Струга

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Струга.

Струга
Родната къща на Братя Миладинови в Струга.
Родната къща на Братя Миладинови в Струга.
Струга (Република Македония)
Red pog.png
Струга
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
кантон= Струга
Географска област Дримкол
Надм. височина 675 m
Население (2002) 16 559 души
МПС код OH
Струга в Общомедия

Струга (на македонска литературна норма: Струга) е град в Република Македония с население 16 559 жители (2002). Център на Община Струга.

География[редактиране | edit source]

Изтекът на Черни Дрин.

Струга се намира в югозападната част на Република Македония в Стружкото поле на изтека на река Черни Дрин от Охридското езеро.

Градът е отдалечен на 180 километра югозападно от столицата Скопие, на 15 километра северозападно от град Охрид и на 13 километра от граничния пункт с Албания Кяфасан.

История[редактиране | edit source]

Струга в началото на 20 век.

На територията на Струга е имало селище още през неолита. По време на Римската империя градът се е намирал на Виа Егнация, свързваща източната и западната част на държавата.

Под името Струга, градът е споменат за пръв път през 11 век. В Калимановата грамота от XVI-и век се споменава, че приходите от рибарството трябва да се изпращат на Зографския манастир.

В 1591 година венецианският посланик Лоренцо Бернардо пътува за Цариград през Македония и оставя любопитно описание на Струга:

Струга през август 1916 година
Струга, град в България на границата с Албания... Макар и да наричат Струга град, всъщност е по-скоро село и е първото селище в България след като се напусне Албания. През града тече малка река, която изтича от Охридското езеро, и която е извор на реката на Леш. След като се премине моста, отделящ Албания и България, се навлиза в Стружкото поле, което е почти изцяло обработвано и е много плодородно. Българите говорят славянски език и следват гръцки обред. На покривите на къщите им кнездят щъркели. Всички хора уважават птиците и смятат, че те носят късмет на тези, на чиито къщи гнездят.[1]

В 1845 година руският славист Виктор Григорович описва Струга така:

В Струга има една църква, посветена на Свети Георги, където има няколко ръкописни и старопечатни славянски книги. При църквата има гръцко училище. Жителите на града са българи и албанци мохамедани и християни.[2]
Икона на Свети Георги в църквата „Свети Георги“.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Струга е посочен като град с 800 домакинства с 650 жители мюсюлмани, 1 420 българи и 210 цигани.[3]

От март 1885 година градът е център на Стружка нахия на Охридска каза в Османската империя.[4] В 1893 година Атанас Шопов посещава Струга и пише, че в града има 4600 души население, от които 1800 турци и арнаути и 2800 българи, всички от които с изключение на две семейства са под върховенството на Българската екзархия. Българите държат градската църква.[5]

Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на 20 век Струга има 4 570 жители, както следва: 3 000 българи християни, 1 000 турци, 350 арнаути мохамедани и 220 цигани.[6]

Тоталното мнозинство на християнските жители на града е под върховенството на Екзархията. Според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Струга се състои от 3 528 българи екзархисти и 56 българи патриаршисти гъркомани. В града има 1 прогимназиално и 2 основни български училища и 1 основно гръцко.[7]

През 19 и първите десетилетия на 20 в. Струга става известен с производството на грънчарски изделия, а така също и с разкошното си градинарство. През този период е развита и търговията (особено със средна Албания). Като типичен езерен град, немалка част от населението му се занимава с риболовство, и особено с ловене на ягули.[8]

Според преброяването от 2002 година Струга има 16 559 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 8 901
албанци 5 293
турци 907
роми 87
власи 550
сърби 72
бошняци 16
други 723

Религия[редактиране | edit source]

В Струга най-разпространени религии са православието и ислямът. В града има две църкви - „Свети Георги“, която е старата българска църква, намираща се на западния, някогашен християнски дял на града. По-новите църкви в града са „Свети Никола Дримски“, осветена на 10 октомври 1983 година, „Света Петка“, изградена и осветена на 15 септември 1996 година и „Свети великомъченик Димитрий“, изградена и осветена на 23 остомври 2005 година, всички от митрополит Тимотей Дебърско-кичевски. на 19 май 2002 година владиката Тимотей в съслужение с Наум Струмишки осветява темелния камък на църквата „Свети жени мироносици“.[10]

Стружки вечери на поезията[редактиране | edit source]

Струга е дом на Стружките вечери на поезията - поетични четения на съвременни македонски и чуждестранни поети, един от най-големите поетични фестивали в света, който се провежда всяка година от 1962 година насам.

Стружани[редактиране | edit source]

Христо Матов.

Струга е родно място на големия български род Миладинови, от който произхождат братята фолклористи Константин и Димитър Миладинов, просветната деятелка Царевна Миладинова и юристът Владислав Алексиев. Българи стружани са и видните дейци на ВМОРО Александър Чакъров и братята Христо и Милан Матов.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Bernardo, Lorenzo. Journey of the Venetian Ambassador
  2. Григорович, Виктор. Очерк путешествия по европейской Турции, 1877, стр.108.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.104-105.
  4. Osmanli Yönetiminde Makedonya (Македониjа во времето на османлиското владеење), Istanbul 2005, p.10-11.
  5. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 305-306.
  6. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 254.
  7. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 164-165.
  8. К. Рачев. Западна Македония. С., 1925, стр. 28.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
Населени места в Община Струга Struga CoA.png
Струга | Безово | Биджево | Боговица | Боровец | Буринец | Бърчево | Велеща | Вишни | Вранище | Глобочица | Горна Белица | Горно Татеши | Джепин | Делогожди | Долна Белица | Долно Татеши | Драслайца | Дренок | Дъбовяни | Заграчани | Збъжди | Калища | Корошища | Лабунища | Лакаица | Ливада | Локов | Луково | Лъжани | Мали Влай | Мислешево | Мислодежда | Модрич | Мороища | Нерези | Ново село | Октиси | Пискупщина | Подгорци | Поум | Присовяни | Радожда | Радолища | Селци | Ташмарунища | Тоска | Фрънгово | Шум | Ържаново | Ябланица
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.