Аврам Дичов (зограф)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за зографа от Тресонче. За резбаря от Осой вижте Аврам Дичов (резбар).
Аврам Дичов
български иконописец
Аврам Дичов (най-възрастният вляво), неговият син Кръстьо с децата Аритон, Сарджо, Темяна, Йован и Мойсо
Аврам Дичов (най-възрастният вляво), неговият син Кръстьо с децата Аритон, Сарджо, Темяна, Йован и Мойсо
Роден
Починал
1923 г. (82 г.)
Аврам Дичов в Общомедия

Аврам Димитров Дичов е български иконописец от Възраждането, виден представител на Дебърската художествена школа.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Зографският надпис над южната врата на църквата в Долно Корминяне
„Света Богородица с Христос и други светители“, „Света Богородица“, Тетово, 1873 г., 41,5 Х 32 Х 3 cm

Роден е в голямото мияшко село Тресонче, Дебърско, през 1840 г. в семейството на видния майстор Дичо Зограф. В 1863 година е първото му засвидетелствано дело – изписването на църквата „Света Богородица Каменско“ в Охрид заедно с брат му Спиридон (Спире) Дичов[3] и със зограф Петър Йоанов.[4] Рисува в „Успение Богородично“ в Гари, в „Свети Никола“ във Вранища (1868, 1879),[5] в „Свети Никола“ в охридската Долна махала (1871), в „Света Богородица“ в Дебър, в „Свети Никола“ (1873) и „Св. св. Петър и Павел“ в родното му Тресонче, във „Въведение Богородично“ в Росоки.[3]

През 1868 – 1870, както и през 1871 – 1872 година Аврам Дичов работи в района на Враня и Лесковъц. В 1870 година рисува икони за иконостаса в църквата „Свети Илия“ в Левосое[6] и в църквата „Рождество Богородично“ в Тибужде.[7] По това време се оформя стилът на Аврам Дичов, освободил се от влиянието на баща си, характерно за първите му творби.[8]

През май същата 1870 година, според двата зографски надписа, изписва храма „Успение Богородично“ в Долно Корминяне заедно със зографите Зафир, Тодор и Спиро,[9][10] който е вероятно починалият млад негов брат Спиридон.[11]

В 1873 година изписва иконостаса на църквата „Свети Илия“ в Горна Лисина, Босилеградско, като се подписва няколко пъти на престолните икони.[12]

Малко преди 1874 година изписва църквата „Свети Никола“ в Бърждани, Кичевско. Тя е била доградена и разширена, като в нея има няколко икони от баща му, които датират от 1849 година. В църквата е изписан портрет на Теофилакт Охридски, което се среща рядко. Рядко е и изписването на тропара „Милосердия сущи източник милости сподоби нас Богородице“ върху престолната икона на Богородица. Акцент в живописта е представянето на Христос в гроба, където е изобразена „На волную страст“. Тука е изобразен главно тропара „Во гробие плотски“, който е илюстриран според канона на Велика събота. Цялостно подобно изписване няма в ерминиите нито на Дичо Зограф, нито на Дионисий Фурноаграфиот.[3]

  • Икони на Дичов от „Свети Никола“, Бърждани, 1874 г.
  • Богородица с Христос
    Богородица с Христос
  • Рождество
    Рождество
  • Василий Велики
    Василий Велики
  • Свети Никола и Свети Теофилакт
    Свети Никола и Свети Теофилакт
  • Свети Атанасий и Свети Антоний
    Свети Атанасий и Свети Антоний
„Благовещение“ от Кичевския манастир, 8 октомври 1880 г.

След Бърждани Аврам Дичов се прехвърля в Стружко и работи в Присовяни, Драслайца, после в Охридско, в „Света Неделя“, Слатино, после в Косово, във Вучитрън, в „Свети Георги“ в гостиварското село Куново.[3]

В 1875 година изписва църквата „Свети Апостоли“, главния храм на Печката патриаршия, но фреските са свалени в 1931 – 1932 година. Запазени са само две фрески на Аврам Дичов: Добрият пастир с агне на рамо, както и Аврамовото гостоприемство, които се работени според ерминията на Дичо Зограф, с малки отстъпления.[3] В 1876 година изписва икони за „Свети Илия“ във Вучитрън.[11] В 1879 година рисува фреските в църквата „Свети Никола“ във Вевчани,[3] чиито икони са дело на баща му. В 1880 – 1881 изписва фреските в купола на църквата в манастира „Света Богородица Пречиста“, като изработва и 15 празнични икони на иконостаса,[3] както и една изключително рядка икона на платно, представляваща съда на Христос пред Понтий Пилат и фарисеите.[13]

