Яким Деребанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Яким Деребанов
български просветен деец
Роден

Яким К. Деребанов е български общественик, просветен деец и революционер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Яким Деребанов е роден в стружкото село Вехчани, тогава в Османската империя. Завършва VI клас в Ломската гимназия, България.[1] Представител е на големия род Деребанови. Деребанов е главен български учител в Дебър и в Струга в края на XIX и началото на XX век, съосновател на просветно-революционното дружество „Свети Климент“ в Охрид.[2][3]

В 1886 г. на Илинден в къщата на Климент Заров в Горна Порта в Охрид част от членовете на просветното дружество „Свети Климент“: Климент Заров, Антон Кецкаров, Лев Огненов, Никола Чудов, Яким Деребанов, Иван Лимончев, Никола Пасхов, Климент Шуканов и Анастас и Христо Маджарови участват в създаването на революционен кръжок. Членовете на кръжока обикалят селата в Охридската каза и агитират населението да отваря училища, да използва по-активно временното разрешение на османските власти да се въоръжава срещу върлуващите по това време албански разбойници, както и да избягва османските съдилища.[4]

Делегат е от Струга на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.[5]

През учебната 1919-1920 година е учител в образувания от сръбските власти Охридски срез. В доклад на сръбски просветен инспектор от май 1920 година Яким Деребанов посочен като един от учителите, които не говорят сръбски, намират под българско влияние и затова трябва да бъдат сменени.[6]

Яким Деребанов е автор на описания на Югозападна Македония, на населението ѝ и фолклора му.[3][7]

Баща е на Владислав Деребанов, който през април 1941 година влиза в основания в Струга Български акционен комитет.[8]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия: 1878 - 1913. София, БАН, 1982. с. 73.
  2. Николов, Тома. Спомени от моето минало, Издателство на Отечествения фронт, София, 1989
  3. а б Стойчева, Станислава. Гурбетчийството като фактор в развитието на българското население в Битолско и Преспа в началото на 20 век, в: Македонски преглед, том 30, бр. 4. София, Македонски научен институт, 2007. с. 50, 51, 53, 64.
  4. Кецкаров, Антон. Предтечи на Революционната организация в Охридско, Илюстрация „Илинден“, г. VIII, януари 1936, книга 1 (71), стр. 12-13.
  5. Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
  6. Митрески, Павле. Охридската гимназиjа. Ризница на интелектуалци 1913-1944, Охрид 2012, с. 97-98, 132. Докладът на инспектор Владимир Чакаревич е от 1 май 1920 г.
  7. Извори за българската етнография: Из българския следосвобожденски печат 1878-1900. Марин Дринов, 1999. с. 117, 171, 273.
  8. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, с. 106.
     Портал „Македония“         Портал „Македония