Янко Тасев

Янко Тасев
	Янко Тасев
български строител
Роден	1876 г. Нерези, Османска империя
Починал	11 юли 1943 г. (67 г.) София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
	Янко Тасев в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Тасев.

Янко Тасев Гьорев е виден български строителен предприемач от началото на XX век^[1]^[2].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1876 година в стружкото село Нерези, тогава в Османската империя.^[1] Баща му е майстор строител, който изгражда църква в Призрен, сводести мостове в Дяково, Елбасан, Струга и други. В 1890 година семейството се мести в България. Янко Тасев заедно с баща си изгражда мостовете по шосето Брезник - Трън. След това става самостоятелен строителен предприемач. Участва в строежа на „Свети Седмочисленици“, извършва каменоделските работи по Софийската семинария и Народния театър, прави основите и цокъла на „Свети Александър Невски“, извършва каменоделските работи по Централна баня и Шипченския манастир, изгражда Рисувалната академия и училище „Васил Априлов“, основите на част от Александровската болница, саркофага на княгиня Мария Луиза в Пловдив, полираната стълба на Синодалната палата и Анатомичния институт при Медицинския факултет.^[1] Член е на Съюза на македонските емигрантски организации.^[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година Янко Тасев е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Нестроевата рота на Първа дебърска дружина. Награден е с орден „За храброст“.^[3] По време на Първата световна война служи в Единадесета пехотна македонска дивизия.^[2]

Влиза във Временния комитет на македонските братства след след 19 май 1934 година като съветник.^[4]

Умира на 11 юли 1943 година в София.^[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б ^в ^г Парцел 26 // София помни. Карта на Централния гробищен парк на град София. Посетен на 25 декември 2015.
↑ ^а ^б ^в Янко Тасевъ Гьоревъ // Дебърски гласъ (6). София, Дебърско благотворително братство, 1943. с. 7.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 695.
↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 271 – 276.

[София_помни-1] а ^б ^в ^г Парцел 26 // София помни. Карта на Централния гробищен парк на град София. Посетен на 25 декември 2015.

[Дебърски_гласъ-2] а ^б ^в Янко Тасевъ Гьоревъ // Дебърски гласъ (6). София, Дебърско благотворително братство, 1943. с. 7.

[3] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 695.

[Гребенаров_276-4] Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 271 – 276.

[1]

[2]

[3]

[4]