Направо към съдържанието

Свети Спас (Скопие)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Спас.

„Свети Спас“
„Свети Спас“
Карта Местоположение в Скопие
Вид на храмаправославна църква
Страна Северна Македония
Населено мястоСкопие
Посветен наИисус Христос
РелигияМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ЕпархияСкопска
Архиерейско наместничествоСкопие
ИзгражданеXVI век
Статутдействащ храм, паметник на културата
„Свети Спас“ в Общомедия

„Възнесение Господне“ или „Свети Спас“ е православна църква в столицата на Северна Македония Скопие. Църквата, смятана за един от най-важните паметници на културата в града, е разположена източно от крепостта Скопско кале.

Църквата е трикорабна, като средният кораб е засводен, а страничните са равни и покрити с греди. В западната част има галерия за жени. На южната стена над денешното ниво на пода при ремонта на църквата в 1963 – 64 година е открит живописен слой от XVI – XVII век. Окончателният си вид църквата добива в XIX век. В 1825 година е довършен иконостасът, дело на майсторите Петър Филипов и Макрий Негриев, а в 1867 година са изписани част от престолните икони. Сред стилизираната растителност на иконостаса майсторите издълбават свои автопортрети и под тях има надпис, направен с туш:[1]

Перви майсторъ Петре Филиповичъ от Гари, Макриа от Галичник, Марко[2] от Гари, Дебрани[3] от Мала река 1825.[4]

В 1854 година Дичо Зограф изписва много от иконите в църквата.[5]

Иконостасът и иконите са платени от занаятчийските еснафи в Скопие.

В каменен саркофаг в двора на „Свети Спас“ се намират посмъртните останки на българския революционер Гоце Делчев (1872 – 1903), подарени от българската комунистическа власт на Югославия в 1946 година.

  1. „Трем на Българското възраждане“, Асен Василиев, София 1936, стр. 29.
  2. Марко е брат на Петре
  3. „Дебрани“ указва Дебърската резбарска школа
  4. Василев, Ас. и Божинов, Ник., „Резбите от иконостаса на църквата Св. Спас – Скопие“ стр. 13 Библиотека „Български старини в Македония“ – София 1942
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 182.