в източните склонове на планината Радук.

История[редактиране | редактиране на кода]

„Свети Архангел Михаил“.

В XIX век Модрич е българско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Модрич (Modritch) е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 152 българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Модрич има 960 жители българи християни.[2]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Модрич има 624 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]

Към 1910 година в селото има само две сърбомански къщи.[4] Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Модрич има 63 български екзархийски и 2 патриаршистки къщи (от 1908 г.).[5]

В рапорт на Павел Христов, главен български учител в Албания, и Григор Ошавков от 28 януари 1914 година се посочва, че Модрич е село с 60 български къщи. В селото е запазено българското училище, функциониращо до 1912 година.[6]

Към началото на XXI век селото има около 50 къщи. Църквата в селото е посветена на „Успение Богородично“. На входа на селото е разположен манастирът „Свети Никола“, в местността Градище – манастирът „Свети Арахангел“, в Долна махала манастирът „Свети Георги“, а в Кочева махала – манастирът „Свети Атанасий“. На 26 юли 2004 година е осветен и поставен темелният камък на църквата „Свети архангел Гаврил“ от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 25 жители македонци.[8]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Модрич
  • Flag of Bulgaria.svg Апостол Соколов, свещеник в Охрид след 1850 година, инициатор за построяването на българското училище в Кошичка махала в Охрид през 1860 година[9]
  • Flag of North Macedonia.svg Бошко Смакьоски (1938 – 1998), писател от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Христов, български опълченец, ІІI опълченска дружина[10]
  • Flag of North Macedonia.svg Йордан Добревски (1939 – 1980), писател от Северна Македония

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 172-173.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
  3. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 184-185.
  4. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 3.
  5. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  6. s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.
  7. Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.602.
  10. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.


     Портал „Македония“         Портал „Македония