Нерези
- За скопските села вижте Горно, Средно и Долно Нерези.
| Нерези Нерези | |
|---|---|
| — село — | |
 | |
  Нерези | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Дримкол |
| Надм. височина | 1096 m |
| Население | 213 души (2002) |
| Пощенски код | 6337 |
| Нерези в Общомедия | |
Нерези или Нерезе (на македонска литературна норма: Нерези; на албански: Nerezi) е село в Северна Македония, в община Струга.
Геграфия[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Дримкол в източните склонове на планината Радук.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Нерези е българско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Нерези (Nérézi) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 123 българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Нерези има 500 жители българи християни.[2]
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Нерези има 46 сръбски къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нерези има 368 българи екзархисти и функционират българско и сръбско училище.[4] През март 1906 година, след сражение в Нерези между четата на Милош Павлов и турски аскер, кметът на селото, Тодор, е застрелян от командващия турските части.[5]
Към 1910 година в селото има само две сърбомански къщи – тази на сръбския учител Ангел Иванов и чичо му.[6] Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Нерези има 53 български екзархийски и 2 патриаршистки къщи. В селото има сръбско училище с 1 учител и 5 ученици.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година 76 души от Нерези са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
Във войните за национално обединение на България 13 души от селото загиват като войнци в Българската армия.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 213 жители.[10]
| Националност | Всичко |
| македонци | 212 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
В селото има църкви „Свети великомъченик Георги“, „Свети Никола“, „Свето Възнесение Христово“ („Свети Спас“), „Въведение на Пресвета Богородица – Пречиста“.[11]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Нерези
Аврам Иванов, македоно-одрински опълченец, старши подофицер, 20 (26)-годишен, каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина, убит при Султан тепе на 18 юни 1913[12][13]- Зарче Филипов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина (1892 – 1960)
- Иван Ангелов, македоно-одрински опълченец, 22 (23)-годишен, каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[14]
- Йордан Анастасов, македоно-одрински опълченец, каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина[15]
- поп Йоан (Иван) Бабунов, български революционер, деец на ВМОРО, убит през Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[16][17]
Траян Мартиноски (1951 – 1999), писател от Северна Македония- Янко Тасев (1876 – 1943), български строителен предприемач
- Починали в Нерези
- Милош Павлов (? – 1906), дебърски районен войвода на ВМОРО
- Цвятко Тасев (? – 1906), български революционер от ВМОРО
- Цветко Стоянов (1872 – 1903), български революционер
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172 – 173.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184 – 185. (на френски)
- ↑ Дебър, година ІІ, брой 5, 24 март 1906, с. 3.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 3.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 866.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-16
- ↑ Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г. Архив на оригинала от 2014-03-04 в Wayback Machine.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 272.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 1
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 28.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23.
- ↑ Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 38.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 95.
| ||||||||
Портал „