Заграчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Заграчани
Заграчани
— село —
Zagracani.JPG
Macedonia relief location map.jpg
41.1906° с. ш. 20.6286° и. д.
Заграчани
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Струга
Географска област Дримкол
Надм. височина 684 m
Население (2002) 1075 души

Заграчани или Загръчани (на македонска литературна норма: Заграчани, на албански: Zagraçani) е село в Република Македония, в Община Струга.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на четири километра западно от Струга, в югозападния край на Стружкото поле, в източното подножие на планината Ябланица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Заграчани е мюсюлманско село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Загратчене (Zagratchéné) е посочено като село с 29 домакинства, като жителите му са 78 мюсюлмани.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Загръчани има 225 жители арнаути мохамедани.[2] Според Евтим Спространов жителите на Заграчани са помаци, които в началото на ХХ век все още говорели български, но поради смесените бракове с албанците в Радолища и най-вече поради по-големия авторитет на албанците и на техния език, били подложени на албанизация.[3] Тези данни се потвърждават и от Яким Деребанов, който в свой рапорт от 1907 година също пише, че жителите на селото са 397 „бълг[ари]-мухамеданци (помаци)“, за които се предполага, че 150 години по рано са приели исляма. Занимават се със земеделие, а някои от тях работят като строители в чужбина.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 1075 жители.[5]

Националност Всичко
македонци 1
албанци 1071
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 3

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 104-105.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
  3. Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, София 1992, стр. 179.
  4. Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 71.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


Населени места в Община Струга Struga CoA.png
Струга | Безово | Биджево | Боговица | Боровец | Буринец | Бърчево | Велеща | Вишни | Вранище | Глобочица | Горна Белица | Горно Татеши | Джепин | Делогожди | Долна Белица | Долно Татеши | Драслайца | Дренок | Дъбовяни | Заграчани | Збъжди | Калища | Корошища | Лабунища | Лакаица | Ливада | Локов | Луково | Лъжани | Мали Влай | Мислешево | Мислодежда | Модрич | Мороища | Нерези | Ново село | Октиси | Пискупщина | Подгорци | Поум | Присовяни | Радожда | Радолища | Селци | Ташмарунища | Тоска | Фрънгово | Шум | Ържаново | Ябланица
     Портал „Македония“         Портал „Македония