След това работи в „Свети Илия“ във Вранещица, „Свети Илия“ в Стенче и „Свети Илия“ в Мелница, Мариово.[1][14] В 1884 година работи в църквата „Света Петка“ в Бешище и „Свети Никола“ в Градешница, Мариово.[1]

Стенопис от „Свети Димитър“ в Страцин
  • Стенописи на Дичов от Мелнишкия манастир, 1881 г.
  • Ктиторският надпис с подпис на Аврам Дичов, 27 май 1881 г.
    Ктиторският надпис с подпис на Аврам Дичов, 27 май 1881 г.
  • Стенописи
    Стенописи
  • Стенописи в купола
    Стенописи в купола
  • Стенописи
    Стенописи
  • Стенопис
    Стенопис
Стенописи от „Успение Богородично“ в Ясен, дело на Аврам Дичов и Петър Новев, 1883 г.
„Света Богорица Троеручица“, икона на Дичов от 1886 година от „Рождество Богородично“ в Дунавци. Иконата е дарена от народния представител от Видинска околия Петко Гетов и други приложници и има уникална иконография: Богородица е в цял ръст в небесата, стъпила на облаци и заобиколена от ангели, които я короноват, и херувими. На дясната ѝ ръка е Христос Емануил, държащ сфера. Богородица е сигнирана като Троеручица. Третата ръка е нейна, подава се изпод мафория отляво.[15]
Икона на Свети Георги Янински, 1890 г., Лом
„Свети Български Просветители Методий и Кирил“, 1892

От 1884 до 1885 година е в Кумановско и Кривопаланечко, като работи в манастира „Свети Йоаким Осоговски“[3] и в църквата „Свети Никола“ в Ранковце, където заедно с Мирон Илиев и Григорий Петров изписва нартекса.[1][2] После работи в „Свети Димитър“ в Страцин, „Свети Теодор Тирон“ в Конопница. В 1888 година работи в „Света Богородица“ в Модрич, Стружко.[3]

След това до 1893 година Аврам Дичов работи в Северозападна България. В 1883 година работи с Петър Новев, чийто племенник е, в църквите във Флорентин и Ясен, Видинско – във „Възнесение Господне“ във Флорентин на иконата на Света Богородица с Младенеца има надпис от 1883 година „изъ руки Петръ Іѡвановъ со внука му Аврама Дичовъ“, а същия надпис носят стенописите в „Успение Богородично“ в Ясен. На големите икони и в двете църкви са изписани тропари – рядко срещано решение, характерно за Дичовото творчество.[16] Рисува иконите в църквата „Свети Никола“ в Крива бара.[17] През 1890 – 1891 година заедно с Никола Образописов създава иконите за църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Клисурския манастир.[18] В Клисурския манастир изписва и царските двери на иконостаса, дело на самоковски майстори, както и две хоругви.[19] Негова е иконата на Света Богородица в църквата „Възнесение Господне“ в Митровци, Фердинандско. На иконата на Света Богородица има подпис: „Изъ руки Аврамъ Дичов от село Тресанче околия Деборска 1891“. В църквата „Свети Никола“ в Търговище има една подобна негова икона и една малка целувателна икона. В 1890 година Аврам работи във „Възнесение Господне“ в Извор със сина си Кръстьо Аврамов. На Аврам Дичов са иконите в църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в село Раяновци, Белоградчишко, построена в 1883 година от Димо Македонеца.[2] На Аврам Дичов може да се припише и изображението на Христос Добрият пастир на странична врата на неизвестен иконостас в сбирката на Видинска митрополия.[20]

Негови[21] или на неговото ателие са иконите и стенописите в църквата „Св. св. Петър и Павел“ в копаонишкото село Луково.[22] Те са от 1871 или 1895 година.[21]

В 1894 година е в „Свети Атанасий Велики“ и „Свети Врачи“ в Луково, Стружко. До края на 1896 година Аврам Дичов твори в Стружко и Кичевско.[3]

От иконите на Аврам Дичов най-старата известна е в Селце и датира от 1872 година. Иконата Исус Христос – Велики Архиерей е една от най-хубавите икони на Аврам Дичов. Последното му дело е в „Свети Атанасий“ в Луково, Стружко, от 1894 година. Негови наследници са Никола Аврамов и Коста Колов, които работят иконостаса в църквата „Въведение Богородично“ в село Буринец, Малесията.[3]

