Радолища
| Радолища Радолишта Ladorishti | |
|---|---|
| — село — | |
 Изглед към селото | |
  Радолища | |
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Дримкол |
| Надм. височина | 684 m |
| Население (2002) | 3119 души |
| Пощенски код | 6333 |
| Радолища в Общомедия | |
Радолища (произнасяно в региона Радолишча, на македонска литературна норма: Радолишта, на албански: Ladorishti) е село в Република Македония, в Община Струга.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на четири километра западно от Струга, в югозападния край на Стружкото поле, в най-южните склонове на планината Ябланица.
История[редактиране | редактиране на кода]
Край селото е открита раннохристиянска трикорабна базилика с една полукръгла апсида при средния кораб, тройно разчленен нартекс, екзонартекс без колонада на западната страна и помещения отстрани на южния кораб и двата притвора, която е датирана към VI век.[1]
Селото е споменато в грамота на Стефан Душан от 1342 - 1345 година като Оу Радов'лиштехь. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним на -ишти от личното име Радол, Радул. Формата Радовлища е с епентетично л след в под сръбско влияние.[2]
В XV век в село Търпаничко или Родолище, Костурско, което може и да е Радолища, са отбелязани поименно 44 глави на домакинства.[3] В XIX век Радолища е окончателно албанизирано. Последен православен свещеник в селото е поп Янче, баща на архимандрит Дионисий Поповски.[4]. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Радолища е посочено три пъти - веднъж като Родолища (Rodolischta) с 45 домакинства и 72 жители мюсюлмани и 50 българи, втори път като Радоища (Radoïschta) с 85 домакинства и 230 българи и трети път като Радолища (Radolischta) с 25 домакинства и 70 мюсюлмани.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Радолища има 700 жители арнаути мохамедани.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 3119 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1 |
| албанци | 3085 |
| турци | 1 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 32 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Радолища
Керим Мемедали Ходжа (1924 – 1991), албански писател
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Археологически институт към БАН – Bulletin del'Institut d'archeologie, Volumes 30-32, 1967, стр. 192
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 179.
- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Енциклопедија на културното наследство на Струга.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 104-105.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 254.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| Населени места в Община Струга | 
| |
|---|---|---|
| Струга | Безово | Биджево | Боговица | Боровец | Буринец | Бърчево | Велеща | Вишни | Вранище | Глобочица | Горна Белица | Горно Татеши | Джепин | Делогожди | Долна Белица | Долно Татеши | Драслайца | Дренок | Дъбовяни | Заграчани | Збъжди | Калища | Корошища | Лабунища | Лакаица | Ливада | Локов | Луково | Лъжани | Мали Влай | Мислешево | Мислодежда | Модрич | Мороища | Нерези | Ново село | Октиси | Пискупщина | Подгорци | Поум | Присовяни | Радожда | Радолища | Селци | Ташмарунища | Тоска | Фрънгово | Шум | Ържаново | Ябланица | ||
Портал „
