Петър Филипов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Филипов
български резбар
Роден
Починал

Петър (Петре) Филипов (Филипович), наричан Га̀рката, Гарчето и Теладур, е български дърворезбар и иконописец от рода Филипови, един от най-видните представители на Дебърската художествена школа.[1] Според Асен Василиев Петър Филипов „е надарен с рядък усет към пластика и е създал изискани и високохудожествени резби“.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Филипов е роден в 80-те години на XVIII век в мияшкото село Гари в Мала река. От родното си място носи и двата си прякора Гарката и Гарчето,[2] а другият Теладур, произхожда от италианската дума за резбар intagliatore.[3]

Един от основните източници за биографията на Гарката е писмо на Йоаким Груев до Васил Стоянов от 1885 година:

Петър Гарката от село Гари, прочут копаничар, изработил темплата на църквата у Дебърски манастир „Св. Иван Предтеча“, на крушовската църква „Св. Никола“ и на скопската църква „Св. Богородица“. Под негово ръководство бил съграден и палатът на Хамзи паша в Скопие, дето той бил изработил на дърво изящна направа: една квачка с 12 пиленца. Петър умрял в Крушово в 1854 година. Него наричали и зограф, защото бил изображавал и икони.[4]

Резбата на Гарката смесва рококо, барок, ампир и ренесанс и се отличава със стилизация на растителни, животински и човешки фигури и се предполага, че може би той е учил при италиански майстори.[4] Преди да се отдаде на резбарството Гарката се занимава с образопис и затова се подписва и Зограф Петър.[2]

Първоначално Петър Филипов работи в Солунско, Света гора и Сярско. Предполага се, че едни от първите му работи са иконостасите в църквите на манастирите „Света Богородица Икосифиниса“ и „Свети Йоан Предтеча“ (1802 – 1803) край Сяр.[5]

Част от иконостаса в Бигорския манастир
Владишкият трон в Бигорския манастир

Първата му датирана работа е иконостасът в Лесновския манастир от 1811 – 1814 г. – сведения за нея има в Лесновския поменик:

1814 знати се когда се темпло Ȣ црковъ согради и Ȣкраси три ле маїстроа га правиха излезе 22 кеси 11: хильадi гроша и 1500 прочи харчъ Петре майстор ѿ Дебре рȢкою.[6]

Петър Филипов и брат му Марко Филипов са спомоществуватели на книгата на Йоаким КърчовскиРазлична поучителна наставления“, издадена в 1819 година.[2]

За известно време следите на Гарката се губят, след което тайфата му изработва иконостаса на църквата „Свети Спас“ в Скопие, завършен в 1825 година.[7] На иконостаса е оставил портрети на себе си и на помощниците си. Майсторите са изобразени пред работната маса с длета в ръка, а под образите им стои надпис:

Перви майстор Петре Филиповичъ ѿ Гари, Макриа ѿ Галичник, Марко ѿ Гари, Дебрани ѿ Мала река 1825.[8][9]

Гарката ръководи строителството и декорацията на конаците на Хавзи паша Скопски в скопското село Бардовци.[4]

Творба на Гарката е големият кръст и всички резбарски украси над иконостаса в малката църква „Свети Георги“ в Призрен (1829). В Призрен прави и скулптрирани тавани в беговите къщи. Над скулптрираната греда (космитис) в църквата има подпис:

ЗȢграфъ грешен бист Петар Филипович ѿ Дебар. Соверши се и дерво и писмо и злато гроша 500. 1829 мѣсѧцъ април 5.[7]

Работата в Призрен явно не е била много, тъй като са платени само 500 гроша.[10]

Следващото дело на Петър Филипов е иконостасът на църквата „Свети Никола“ в Крушево, който Гарката изработва със своя зет Димитър Станишев, но който изгаря при опожаряване на града по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година.[10] Крушевският иконостас се датира от Асен Василиев в 1829 – 1835 година,[10][11][1] а от Радослав Груич в 40-те години.[12]

След завършването на скопската църква „Света Богородица“ в 1835 година, вероятно на следващата 1836 г. Гарката и Димитър Станишев изработват красив иконостас, чиято долна част до лозницата е от мрамор, а нагоре е от резбовано орехово дърво.[11] Иконостасът е унищожен при пожар в църквата след съюзническа бомбардировка на 5 срещу 6 април 1944 година.[13] Скоро след скопския иконостас Гарката изрязва и владишкия трон в прилепската църква „Свето Благовещение“.[11]

На Гарката се приписва и неустановен иконостас в Струмица или Струмишко, работен с Димитър Станишев[11][14] и участие в изработката на царски двери от Мелник (1803).[15]

Гарката е автор и на уникалния иконостас в Бигорския манастир „Свети Йоан Предтеча“. Заедно със свои помощници той изработва иконостаса, както и владишкия трон и игуменския стол в манастира в продължение на повече от пет години – от 1830 до 1835 година. Според Асен Василиев бигорският иконостас е рязан между 1800 и 1807 година.[2]

Гарката заедно с Димитър Станишев и Антон Станишев под ръководството на Атанас Теладур участва в изрязването на големия иконостас в главната църква на Рилския манастир „Рождество Богородично“. От 20 декември 1836 до 6 декември 1837 година на Атанас Теладур са платени 1668 гроша за 139 надници и още 320 гроша „нему їкрамїе и на чирако мȢ“, а следващата сметка е „615 на Петре калфата мȢ гюнд 123“, тоест 615 гроша за 123 надници.[11]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Филип
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Филипов
 
Петър Филипов Гарката
(? - 1854)
 
Марко Филипов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дойчин Иванов
 
Стояна Иванова
 
 
 
 
 
Секул Марков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Велян Дойчинов
 
Георги Дойчинов
 
Иван Дойчинов
 
Елена
 
Алекси Мирчев
(1835 - 1906)
 
Матей Секулов
 
Марко Секулов
 
Георги Секулов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лазар Алексиев
(1884 — 1963)
 
Нестор Алексиев
(1878 — 1969)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Георгиев


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Енциклопедия България, том 2. София, Издателство на БАН, 1981. с. 31.
  2. а б в г д Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 233.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 477.
  4. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 235.
  5. Ќорнаков, Димитар. Петре Гарката. Скопје, НИП Ѓурѓа, 1997. с. 10 – 13.
  6. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 236.
  7. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 237.
  8. Василиев, Асен, Никола Божинов. Резбите от иконостаса на църквата „Св. Спас“ в Скопие. София, Български старини в Македония, 1942.
  9. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 211, 237.
  10. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 238.
  11. а б в г д Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 239.
  12. Грујић, Радослав М. Дрворез Св. Спаса и Св. Богородице у Скопљу. Скопље, 1929. с. 197.
  13. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 207.
  14. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 240.
  15. Ќорнаков, Димитар. Петре Гарката. Скопје, НИП Ѓурѓа, 1997. с. 13 – 14, 53 – 55.
     Портал „Македония“         Портал „Македония