Успение Богородично (Гари)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение Богородично“
„Успение Богородично“
Поглед на црквата во Гари.jpg
общ изглед
Карта
Местоположение в Гари, Дебър
Вид на храмаправославна църква
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
Населено мястоГари
ВероизповеданиеМакедонска православна църква - Охридска архиепископия
ЕпархияДебърско-Кичевска
Архиерейско наместничествоДебърско-Реканско
ИзгражданеXIX век
Статутдействащ храм
„Успение Богородично“ в Общомедия

„Успение на Пресвета Богородица“ или „Света Богородица“ (на македонска литературна норма: „Успение на Пресвета Богородица“, „Света Богородица“) е възрожденска църква в дебърското село Гари, Северна Македония. Църквата е част от Дебърско-Реканското архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия.[1]

Изградена е в XIX век. Представлява голяма правоъгълна базилика. В 1866 година в църквата работят Дичо Зограф, синът му Аврам Дичов и ученикът му Петър Йованович.[2] На иконостаса на църквата има икони на Дичо Зограф от периода 1857 - 1866 година.[3]

Над южната врата отвътре има надпис:

Изволеніемъ оца и поспѣшеніемъ сна и сове(р)шеніемъ стагѡ дха воздвижесѧ ѿ основаніе сеи бжествени храмъ престыѧ оуспеніе, во лѣто ѿ Хрта 1856: со помощію Божію и со милованиемъ хртіѧномъ общо ижзивениемъ селскимъ. Исписасѧ во лѣто ѿ Хрта 1866 изъ руки Дичи живописца крьстевича ѿ село Тресанче и сынъ Аврамъ, и оученикъ Петре Іѡвановичъ во времѧ митрополита Гна Генадиѧ. Сохрани Гди храма сегѡ невредимо довѣка.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дебарско-реканско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 4 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-06-20 в Wayback Machine.
  2. Гергова, Иванка, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 15.
  3. Алексиев, Емил. Дичо Зограф - еден од најистакнатите македонски зографи. // Премин Портал. Посетен на 9 април 2015.
  4. Хаџи-Васиљевић, Јов. Просветне и политичке прилике у јужним српским областима у XIX в. Београд, Друштва Св. Саве, 1928. с. 281.