В 1902 година изписва „Свети Никола“ в Прищина и „Благовещение Богородично“ в Щитково край Нова Варош. В 1905 година изписва „Свети Никола“ в Косовска Каменица.[11]

В края на ХІХ век Аврам Дичов се преселва в София. Умира в 1923 година в София, като тялото му е пренесено в Тресонче и погребано в двора на църквата „Свети апостоли Петър и Павел“.[23]

Аврам Дичов е баща на зографа Кръстьо Аврамов, който учи при него и работи първоначално с него.[2] Негов внук е художникът Димитър Пандилов Аврамовски.

Според Асен Василиев Аврам Дичов е далеч от дарованието на баща си. Като зограф е условен и дори в някои от делата си безпомощен, не успял да овладее елементарни технически похвати, известни на баща му.[2] Други автори също отбелязват по-ниското качество в работата на Аврам Дичов, типизацията на образите.[8]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дичо
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кръсте Дичов
(около 1784 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Кръстев
(1819 — 1872)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Евгений Дичов
 
Нестор Дичов
 
Арсений Дичов
 
Аврам Дичов
(1840 — 1923)
 
Спиридон Дичов
 
Евтим Дичов
 
Божин Дичов
 
Тамяна Дичова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Босилка Аврамова
 
Кръстьо Аврамов
(1866 — 1939)
 
Божил Аврамов
 
Пандил Аврамов
(1877 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Сарджо Кръстев
 
Мойсо Кръстев
 
 
 
Димитър Пандилов
(1898 — 1963)
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 188.
  2. ↑ а б в г д Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 189.
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л Изложба на икони на свети Наум Охридски во иконописот на Дебарско-кичевската епархија од XVIII и XIX век // Македонска Православна Црква, 6 октомври 2010 г. Посетен на 15 януари 2014 г.
  4. ↑ Гергова, Иванка, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 15.
  5. ↑ Сашо Цветковски приема фреските църквата „Свети Никола“ във Вранища от 1868 година за първа самостоятелна работа на Аврам Дичов: Цветковски, Сашо. Аврам Дичов. Струга, 2011. с. 9, 31.
  6. ↑ Храм св. пророка Илије // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.[неработеща препратка]
  7. ↑ Храм Рождества Пресвете Богородице // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.[неработеща препратка]
  8. ↑ а б Цветковски, Сашо. Аврам Дичов. Струга, 2011. с. 11, 14-15, 32.
  9. ↑ Женарју, Ивана. Зидно сликарство у цркви Свете Петке у селу Стража код Гњилана // Баштина 35. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2013. с. 316. Архивиран от оригинала на 2017-12-26.
  10. ↑ Женарју, Ивана. Зидно сликарство у цркви Успења Богородице у селу Доње Кормињане // Баштина 37. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2014. с. 283.
  11. ↑ а б в Женарју, Ивана. Зидно сликарство у цркви Успења Богородице у селу Доње Кормињане // Баштина 37. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2014. с. 284.
  12. ↑ Храм св. пророка Илије // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.[неработеща препратка]
  13. ↑ Манастир Света Богородица Пречиста Кичевска – вистинска убавина на Балканот // regioni.mk. 13 септември 2012 г. Архивиран от оригинала на 2014-01-16. Посетен на 15 януари 2014 г.
  14. ↑ Monastery St. Ilija - Melnica // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-02. Посетен на 2 март 2014 г.
  15. ↑ Гергова, Иванка, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 18.
  16. ↑ Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN 0032-9371. с. 46.
  17. ↑ Културен туризъм // Montana-dream.com. Посетен на 15 януари 2014 г.
  18. ↑ Клисурски манастир „Св. св. Кирил и Методий“ // Свети места. Посетен на 15 януари 2014 г.
  19. ↑ Гергова, Иванка, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 20.
  20. ↑ Гергова, Иванка, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 19.
  21. ↑ а б Макуљевић, Ненад. Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црној Гори и Северној Србији у XIX веку // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. с. 21. (на сръбски)
  22. ↑ Црква Св. Апостола Петра и Павла // Споменици културе у Србији. Посетен на 14 ноември 2021 г.
  23. ↑ Цветковски, Сашо. Аврам Дичов, Струга, 2011, с. 8.
     Портал „България“         Портал „България“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Аврам_Дичов_(зограф)&oldid=12100221“.