Ташмарунища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ташмарунища
Ташмаруништа
— село —
общ изглед
общ изглед
North Macedonia relief location map.jpg
41.2717° с. ш. 20.639° и. д.
Ташмарунища
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Струга
Географска област Стружко поле
Надм. височина 997 m
Население (2002) 210 души
Ташмарунища в Общомедия

Ташмарунища или Ташморунища (произнасяно в региона Ташмарунишча, на македонска литературна норма: Ташмаруништа; на албански: Morunishti) е село в Северна Македония, в община Струга.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в северния край на Стружкото поле на десния бряг на река Черни Дрин (язовира „Глобочица“).

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Ташморунища е българско село в Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ташморунища (Tachmorounischta) е посочено като село с 50 домакинства, като жителите му са 142 българи.[1] През пролетта на 1880 година селото пострадва от турци грабители.[2] Според Васил Кънчов в 90-те години Таш Морунища е арнаутско село с 50 къщи в Дримкол.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Таш Морунища има 400 жители българи християни и 70 арнаути мохамедани.[4]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Таш Морунища има 400 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 210 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 209
албанци
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

В селото има църкви „Свети Архангел Михаил“, „Свети великомъченик Димитрий“, осветена на 20 октомври 1996 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски, „Свети мъченик Мина“, осветена на 31 август 2003 година от Тимотей, „Света великомъченица Неделя“, осветена на 14 септември 2003 година от Тимотей, „Свети Харалампий“, чийто темелен камък е осветен и поставен на 24 май 2007 година.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ташмарунища
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Наумов (1884 - ?), завършил медицина във Виена[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Ристо Тасев (? – 1903), български революционер от ВМОРО, войвода на селската чета в Ташмарунища на ВМОРО, загива на 4 август по време на Илинденското въстание, заедно с брат си Наум в сражение с турската войска[9].
  • Flag of Bulgaria.svg Цвятко Тасев (? – 1906), български революционер от ВМОРО
Починали в Ташмарунища
Свързани с Ташмарунища

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 104-105.
  2. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 302.
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 18.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 162-163.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
  8. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 164
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 189.


Населени места в Община Струга Struga CoA.png
Струга | Безово | Биджево | Боговица | Боровец | Буринец | Бърчево | Велеща | Вишни | Вранище | Глобочица | Горна Белица | Горно Татеши | Джепин | Делогожди | Долна Белица | Долно Татеши | Драслайца | Дренок | Дъбовяни | Заграчани | Збъжди | Калища | Корошища | Лабунища | Лакаица | Ливада | Локов | Луково | Лъжани | Мали Влай | Мислешево | Мислодежда | Модрич | Мороища | Нерези | Ново село | Октиси | Пискупщина | Подгорци | Поум | Присовяни | Радожда | Радолища | Селци | Ташмарунища | Тоска | Фрънгово | Шум | Ържаново | Ябланица
     Портал „Македония“         Портал „Македония