Янко Тасев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Янко Тасев
български строител
Yanko Tasev Advertisment Crop.jpg
Роден
1876 г.
Починал
11 юли 1943 г. (67 г.)
Реклама на компанията на Тасев

Янко Тасев Гьорев е виден български строителен предприемач от началото на XX век.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1876 година в стружкото село Нерези, тогава в Османската империя.[1] Баща му е майстор строител, който изгражда църква в Призрен, сводести мостове в Дяково, Елбасан, Струга и други. В 1890 година семейството се мести в България. Янко Тасев заедно с баща си изгражда мостовете по шосето Брезник - Трън. След това става самостоятелен строителен предприемач. Участва в строежа на „Свети Седмочисленици“, извършва каменоделските работи по Софийската семинария и Народния театър, прави основите и цокъла на „Свети Александър Невски“, извършва каменоделските работи по Централна баня и Шипченския манастир, изгражда Рисувалната академия и училище „Васил Априлов“, основите на част от Александровската болница, саркофага на княгиня Мария Луиза в Пловдив, полираната стълба на Синодалната палата и Анатомичния институт при Медицинския факултет.[1] Член е на Съюза на македонските емигрантски организации.[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година Янко Тасев е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Нестроевата рота на Първа дебърска дружина. Награден е с орден „За храброст“.[3] По време на Първата световна война служи в Единадесета пехотна македонска дивизия.[2]

Умира на 11 юли 1943 година в София.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Парцел 26. // София помни. Карта на Централния гробищен парк на град София. Посетен на 2015-12-25.
  2. а б в Янко Тасевъ Гьоревъ. // Дебърски гласъ (6). София, Дебърско благотворително братство, 1943. с. 7.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 695.
     Портал „Македония“         Портал „Македония