Вевчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вевчани
Вевчани
— село —
Знаме
      
Герб
Стара къща във Вевчани
Стара къща във Вевчани
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Вевчани
Географска област Дримкол
Надм. височина 1000 m
Население 2433 души (2002)
Пощенски код 6335
Телефонен код 00389 – 46
Официален сайт www.vevcani.gov.mk
Вевчани в Общомедия

Вѐвчани (варианти на името Вехчани, Весчани, на македонска литературна норма: Вевчани) е село в югозападната част на Северна Македония, център на едноименната община, в която е единственото населено място.

География[редактиране | редактиране на кода]

Вевчани се намира на 14 km северно от град Струга, в подножието на планината Ябланица. На север от него е разположено село Подгорци, на юг – Октиси, на югозапад Горна Белица, а на изток населеното с албанци село Велеща. Голяма част от землището на селото се намира над 1000 m надморска височина.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името произлиза от старобългарското вьсьсело. Сравними са Долгаец и Белевехчево. Началното име е * Весчане, което е селищно име * Весец + jane. От него произлиза формата Вешчан(е), а от нея Вехчан(е).[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Панорама на Вевчани

В землището на селото са намерени следи от жилища от II век преди Христа. След IX век и официалното приемане на християнството в България селото се споменава като принадлежащо на различни охридски манастири и църкви. В 1342 година е споменато в грамотата на Стефан Душан като Вешчани.[1] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от Охридския вилает от 1633 – 1634 година селото е отбелязано под името Вешчано със 154 джизие ханета (домакинства).[2] Има сведения за училище в селото през 1835 година. От 1868 година в селото работи българско мъжко училище „Свети Спас“ (според други данни – от 1873 година,[3]) а от 1890 година – девическо училище „Надежда“.

Жителите на Вевчани са известни като строители и обикалят редица краища на Османската империя и извън нея (предимно във Влашко). По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година двама вевчанци – Янко Трифонов Янков (1852 – 1922) и Василий Григоров Василев (ок. 1847 – 1917) взимат участие в Българското опълчение.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Весчани (Vestchani) е посочено като село с 865 домакинства с 2430 жители българи.[5] Според Васил Кънчов в 90-те години Вехчани е богато село с 400 християнски къщи с добро училище и църква.[6] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Вехчани се обитава от 2590 жители българи.[7]

В края на 1900 година на голямо събрание по инициатива на Милан Матов са заклети 50 вевчанци за членове на ВМОРО.[8]

На 13 август 1903 година и през следващите дни, по време на Илинденско-Преображенското въстание, селото многократно е нападано от башибозук и ограбвано. Местният свещеник Пантелей и двама първенци са убити, мнозина са ранени и убити.

В 1907 година селото има 2347 жители и 440 къщи.[9] От тях към 1908 година 12 къщи се отделят в сръбска община. През 1910 година техният брой е 17.[10][11]

Вевчанци са известни със своеобразния си диалект, различен от този на околните села. През 1907 г. главният учител в Охрид Яким Деребанов в ревизионния си рапорт за българските училища и население в Скопска, Дебърска и Охридска епархия, пише:

Това село си има свой диалект, говорът им не прилича на нито едно село от околните. Има едно предание: жени от с. Вехчани отишли на работа в некое село, стопанинът им казва, че парите ще им брои след некой ден, а те му казват, че искат парите „на река“ (на ръка). Зачудил се стопанинът какво да прави и как да им занесе парите на реката.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 21 души от Вевчани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

Община Вевчани
Вевчани
Map of Vevčani Municipality.svg
Община Вевчани на картата на Северна Македония
Vevčani Municipality.svg
Карта на общината.
Знаме
      
Общи данни
Страна  Северна Македония
Регион Югозападен
Област Дримкол
Площ 22,8 km2 km²
Население 2433 души (2002)
Адм. център Вевчани
Селища 1 броя
Други данни
Телефонен код 046
Официална страница на общината
Вевчани в Общомедия

Община Вевчани граничи единствено с община Струга. Площта ѝ е едва 22,8 квадратни километра и като се изключат някои от общините, съставляващи град Скопие, общината е най-малката по площ в Северна Македония. Според преброяването от 2002 година Вевчани има 2433 жители.[13]

Националност Всичко
македонци 2419
албанци 3
турци 0
роми 0
власи 1
сърби 3
бошняци 0
други 7

На 13 и 14 януари, Василица, се провежда ежегодният Вевчански карнавал. На 14 януари 2021 г. по време на карнавала демонстративно е изгорено националното знаме на Република България, а видеоклип с оскверняването на флага е качен в популярна интернет социална мрежа и става причина за остра дипломатичесла реакция на Министерството на външните работи на Република България чрез българския посланик в Скопие.[14][15][16]

От юни 2010 година се провежда ежегодна международна художествена колония „Вевчански видувания“.[17][18]

Църкви[редактиране | редактиране на кода]

Спасовден при храма „Свети Спас Горни“, 1927 г.

