Свети Спас (Скопие)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Свети Спас“
Sveti-Spas-Skopje-MK.JPG
Centar Municipality OSM.svg
42.0008° с. ш. 21.4358° и. д.
„Свети Спас“
Местоположение в Скопие
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Macedonia.svg Република Македония
Населено място Скопие
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Скопска
Архиерейско наместничество Скопие
Време на изграждане XVI век
Съвременен статут действащ храм
„Свети Спас“ в Общомедия

„Възнесение Господне“ или „Свети Спас“ е православна църква в столицата на Република Македония Скопие. Църквата, смятана за един от най-важните паметници на културата в града, е разположена източно от крепостта Скопско кале.

Църквата е трикорабна, като средният кораб е засводен, а страничните са равни и покрити с греди. В западната част има галерия за жени. На южната стена над денешното ниво на пода при ремонта на църквата в 1963-64 година е открит живописен слой от XVI - XVII век. Окончателният си вид църквата добива в XIX век. В 1825 година е довършен иконостасът, дело на майсторите Петър Филипов и Макрий Негриев, а в 1867 година са изписани част от престолните икони. Сред стилизираната растителност на иконостаса майсторите издълбават свои автопортрети и под тях има надпис.[1]

В 1854 година Дичо Зограф изписва много от иконите в църквата.[2]

Перви майсторъ Петре Филиповичъ от Гари, Макриа от Галичник, Марко[3] от Гари, Дебрани[4] от Мала река 1825.[5]

Иконостасът и иконите са платени от занаятчийските еснафи в Скопие.

В каменен саркофаг в двора на „Свети Спас“ се намират посмъртните останки на българския революционер Гоце Делчев (1872-1903), подарени от българската комунистическа власт на Югославия в 1946 година.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Трем на Българското възраждане“, Асен Василиев, София 1936, стр. 29.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 182.
  3. Марко е брат на Петре
  4. "Дебрани" указва Дебърската резбарска школа
  5. Василев, Ас. и Божинов, Ник., „Резбите от иконостаса на църквата Св.Спас - Скопие“ стр. 13 Библиотека "Български старини в Македония" - София 1942