Петър Новев (зограф)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за зографа. За революционера вижте Петър Новев (революционер).

Петър Новев
български зограф
Роден
1825 г.
Петър Новев в Общомедия

Петър Новев Пачаров, известен и като Петре Зограф и Петре Дебранец[1] и Петре Йоанов,[2] е български зограф от Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христос Вседържител, стенопис от „Свети Никола“ във Вранче, 1875 г., дело на Григор и баща му Петър
Надписът в „Свети Никола“ във Вранче с имената на екзарх Антим I Български и зографите Петре и Глигур от Тресанче
„Отсичане на главата на Свети Йоан Предтеча“, икона на Петър Новев от „Рождество Богородично“ в Дунавци
Стенописи от „Успение Богородично“ в Ясен, дело на Аврам Дичов и Петър Новев, 1883 г.

Петър Новев е роден около 1825 година в големия български род Пачаровци по произход от Тресонче. Коста и синовете му Нове и Станко са търговци и строители, които се изселват в Солун след турско разбойническо нападение и започват да продават пача, откъдето идва прякорът им.[1] Зограф е и братът на Петър Константин Новев.[1] Петър се подписва „Новачевич“, „Йоанов“, „Йованов“ и „Дебранец“.[3]

Петър остава да учи при Дичо Зограф в Тресонче, но не се знае точно за колко време.[1] Петър става добър майстор и придружава Дичо Зограф на много места. Той има много добра техника, постига добър колорит и много сложно изграждане на формата.[4] Стилът му е много близък до този на Дичо за разлика от стила на Аврам Дичов.[5]

Работи заедно с Дичо и със сина му Аврам Дичов, негов племенник вероятно по женска линия,[2][3] в църквата „Свети Петър и Павел“ в Тресонче.[4] Негови икони има в Кавадарци, Гумендже, Енидже, Кичевския манастир и на други места из Македония.[4][6]

В 1866 година работи с Дичо и Аврам в „Успение Богородично“ в Гари.[3] В Скопие има две негови икони в „Свети Спас“ - на Йоан Кръстител, подписана като „Петре Дебранец“ и датирана 1867 и на Свети Спиридон и Свети Никола, подписана „Петре от Тресанче“ и датирана също 1867.[4] В „Света Богородица“ има друга икона на Петър Новев със Свети Мина, Йоан Кръстител, Свети Петър, Свети Трифон, Свети Георги, Свети Димитър и Света Петка, надписана „Из рук Петре от Тресонче“ и датирана също 1867.[4]

В 1870 година Новев подписва икони в „Рождество Богородично“ във Видбол. Една от иконите му, поставена като челна дъска на амвона, е необичайна: изобразява един до друг четиримата евангелисти в цял ръст.[7]

В 1870 година Петър Зограф изработва три от престолните икони за „Света Богородица“ в Марена. Заедно със сина си Григор изписва стенописите в „Света Богородица“ в Шешково.[8] Негови икони има и на иконостаса в „Свети Атанасий“ в Бохула.[9]

В 1874 година заедно със сина си Григор Петров, когото обучава за зограф, Петър изписва църквата „Свети Спас“ в Рожден.[10] Това става ясно от надписа, който се намира над южната врата от вътрешната страна в църквата и гласи:

Изписали я зографите Петър и син му Григор, които се издават от Деборска держава село Тресанче.[10]

В 1875 година двамата изписват стенописите и част от иконостаса в църквата „Свети Никола“ в Крайници, Велешко.[11]

В 1878 година Петър и Григор изписват със стенописи цялата вътрешност на църквата „Свети Димитър“ в тиквешкото село Куманичево. На иконостаса има надпис:

Сеи свети образи исписа Петре и сен его Глигор из Дебарску державу село Тресонче 1878.[12]

В 1882 година заедно с Аврам Дичов изписва църквата „Свети Илия“ в Стенче.[13]

В 1883 година работи с Аврам Дичов в църквите във Флорентин и Ясен, Видинско – във „Възнесение Господне“ във Флорентин на иконата на Света Богородица с Младенеца има надпис от 1883 година „изъ руки Петръ Іѡвановъ со внука му Аврама Дичовъ“, а същия надпис носят стенописите в „Успение Богородично“ в Ясен. На големите икони и в двете църкви са изписани тропари – рядко срещано решение, характерно за Дичовото творчество.[2]

След това Петър работи с Аврам Дичов в църквата „Свети Никола“ в село Ранковци, Паланечко в 1885 година.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 201.
  2. а б в Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения. // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN 0032-9371. с. 46.
  3. а б в Иванка, Гергова, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 15.
  4. а б в г д е Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 202.
  5. Иванка, Гергова, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 15 - 16.
  6. Македонски преглед, том 28. София, Македонски научен институт, 2005. с. 162.
  7. Иванка, Гергова, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 18.
  8. Маренска парохија. // Повардарска епархија, 2008-06-03. Посетен на 2016-02-13.
  9. Ваташка парохија - цркви и манастири. // Повардарска епархија, 2007-11-28. Посетен на 2016-02-13.
  10. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 203.
  11. Николовски, Дарко. Црквата Св. Никола во село Крајници, Велешко. // Проблеми на изкуството (4). 2015. с. 50 - 57 (абстракт).
  12. Ваташка парохија - цркви и манастири. // Повардарска епархија, 2007-11-28. Посетен на 2016-02-13.
  13. Грозданов, Цветан. Дичо Зограф и неговите ученици во црквата Свети Илија во Стенче, Гостиварско, в: Цветан Грозданов. Уметноста и културата на XIX век во Западна Македонија, МАНУ, 2004, стр. 78.
     Портал „Македония“         Портал „Македония