Дебрани
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Дебрани (на албански: dibranë, единствено число: dibran) са жителите на град Дебър, Република Македония. Често дебрани се наричат и жителите на областта Дебър, чийто център традиционно е градът, и която е разделена между Република Македония и Албания, както и жителите на съседната област Река.
„Господи, брани от голи дебрани“ е народна поговорка от сборника „Български народни песни“ на Братя Миладиновци.
Това е списък на най-известните жители на Дебър.
Родени в Дебър[редактиране | редактиране на кода]
А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я
А[редактиране | редактиране на кода]
_Dibra.jpg)
Кръсто П. Божинов, племенник на Иван Божинов
Абдураман Дибра (1885 – ?), албански политик-
Агрон Буджаку (1957 -), политолог и политик от Република Македония, депутат от ДСИ 
Акиф Ердемгил (1876 – 1962), османски и турски генерал- Али Пустина (1885-1915), албански революционер
Арсо Кузманов и Стойко Трифонов, български революционери, четници на Филип Тотю в 1876 г.[1]
Б[редактиране | редактиране на кода]
- Блаже Божинов, български революционер, член на ВМОРО[2]
Благоя Деспотовски (1919 – 1941), югославски партизанин
В[редактиране | редактиране на кода]
- Васил Куноски (1916 – 1993), детски писател от Република Македония
- Вехби Аголи (1867 – 1937), албански просветен и религиозен деец
- Висарион Дебърски, книжовник от XVI век
Г[редактиране | редактиране на кода]
- Григор Ошавков (? – 1914), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
- Гъзим Острени (1942 -), политик от Република Македония
- Гъзим Еребара (1929 – 2007), албански режисьор
Д[редактиране | редактиране на кода]
- Дамян Йосифов (около 1888 – ?), български просветен деец и революционер
- Джафер Кодра (1923 – 1995), югославски партизанин и политик
- Димитър Куновски (1836 – ?), български общественик
- Душко Костовски (1930 – 1995), актьор от Република Македония
Е[редактиране | редактиране на кода]
-
Екрем Баша (1948 -), косовски албански писател
Ж[редактиране | редактиране на кода]
- Живко Ошавков (1913 – 1982), виден български философ, социолог
И[редактиране | редактиране на кода]
- Ибе Паликука (1927-1944), югославска партизанка
- Иван Аговски (1887 – 1925), български комунистически деец
- Иван Божинов (1867 – 1927), български печатар и издател
- Иван Ивановски (р. 1930), детски писател и театрален критик от Република Македония
- Изет Дибра (1878 – 1964), албански политик
- Иляз паша Дибра (Чоку, Гропай), албански политик
Й[редактиране | редактиране на кода]
- Йонче Йосифовски (1920 – 2007), учен от Република Македония, философ
- Йордан Даниловски (1957 -), писател и критик от Република Македония
К[редактиране | редактиране на кода]
- Кемал Аголи (1918-?), албански партизанин и министър в Социалистическа република Македония
- Кемал Айдини (1935 – 1979), виден актьор от Социалистическа Република Македония
- Кирил Жерновски (1897-1972), инженер и член на АСНОМ
- Коста Кърпач (р. 1927), поет и филмов работник от Република Македония
- Кузман Йосифов (1891 – 1983), български просветен деец
Л[редактиране | редактиране на кода]
- Лютви Туркеши (1947 – 2006), публицист и писател от Република Македония
- Лютви Руси (1923 – 1981), югославски партизанин, деец на НОВМ, писател
- Лиман Каба (1924 – 1945), югославски партизанин и деец на НОВМ
М[редактиране | редактиране на кода]
- Марко Шулайковски (1921 – 1989), югославски партизанин и военен
- Масар Кодра (1932 – 2004), албански историк от Югославия и Република Македония
- Милан Панчевски (1935), югославски политик
- Михаил Янков, български опълченец, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[3]
Михаило Велич (1877 – 1941), писател, учител, фолклорист- Мети Кърлиу (р. 1923), югославски партизанин и политик от Социалистическа република Македония
Н[редактиране | редактиране на кода]
- Наум Бояджиев (? – 1938), български революционер, деец на ВМОРО
- Неджат Аголи (1914-1949), албански партизанин
- Неджми Мехмети (1945-2005), албански поет и журналист
- Нестор Поповски, български революционер, член на ВМОРО, жив към 1918 г.[4]
- Никола Макеларски (1915-1980), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Нуредин Пустина (? – 1903), албански революционер
П[редактиране | редактиране на кода]
- Павел Зограф, български свещеник и зограф от XIX век
