Направо към съдържанието

Вевчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вевчани
Вевчани
— село —
Знаме
      
Герб
Стара къща във Вевчани
Стара къща във Вевчани
Вевчани
41.2403° с. ш. 20.5931° и. д.
Вевчани
Северна Македония
41.2403° с. ш. 20.5931° и. д.
Вевчани
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаВевчани
Географска областДримкол
Надм. височина1000 m
Население2433 души (2002)
Пощенски код6335
Телефонен код00389 – 46
Официален сайтwww.vevcani.gov.mk
Вевчани в Общомедия

Вѐвчани (варианти на името Вехчани, Весчани, на македонска литературна норма: Вевчани) е село в югозападната част на Северна Македония, център на едноименната община, в която е единственото населено място.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Вевчани се намира на 14 km северно от град Струга, в подножието на планината Ябланица. На север от него е разположено село Подгорци, на юг – Октиси, на югозапад Горна Белица, а на изток населеното с албанци село Велеща. Голяма част от землището на селото се намира над 1000 m надморска височина.

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Името произлиза от старобългарското – село. Сравнимо е Белевехчево. Началното име е *Весчане, което е селищно име *Весец + jane. От него произлиза формата Вешчан(е), а от нея Вехчан(е).[1][2]

История

[редактиране | редактиране на кода]
Панорама на Вевчани

В землището на селото са намерени следи от жилища от II век преди Христа. След IX век и официалното приемане на християнството в България селото се споменава като принадлежащо на различни охридски манастири и църкви. В 1342 година е споменато в грамотата на Стефан Душан като Вешчани.[1] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от Охридския вилает от 1633 – 1634 година селото е отбелязано под името Вешчано със 154 джизие ханета (домакинства).[3] Има сведения за училище в селото през 1835 година. От 1868 година в селото работи българско мъжко училище „Свети Спас“ (според други данни – от 1873 година,[4]) а от 1890 година – девическо училище „Надежда“.

Жителите на Вевчани са известни като строители и обикалят редица краища на Османската империя и извън нея (предимно във Влашко). По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година двама вевчанци – Янко Трифонов Янков (1852 – 1922) и Василий Григоров Василев (ок. 1847 – 1917) взимат участие в Българското опълчение.[5][6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Весчани (Vestchani) е посочено като село с 865 домакинства с 2430 жители българи.[7]

Според Васил Кънчов в 90-те години Вехчани е богато село с 400 християнски къщи с добро училище и църква.[8] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Вехчани се обитава от 2590 жители българи.[9]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Вешчани е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 360 къщи.[10]

В края на 1900 година на голямо събрание по инициатива на Милан Матов са заклети 50 вевчанци за членове на ВМОРО.[11]

На 13 август 1903 година и през следващите дни, по време на Илинденско-Преображенското въстание, селото многократно е нападано от башибозук и ограбвано. Местният свещеник Пантелей и двама първенци са убити, мнозина са ранени и убити. През 1904 година албанци, подкупени от сръбската пропаганда, подпомагани от сърбомани от Подгорци, убиват в къщата му местния свещеник и деец на ВМОРО поп Петре и отвличат сина му. Дейци на ВМОРО, с участието на кмета на Вевчани, Насте Муратчев, успяват да отмъстят, като убиват сърбоманския свещеник в Подгорци Ставре Кръстев, участвал в убийството във Вевчани.[12]

В 1907 година селото има 2347 жители и 440 къщи.[13] От тях към 1908 година 12 къщи се отделят в сръбска община. През 1910 година техният брой е 17.[14][15] В телеграма, изпратена до председателя на Отоманския парламент по спорните черкви и училища в Македония и Одринско, пише:

„ Всичкото население от с. Вехчани, състояще се от 500 къщи, от най-старо време се намира под ведомството на Св. Екзархия; напоследък само 12 къщи под натиска и заплашванията на няколко злодейци станаха сърбомани. Последните се отнесоха до властта да им разреши да отворят училище и правителството им разреши. Предвид обстоятелството, че с убийството на 9 декемврий м.г., извършено от сърби върху българина Аврам Трифонов и съпругата му, се създадоха вълнения между населението, молим да се вземат нужните мерки за отстраняването на всяка опасност.