Централната църква на Вевчани е била „Въведение Богородично“ или „Богородица Пречиска“, така наречената Долна Церков. Църквата е разрушена в османско време. В 1921 година започва да се гради на ново, но поради недостиг на средства строежът е прекратен в 1928 година.[19][20] Втората голяма църква на селото е „Свети Никола“ (Горна Церков), завършена в 60-те години на XIX век – една от най-красивите възрожденски църкви в страната с икони на Дичо Зограф и стенописи от Аврам Дичов.[21][22][23]

Северозападно над селото е манастирът от XIX век „Свети Спас Горни“, в новия католикон, завършен в 1990 година, са запазени оригиналните иконостас и икони. „Свети Спас Бела плоча“ или Долни е кръстокуполен манастирски храм, изграден в 1986 – 1996 година на североизточния вход на Вевчани на мястото на стара църква.[19] В Кралска Югославия е изграден параклис „Свети Сава“, който в 1994 година е разрушен и на 20 октомври 1994 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски поставя темелния камък на „Света Варвара и Свети Сава Йерусалимски“.[19][24][24] В 2013 година на Гергьовден на входа на Вевчани са осветени темелите на църквата Свети Георги, градена от дялан камък.[19] Параклисите „Свети Димитър“ и „Света Петка“ са късновъзрожденски, разположени в местността Падарница северно от селото. Параклисът „Света Неделя“ е в местността Извор, на яз. В храма има малък извор, а иконостасът му е изработен от Георги Бубаноски в 1939 година. Параклисът „Свето Преполвение“ („Руса Среда“) е също в местността Извор и също има извор не него, наречен женска вода, тъй като се вярва, че лекува безродие. Изграден е в 1972 година от братята Ристо, Сандре и Леон Шекуткоски. Също в местността Извор е разположено и църквището „Свети Йоан Кръстител“, където на Водици се хвърля кръста в реката.[19]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Ставре Гогов
Родени във Вевчани
Кметове на Вевчани
  • Flag of Macedonia.svg Васил Радиноски (1996 – 2009)
  • Flag of Macedonia.svg Перо Илиески (2009 –)
Свързани с Вевчани
  • Flag of Bulgaria.svg Яким Беласчиев, български учител от Охрид, преподавал във Вевчани между 1852 – 1857 година[27]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Милетич, Л. Важна фонетична особеност на един западномакедонски говор. – СпБАН, 16, 1918, № 9, 35 – 42;
  • Hendriks, P. The Radožda-Vevčani Dialect of Macedonian. Cisse, 1976, 303 p.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Георгиев, Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители). Български етимологичен речник, том 1 (А – З). София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 136.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 359
  3. Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878 – 1913, София 1983, с. 73
  4. Българското опълчение. Биографичен и библиографски справочник, т.1, б.г., Издателсто „Казанлъшка искра" ЕООД, с. 348, 388, т.3, с. 94
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104 – 105.
  6. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
  8. Милкана Бошнакова. За революционера Милан Матов и неговите спомени. Предговор към: Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, второ издание, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София, 2011, стр. 6.
  9. а б Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с.72 – 73.
  10. Гръцката и сръбски пропаганди в Македония, съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 476 – 482
  11. Отоманскиятъ парламентъ за положението въ Македония. Солунъ, Издание на Съюза на Българските Конституционни Клубове въ Европейска Турция, Печатница на Самарджиевъ и Карабелевъ, 1909. с. 75-76.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
  13. Адресар на општините во Република Македонија
  14. Запалиха българското знаме на карнавал в Северна Македония (СНИМКИ). // actualno.com. 14 януари 2021. Посетен на 15 януари 2021.
  15. София и Скопие осъдиха палежа на българското знаме. // BGNES. 15 януари 2021. Посетен на 15 януари 2021.
  16. Македонските власти издирват вандала, който запали българското знаме. // novini.bg. 15 януари 2021. Посетен на 16 януари 2021.
  17. Почнува меѓународната ликовна колонија „Вевчански видувања“, МИА, 28 јуни 2010[неработеща препратка]
  18. „Меѓународна ликовна колонија „Вевчански видувања 2011“, Дневник online, 29 юни 2011“, архив на оригинала от 30 юни 2011, https://web.archive.org/web/20110630151949/http://www.dnevnik.com.mk/default.asp?ItemID=7FE30EAE8E40014094990593D15A19C1, посетен 30 юни 2011 
  19. а б в г д Светилишта. // Вевчани Info. Посетен на 27 август 2018.
  20. Духовни светилишта во Вевчани. // Низ Вевчани. Посетен на 27 август 2018.
  21. Коцевски, Викторија Грозданова. Иконописното творештво на Дичо Зограф во Скопје и Скопскиот регион. // Премин Портал. Посетен на 23 март 2015.
  22. Алексиев, Емил. Дичо Зограф – еден од најистакнатите македонски зографи. // Премин Портал. Посетен на 9 април 2015.
  23. Изложба на икони на свети Наум Охридски во иконописот на Дебарско-кичевската епархија од XVIII и XIX век. // Македонска Православна Црква, 6 октомври 2010 г. Посетен на 16 март 2014 г.
  24. а б Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г. Архив на оригинала от 2014-03-04 в Wayback Machine.
  25. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
  26. а б Исторически албум на град Струга, София, 1930, стр. 38.
  27. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.56.
     Портал „Македония“         Портал „Македония