Заграчани
|
Заграчани Заграчани |
|
|---|---|
| — село — | |
 |
|
  Заграчани |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Дримкол |
| Надм. височина | 684 m |
| Население | 1075 души (2002) |
| Пощенски код | 6333 |
| Заграчани в Общомедия | |
Заграчани или Загръчани (на македонска литературна норма: Заграчани; на албански: Zagraçani) е село в Северна Македония, в Община Струга.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на четири километра западно от Струга, в югозападния край на Стружкото поле, в източното подножие на планината Ябланица.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Заграчани е мюсюлманско село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Загратчене (Zagratchéné) е посочено като село с 29 домакинства, като жителите му са 78 мюсюлмани.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Загръчани има 225 жители арнаути мохамедани.[2] Според Евтим Спространов жителите на Заграчани са помаци, които в началото на ХХ век все още говорели български, но поради смесените бракове с албанците в Радолища и най-вече поради по-големия авторитет на албанците и на техния език, били подложени на албанизация.[3] Тези данни се потвърждават и от Яким Деребанов, който в свой рапорт от 1907 година също пише, че жителите на селото са 397 „бълг[ари]-мухамеданци (помаци)“, за които се предполага, че 150 години по-рано са приели исляма. Занимават се със земеделие, а някои от тях работят като строители в чужбина.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 1075 жители.[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1 |
| албанци | 1071 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 3 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104-105.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
- ↑ Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, София 1992, стр. 179.
- ↑ Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 71.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008
| ||||||||
Портал „