От селския кмет.[16]

 “

Вевчанци са известни със своеобразния си диалект, различен от този на околните села. През 1907 г. главният учител в Охрид Яким Деребанов в ревизионния си рапорт за българските училища и население в Скопска, Дебърска и Охридска епархия, пише:

„ Това село си има свой диалект, говорът им не прилича на нито едно село от околните. Има едно предание: жени от с. Вехчани отишли на работа в некое село, стопанинът им казва, че парите ще им брои след некой ден, а те му казват, че искат парите „на река“ (на ръка). Зачудил се стопанинът какво да прави и как да им занесе парите на реката.[13] “

При избухването на Балканската война в 1912 година 21 души от Вевчани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[17]

Вевчани
Вевчани
село
Знаме
      
Община Вевчани на картата на Северна Македония
Община Вевчани на картата на Северна Македония
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбластДримкол
Адм. центърВевчани
Площ22,8 km²
Население2433 души (2002)
107 души/km²
Селища1
Телефонен код046
Официален сайтhttp://www.vevcani.gov.mk/
Карта на общината.
Карта на общината.
Вевчани в Общомедия

Община Вевчани граничи единствено с община Струга. Площта ѝ е едва 22,8 квадратни километра и като се изключат някои от общините, съставляващи град Скопие, общината е най-малката по площ в Северна Македония. Според преброяването от 2002 година Вевчани има 2433 жители.[18]

Националност Всичко
македонци 2419
албанци 3
турци 0
роми 0
власи 1
сърби 3
бошняци 0
други 7

На 13 и 14 януари, Василица, се провежда ежегодният Вевчански карнавал. На 14 януари 2021 г. по време на карнавала демонстративно е изгорено националното знаме на Република България, а видеоклип с оскверняването на флага е качен в популярна интернет социална мрежа и става причина за остра дипломатическа реакция на Министерството на външните работи на Република България чрез българския посланик в Скопие.[19][20][21]

От юни 2010 година се провежда ежегодна международна художествена колония „Вевчански видувания“.[22][23]

Църкви

[редактиране | редактиране на кода]
Спасовден при храма „Свети Спас Горни“, 1927 г.

Централната църква на Вевчани е била „Въведение Богородично“ или „Богородица Пречиска“, така наречената Долна Церков. Църквата е разрушена в османско време. В 1921 година започва да се гради на ново, но поради недостиг на средства строежът е прекратен в 1928 година.[24][25] Втората голяма църква на селото е „Свети Никола“ (Горна Церков), завършена в 60-те години на XIX век – една от най-красивите възрожденски църкви в страната с икони на Дичо Зограф и стенописи от Аврам Дичов.[26][27][28]

