Петър Филипов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Филипов
български резбар
Роден
Починал
1854 г.

Петър (Петре) Филипов (Филипович), наричан Га̀рката, Гарчето и Теладур, е български дърворезбар и иконописец от рода Филипови, един от най-видните представители на Дебърската художествена школа.[1] Според Асен Василиев Петър Филипов „е надарен с рядък усет към пластика и е създал изискани и високохудожествени резби“.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Филипов е роден в 80-те години на XVIII век в мияшкото село Гари в Мала река. От родното си място носи и двата си прякора Гарката и Гарчето,[2] а другият Теладур, произхожда от италианската дума за резбар intagliatore.[3]

Един от основните източници за биографията на Гарката е писмо на Йоаким Груев до Васил Стоянов от 1885 година:

Петър Гарката от село Гари, прочут копаничар, изработил темплата на църквата у Дебърски манастир „Св. Иван Предтеча“, на крушовската църква „Св. Никола“ и на скопската църква „Св. Богородица“. Под негово ръководство бил съграден и палатът на Хамзи паша в Скопие, дето той бил изработил на дърво изящна направа: една квачка с 12 пиленца. Петър умрял в Крушово в 1854 година. Него наричали и зограф, защото бил изображавал и икони.[4]

Резбата на Гарката смесва рококо, барок, ампир и ренесанс и се отличава със стилизация на растителни, животински и човешки фигури и се предполага, че може би той е учил при италиански майстори.[4] Преди да се отдаде на резбарството Гарката се занимава с образопис и затова се подписва и Зограф Петър.[2]

Първоначално Петър Филипов работи в Солунско, Света гора и Серско. Предполага се, че едни от първите му работи са иконостасите в църквите на манастирите „Света Богородица Икосифиниса“ и „Свети Йоан Предтеча“ (1802 – 1803) край Сяр.[5]

Част от иконостаса в Бигорския манастир
Владишкият трон в Бигорския манастир

Първата му датирана работа е иконостасът в Лесновския манастир от 1811 – 1814 г. – сведения за нея има в Лесновския поменик:

1814 знати се когда се темпло Ȣ црковъ согради и Ȣкраси три ле маїстроа га правиха излезе 22 кеси 11: хильадi гроша и 1500 прочи харчъ Петре майстор ѿ Дебре рȢкою.[6]

Петър Филипов и брат му Марко Филипов са спомоществуватели на книгата на Йоаким КърчовскиРазлична поучителна наставления“, издадена в 1819 година.[2]

За известно врече следите на Гарката се губят, след което тайфата му изработва иконостаса на църквата „Свети Спас“ в Скопие, завършен в 1825 година.[7] На иконостаса е оставил портрети на себе си и на помощниците си. Майсторите са изобразени пред работната маса с длета в ръка, а под образите им стои надпис:

Перви майстор Петре Филиповичъ ѿ Гари, Макриа ѿ Галичник, Марко ѿ Гари, Дебрани ѿ Мала река 1825.[8][9]

Гарката ръководи строителството и декорацията на конаците на Хавзи паша Скопски в скопското село Бардовци.[4]

Творба на Гарката е големият кръст и всички резбарски украси над иконостаса в малката църква „Свети Георги“ в Призрен (1829). В Призрен прави и скулприрани тавани в беговите къщи. Над скулптрираната греда (космитис) в църквата има подпис:

ЗȢграфъ грешен бист Петар Филипович ѿ Дебар. Соверши се и дерво и писмо и злато гроша 500. 1829 мѣсѧцъ април 5.[7]

Работата в Призрен явно не е била много, тъй като са платени само 500 гроша.[10]

Следващото дело на Петър Филипов е иконостасът на църквата „Свети Никола“ в Крушево, който Гарката изработва със своя зет Димитър Станишев, но който изгаря при опожаряване на града по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година.[10] Крушевският иконостас се датира от Асен Василиев в 1829 – 1835 година,[10][11][1] а от Радослав Груич в 40-те години.[12]

След завършването на скопската църква „Света Богородица“ в 1835 година, вероятно на следващата 1836 г. Гарката и Димитър Станишев изработват красив иконостас, чиято долна част до лозницата е от мрамор, а нагоре е от резбовано орехово дърво.[11] Иконостасът е унищожен при пожар в църквата след съюзническа бомбардировка на 5 срещу 6 април 1944 година.[13] Скоро след скопския иконостас Гарката изрязва и владишкия трон в прилепската църква „Свето Благовещение“.[11]

На Гарката се приписва и неустановен иконостас в Струмица или Струмишко, работен с Димитър Станишев[11][14] и участие в изработката на царски двери от Мелник (1803).[15]

Гарката е автор и на уникалния иконостас в Бигорския манастир „Свети Йоан Предтеча“. Заедно със свои помощници той изработва иконостаса, както и владишкия трон и игуменския стол в манастира в продължение на повече от пет години – от 1830 до 1835 година. Според Асен Василиев бигорският иконостас е рязан между 1800 и 1807 година.[2]

Гарката заедно с Димитър Станишев и Антон Станишев под ръководството на Атанас Теладур участва в изрязването на големия иконостас в главната църква на Рилския манастир „Рождество Богородично“. От 20 декември 1836 до 6 декември 1837 година на Атанас Теладур са платени 1668 гроша за 139 надници и още 320 гроша „нему їкрамїе и на чирако мȢ“, а следващата сметка е „615 на Петре калфата мȢ гюнд 123“, тоест 615 гроша за 123 надници.[11]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Филип
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Филипов
 
Петър Филипов Гарката
 
Марко Филипов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дойчин Иванов
 
Стояна Иванова
 
 
 
 
 
Секул Марков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Велян Дойчинов
 
Георги Дойчинов
 
Иван Дойчинов
 
Елена
 
Алекси Мирчев
 
Матей Секулов
 
Марко Секулов
 
Георги Секулов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лазар Алексиев
 
Нестор Алексиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Георгиев


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Енциклопедия България, том 2. София, Издателство на БАН, 1981. с. 31.
  2. а б в г д Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 233.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 477.
  4. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 235.
  5. Ќорнаков, Димитар. Петре Гарката. Скопје, НИП Ѓурѓа, 1997. с. 10 – 13.
  6. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 236.
  7. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 237.
  8. Василиев, Асен, Никола Божинов. Резбите от иконостаса на църквата „Св. Спас“ в Скопие. София, Български старини в Македония, 1942.
  9. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 211, 237.
  10. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 238.
  11. а б в г д Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 239.
  12. Грујић, Радослав М. Дрворез Св. Спаса и Св. Богородице у Скопљу. Скопље, 1929. с. 197.
  13. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 207.
  14. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 240.
  15. Ќорнаков, Димитар. Петре Гарката. Скопје, НИП Ѓурѓа, 1997. с. 13 – 14, 53 – 55.
     Портал „Македония“         Портал „Македония