Нерези

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За скопските села вижте Горно, Средно и Долно Нерези.
Нерези
— село —
Macedonia relief location map.jpg
41.3394° с. ш. 20.6031° и. д.
Нерези
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Струга
Географска област Дримкол
Надм. височина 1 096 m
Население (2002) 213 души
Пощенски код 6336
Нерези в Общомедия

Нерези или Нерезе (на македонска литературна норма: Нерези; на албански: Nerezi) е село в Република Македония, в Община Струга.

Геграфия[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Дримкол в източните склонове на планината Радук.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Нерези е българско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Нерези е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 123 българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Нерези има 500 жители българи християни.[2]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Нерези има 46 сръбски къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нерези има 368 българи екзархисти и функционират българско и сръбско училище.[4]

Към 1910 година в селото има само две сърбомански къщи - тази на сръбския учител Ангел Иванов и чичо му.[5] Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Нерези има 53 български екзархийски и 2 патриаршистки къщи. В селото има сръбско училище с 1 учител и 5 ученици.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 76 души от Нерези са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 213 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 212
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

В селото има църкви „Свети великомъченик Георги“, „Свети Никола“, „Свето Възнесение Христово“ („Свети Спас“), „Въведение на Пресвета Богородица - Пречиста“.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Нерези
Ильо Наумов от Ябланица и Алексо Новов от Нерези
Дримколската чета на ВМОРО: Панде Димитров от Нерези, Павле Ильов от Нерези, Петре Иванов от Нерези, Спасе Пелтекот от Глобочица, Ильо Наумов от Ябланица, Милош Кръстев от Безево, Трифон Манолов от Стеблево, Марко Павлов от Безево, Алексо Новов от Нерези, Тане Мартинов от Нерези, Йован Танев от Нерези
  • България Зарче Филипов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина (1892 - 1960)
  • България Иван Ангелов, македоно-одрински опълченец, 22 (23)-годишен, каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[10]
  • България Йордан Анастасов, македоно-одрински опълченец, каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина[11]
  • България поп Йоан (Иван) Бабунов, български революционер, деец на ВМОРО, убит през Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[12][13]
  • Република Македония Траян Мартиноски (1951 - 1999), писател от Република Македония
  • България Янко Тасев (1876 - 1943), български строителен предприемач
Починали в Нерези

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995. стр. 172-173.
  2. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 261.
  3. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 184-185.
  5. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 3.
  6. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 866.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 28.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 23.
  12. Исторически албум на град Струга, София, 1930, стр. 38.
  13. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 95.


Населени места в Община Струга Struga CoA.png
Струга | Безово | Биджево | Боговица | Боровец | Буринец | Бърчево | Велеща | Вишни | Вранище | Глобочица | Горна Белица | Горно Татеши | Джепин | Делогожди | Долна Белица | Долно Татеши | Драслайца | Дренок | Дъбовяни | Заграчани | Збъжди | Калища | Корошища | Лабунища | Лакаица | Ливада | Локов | Луково | Лъжани | Мали Влай | Мислешево | Мислодежда | Модрич | Мороища | Нерези | Ново село | Октиси | Пискупщина | Подгорци | Поум | Присовяни | Радожда | Радолища | Селци | Ташмарунища | Тоска | Фрънгово | Шум | Ържаново | Ябланица
     Портал „Македония“         Портал „Македония