Северозападно над селото е манастирът от XIX век „Свети Спас Горни“, в новия католикон, завършен в 1990 година, са запазени оригиналните иконостас и икони. „Свети Спас Бела плоча“ или Долни е кръстокуполен манастирски храм, изграден в 1986 – 1996 година на североизточния вход на Вевчани на мястото на стара църква.[24] В Кралска Югославия е изграден параклис „Свети Сава“, който в 1994 година е разрушен и на 20 октомври 1994 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски поставя темелния камък на „Света Варвара и Свети Сава Йерусалимски“.[24][29][29] В 2013 година на Гергьовден на входа на Вевчани са осветени темелите на църквата Свети Георги, градена от дялан камък.[24] Параклисите „Свети Димитър“ и „Света Петка“ са късновъзрожденски, разположени в местността Падарница северно от селото. Параклисът „Света Неделя“ е в местността Извор, на яз. В храма има малък извор, а иконостасът му е изработен от Георги Бубаноски в 1939 година. Параклисът „Свето Преполвение“ („Руса Среда“) е също в местността Извор и също има извор не него, наречен женска вода, тъй като се вярва, че лекува безродие. Изграден е в 1972 година от братята Ристо, Сандре и Леон Шекуткоски. Също в местността Извор е разположено и църквището „Свети Йоан Кръстител“, където на Водици се хвърля кръста в реката.[24]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Ставре Гогов
Родени във Вевчани
Кметове на Вевчани
  • Васил Радиноски (1996 – 2009)
  • Перо Илиески (2009 –)
Свързани с Вевчани
  • Яким Беласчиев, български учител от Охрид, преподавал във Вевчани между 1852 – 1857 година[35]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Милетич, Л. Важна фонетична особеност на един западномакедонски говор. – СпБАН, 16, 1918, № 9, 35 – 42;
  • Hendriks, P. The Radožda-Vevčani Dialect of Macedonian. Cisse, 1976, 303 p.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 136.
  2. ↑ Заимов, Йордан. Най-старите заселища на българските славяни в балканските земи // Етногенезис и културно наследство на българския народ. София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 53.
  3. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 359
  4. ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878 – 1913, София 1983, с. 73
  5. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877 – 1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 348, 388.
  6. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877 – 1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 3: VII, VIII, IX, X, XI, XII дружина и конна сотня. Стара Загора, Форум, 2003. с. 94.
  7. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104 – 105.
  8. ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
  10. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
  11. ↑ Милкана Бошнакова. За революционера Милан Матов и неговите спомени. Предговор към: Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, второ издание, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София, 2011, стр. 6.
  12. ↑ Апостолов, М. Отмъщението за поп Петре, Сборник Илинден, 1903-1924. В памет на голямото македонско въстание, Издава Македонското студентско дружество „Вардар“, София, 1924, с. 49-54.
  13. 1 2 Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с.72 – 73.
  14. ↑ Гръцката и сръбски пропаганди в Македония, съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 476 – 482
  15. ↑ Отоманскиятъ парламентъ за положението въ Македония. Солунъ, Издание на Съюза на Българските Конституционни Клубове въ Европейска Турция, Печатница на Самарджиевъ и Карабелевъ, 1909. с. 75 – 76.
  16. ↑ Отоманскиятъ парламентъ за положението въ Македония. Солунъ, Издание на Съюза на Българските Конституционни Клубове въ Европейска Турция, Печатница на Самарджиевъ и Карабелевъ, 1909. с. 85.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
  18. ↑ Адресар на општините во Република Македонија // Архивиран от оригинала на 20 октомври 2011. Посетен на 27 октомври 2011.
  19. ↑ Запалиха българското знаме на карнавал в Северна Македония (СНИМКИ) // actualno.com. 14 януари 2021. Посетен на 15 януари 2021.
  20. ↑ София и Скопие осъдиха палежа на българското знаме // BGNES. 15 януари 2021. Посетен на 15 януари 2021.
  21. ↑ Македонските власти издирват вандала, който запали българското знаме // novini.bg. 15 януари 2021. Посетен на 16 януари 2021.
  22. ↑ Почнува меѓународната ликовна колонија „Вевчански видувања“, МИА, 28 јуни 2010[неработеща препратка]
  23. ↑ Меѓународна ликовна колонија „Вевчански видувања 2011“, Дневник online, 29 юни 2011, архив на оригинала от 30 юни 2011, https://web.archive.org/web/20110630151949/http://www.dnevnik.com.mk/default.asp?ItemID=7FE30EAE8E40014094990593D15A19C1, посетен на 29 юни 2011
  24. 1 2 3 4 5 Светилишта // Вевчани Info. Посетен на 27 август 2018.
  25. ↑ Духовни светилишта во Вевчани // Низ Вевчани. Архивиран от оригинала на 28 август 2014. Посетен на 27 август 2018.
  26. ↑ Коцевски, Викторија Грозданова. Иконописното творештво на Дичо Зограф во Скопје и Скопскиот регион // Премин Портал. Посетен на 23 март 2015.
  27. ↑ Алексиев, Емил. Дичо Зограф – еден од најистакнатите македонски зографи // Премин Портал. Посетен на 9 април 2015.
  28. ↑ Изложба на икони на свети Наум Охридски во иконописот на Дебарско-кичевската епархија од XVIII и XIX век // Македонска Православна Црква, 6 октомври 2010 г. Посетен на 16 март 2014 г.
  29. 1 2 Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 4 март 2014. Посетен на 16 март 2014 г.
  30. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
  31. 1 2 Чакъров, Станислав. Кратки бележки за революционната дейност в Струга и Стружко // Струмски, 1917. Посетен на 19 април 2025 г.
  32. ↑ Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 49.
  33. 1 2 Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 38.
  34. ↑ Апостолов, М. Отмъщението за поп Петре, Сборник Илинден, 1903-1924. В памет на голямото македонско въстание, Издава Македонското студентско дружество „Вардар“, София, 1924, с. 49.
  35. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 56.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вевчани&oldid=12806240“.