Свети Спас (Скопие)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Спас.
| „Свети Спас“ „Свети Спас“ | |
 | |
 Местоположение в Скопие | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Скопие |
| Посветен на | Иисус Христос |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Скопска |
| Архиерейско наместничество | Скопие |
| Изграждане | XVI век |
| Статут | действащ храм, паметник на културата |
| „Свети Спас“ в Общомедия | |
„Възнесение Господне“ или „Свети Спас“ е православна църква в столицата на Северна Македония Скопие. Църквата, смятана за един от най-важните паметници на културата в града, е разположена източно от крепостта Скопско кале.
Църквата е трикорабна, като средният кораб е засводен, а страничните са равни и покрити с греди. В западната част има галерия за жени. На южната стена над денешното ниво на пода при ремонта на църквата в 1963 – 64 година е открит живописен слой от XVI – XVII век. Окончателният си вид църквата добива в XIX век. В 1825 година е довършен иконостасът, дело на майсторите Петър Филипов и Макрий Негриев, а в 1867 година са изписани част от престолните икони. Сред стилизираната растителност на иконостаса майсторите издълбават свои автопортрети и под тях има надпис, направен с туш:[1]
| „ | Перви майсторъ Петре Филиповичъ от Гари, Макриа от Галичник, Марко[2] от Гари, Дебрани[3] от Мала река 1825.[4] | “ |
В 1854 година Дичо Зограф изписва много от иконите в църквата.[5]
Иконостасът и иконите са платени от занаятчийските еснафи в Скопие.
В каменен саркофаг в двора на „Свети Спас“ се намират посмъртните останки на българския революционер Гоце Делчев (1872 – 1903), подарени от българската комунистическа власт на Югославия в 1946 година.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Входът към църквата „Свети Спас“ -
Саркофагът с костите на Гоце Делчев в двора на „Свети Спас“ -
Църквата Свети Спас
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Василев, Ас. и Божинов, Ник., „Резбите от иконостаса на църквата Св. Спас – Скопие“[неработеща препратка] Библиотека „Български старини в Македония“ – София 1942
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Трем на Българското възраждане“, Асен Василиев, София 1936, стр. 29.
- ↑ Марко е брат на Петре
- ↑ „Дебрани“ указва Дебърската резбарска школа
- ↑ Василев, Ас. и Божинов, Ник., „Резбите от иконостаса на църквата Св. Спас – Скопие“ стр. 13 Библиотека „Български старини в Македония“ – София 1942
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 182.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