Р[редактиране | редактиране на кода]
- Ружа Панова (р. 1927), лингвист, професор от Република Македония
С[редактиране | редактиране на кода]
- Саид Найдени (1864 – 1903), албански просветен деец
- Сефедин Пустина, албански революционер
- Спасе Куновски (1929 – 1978), югославски художник
- Спасе Чучук (1907 – 1987), просветен деец от Социалистическа Република Македония
- Спиро Личеновски, български свещеник
- Стоян Салията, български революционер, четник на Ичко Димитров в 1912 г.[5]
- Султана Апостолова, български просветна деятелка
- Сюлейман Питарка (1924 – 2007), албански актьор
Т[редактиране | редактиране на кода]
- Търпе Симоновски (1852 – ?), българси духовник
У[редактиране | редактиране на кода]
- Урфи Аголи (1903-1937), македонски албанец и интербригадист
Ф[редактиране | редактиране на кода]
- Фаик Шатку Дибра (1889 – 1946), албански политик
- Феми Муча (1930 -), политик от Социалистическа република Македония
- Фуат Дибра (1886 – 1944), албански политик
Х[редактиране | редактиране на кода]
- Хаки Стърмили (1893 – 1953), албански писател, националист
- Хаки Шарофи (1894 – 1993), албански духовник
- Хафиз Джемал Дибра (1881 – 1959), албански религиозен деец и политик
- Хафиз Исмет Дибра (1886 – 1955), албански религиозен деец
Ш[редактиране | редактиране на кода]
- Шериф Лангу (1877 – 1956), албански политик и общественик
Щ[редактиране | редактиране на кода]
- Щерьо Михайлов (1856 – 1911), български революционер, опълченец
Я[редактиране | редактиране на кода]
- Янка Атанасова (1935 – 1980), балерина от Република Македония
- Янко Обочки (р. 1935), неврохирург, здравен министър на Югославия
- Яшар Еребара (1873 – 1953), албански политик
Македоно-одрински опълченци от Дебър[редактиране | редактиране на кода]
- Георги Ангелов, 30 (40)-годишен, предприемач, І клас, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[6]
- Данил Алексов, 1 дебърска дружина, убит на 22 юни 1913 година[7]
- Исак Ангелов, 24-годишен, търговец, I клас, 4 рота на 1 дебърска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[8]
- Лазар (Лазо) Андонов, 21-годишен, Солунски доброволчески отряд, 1 рота на 3 солунска дружина[9]
- Серафим Андреев, 38-годишен, предприемач, II клас, 3 рота на 1 дебърска дружина, кръст „За храброст“ IV степен[10]
- Хараламби (Харалампи) Алексиев, 26 (27)-годишен, бакалин, II клас, Нестроева, 4, 5 рота на 1 дебърска дружина[11]
Починали в Дебър[редактиране | редактиране на кода]
- Божин Теофилов (? – 1910), български революционер от ВМОРО
- Янаки Томов (1860 – 1913), български революционер
- Панче Поповски (1924 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Мирко Арсениевич (1915-1944), югославски партизанин
Други[редактиране | редактиране на кода]
- Алекси Рилец (1760 – 1850), български архитект, роден в Дебърско
- Анастас Кръстев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, родом от Макелари, живеещ в Дебър, 3 рота на 3 солунска дружина, 2 рота и Нестроева рота на 1 дебърска дружина[12]
- Генадий Велешки (1800 – 1876), български духовник, дебърски митрополит от 1864 до 1870 година
- Козма Дебърски (около 1835 – 1918), български духовник, дебърски митрополит от 1897 до 1913 година и от 1915 до 1918
- Михаил Спиров (? – 1924), български военен, роден в София в семейство от Дебърско
- Моисей Голем Комнин Арианит (? - 1464), албански благородник и командир от Лежката лига от големия албански род Арианити, действал в Дебърско
- Нестор Чопов – Дримски, български революционер, член на ВМОРО и на местния революционен комитет към 1904 година[13]
- Стоян Георгиев, български опълченец, III опълченска дружина, родом от Дебърско, умрял преди 1918 г.[14]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 30.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 95.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 95.
- ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 25.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 18.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 29.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 38.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 42.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 17.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.385.
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.38
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.
Портал „
