Петър Новев (зограф)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за зографа. За революционера вижте Петър Новев.

Петър Новев
български зограф
Роден
1825 г.
Христос Вседържител, стенопис от „Свети Никола“, 1875 г., дело на Григор и баща му Петър
Надписът в „Свети Никола“ с имената на екзарх Антим I Български и зографите Петре и Глигур от Тресанче

Петър Новев Пачаров, известен и като Петре Зограф и Петре Дебранец, е български зограф от Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Новев е роден около 1825 година в големия български род Пачаровци по произход от Тресонче. Коста и синовете му Нове и Станко са търговци и строители, които се изселват в Солун след турско разбойническо нападение и започват да продават пача, откъдето идва прякорът им.[1] Зограф е и братът на Петър Константин Новев. Петър остава да учи при Дичо Зограф в Тресонче, но не се знае точно за колко време.[1] Петър става добър майстор и придружава Дичо Зограф на много места. Той има много добра техника, постига добър колорит и много сложно изграждане на формата.[2] Работи заедно с Дичо и със сина му Аврам Дичов в църквата „Свети Петър и Павел“ в Тресонче.[2] Негови икони има в Кавадарци, Гумендже, Енидже, Кичевския манастир и на други места из Македония.[2][3]

В Скопие има две негови икони в „Свети Спас“ - на Йоан Кръстител, подписана като „Петре Дебранец“ и датирана 1867 и на Свети Спиридон и Свети Никола, подписана „Петре от Тресанче“ и датирана също 1867.[2] В „Света Богородица“ има друга икона на Петър Новев със Свети Мина, Йоан Кръстител, Свети Петър, Свети Трифон, Свети Георги, Свети Димитър и Света Петка, надписана „Из рук Петре от Тресонче“ и датирана също 1867.[2]

В 1870 година Петър Зограф изработва три от престолните икони за „Света Богородица“ в Марена. Заедно със сина си Григор изписва стенописите в „Света Богородица“ в Шешково.[4] Негови икони има и на иконостаса в „Свети Атанасий“ в Бохула.[5]

В 1874 година заедно със сина си Григор Петров, когото обучава за зограф, Петър изписва църквата „Свети Спас“ в Рожден.[6] Това става ясно от надписа, който се намира над южната врата от вътрешната страна в църквата и гласи:

Изписали я зографите Петър и син му Григор, които се издават от Деборска держава село Тресанче.[6]

В 1875 година двамата изписват стенописите и част от иконостаса в църквата „Свети Никола“ в Крайници, Велешко.[7]

В 1878 година Петър и Григор изписват със стенописи цялата вътрешност на църквата „Свети Димитър“ в тиквешкото село Куманичево. На иконостаса има надпис:

Сеи свети образи исписа Петре и сен его Глигор из Дебарску державу село Тресонче 1878.[8]

В 1882 година заедно с Аврам Дичов изписва църквата „Свети Илия“ в Стенче.[9]

След това Петър работи с Аврам Дичов в църквата „Свети Никола“ в село Ранковци, Паланечко в 1885 година.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 201.
  2. а б в г д е Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 202.
  3. Македонски преглед, том 28. София, Македонски научен институт, 2005. с. 162.
  4. Маренска парохија. // Повардарска епархија, 2008-06-03. Посетен на 2016-02-13.
  5. Ваташка парохија - цркви и манастири. // Повардарска епархија, 2007-11-28. Посетен на 2016-02-13.
  6. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 203.
  7. Николовски, Дарко. Црквата Св. Никола во село Крајници, Велешко. // Проблеми на изкуството (4). 2015. с. 50 - 57 (абстракт).
  8. Ваташка парохија - цркви и манастири. // Повардарска епархија, 2007-11-28. Посетен на 2016-02-13.
  9. Грозданов, Цветан. Дичо Зограф и неговите ученици во црквата Свети Илија во Стенче, Гостиварско, в: Цветан Грозданов. Уметноста и културата на XIX век во Западна Македонија, МАНУ, 2004, стр. 78.
     Портал „Македония“         Портал „Македония