Дебрани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Албанци дебрани в 1863 г.

Дебрани (на албански: dibranë, единствено число: dibran) са жителите на град Дебър, Република Македония. Често дебрани се наричат и жителите на областта Дебър, чийто център традиционно е градът, и която е разделена между Република Македония и Албания, както и жителите на съседната област Река.

„Господи, брани от голи дебрани“ е народна поговорка от сборника „Български народни песни“ на Братя Миладиновци.

Това е списък на най-известните жители на Дебър.

Родени в Дебър[редактиране | редактиране на кода]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


А[редактиране | редактиране на кода]

Албанци дебрани в 1904 г.
Чета на ВМОРО от Дебърско
Дебърска носия. Българска картичка от Първата световна война
Кръсто П. Божинов, племенник на Иван Божинов
Българска сватба в Дебърско, края на XIX - началото на XX век

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

Ж[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

Л[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Albania.svg Flag of Macedonia.svg Лютви Туркеши (1947 - 2006), публицист и писател от Република Македония
  • Flag of Albania.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Лютви Руси (1923 - 1981), югославски партизанин, деец на НОВМ, писател
  • Flag of Albania.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Лиман Каба (1924 - 1945), югославски партизанин и деец на НОВМ

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

Р[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Macedonia.svg Ружа Панова (р. 1927), лингвист, професор от Република Македония

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

У[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Albania.svg Урфи Аголи (1903-1937), македонски албанец и интербригадист

Ф[редактиране | редактиране на кода]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Ш[редактиране | редактиране на кода]

Щ[редактиране | редактиране на кода]

Я[редактиране | редактиране на кода]

Македоно-одрински опълченци от Дебър[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Георги Ангелов, 30 (40)-годишен, предприемач, І клас, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Данил Алексов, 1 дебърска дружина, убит на 22 юни 1913 година[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Исак Ангелов, 24-годишен, търговец, I клас, 4 рота на 1 дебърска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар (Лазо) Андонов, 21-годишен, Солунски доброволчески отряд, 1 рота на 3 солунска дружина[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Серафим Андреев, 38-годишен, предприемач, II клас, 3 рота на 1 дебърска дружина, кръст „За храброст“ IV степен[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Хараламби (Харалампи) Алексиев, 26 (27)-годишен, бакалин, II клас, Нестроева, 4, 5 рота на 1 дебърска дружина[11]

Починали в Дебър[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Алекси Рилец (1760 - 1850), български архитект, роден в Дебърско
  • Flag of Bulgaria.svg Анастас Кръстев (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, зидар, родом от Макелари, живеещ в Дебър, 3 рота на 3 солунска дружина, 2 рота и Нестроева рота на 1 дебърска дружина[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Генадий Велешки (1800 - 1876), български духовник, дебърски митрополит от 1864 до 1870 година
  • Flag of Bulgaria.svg Козма Дебърски (около 1835 - 1918), български духовник, дебърски митрополит от 1897 до 1913 година и от 1915 до 1918
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Спиров (? - 1924), български военен, роден в София в семейство от Дебърско
  • Flag of Albania.svg Моисей Голем Комнин Арианит (? - 1464), албански благородник и командир от Лежката лига от големия албански род Арианити, действал в Дебърско
  • Flag of Bulgaria.svg Нестор Чопов - Дримски, български революционер, член на ВМОРО и на местния революционен комитет към 1904 година[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Георгиев, български опълченец, III опълченска дружина, родом от Дебърско, умрял преди 1918 г.[14]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 30.
  2. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 95.
  3. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  4. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 95.
  5. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 25.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 18.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 29.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 38.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 42.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 17.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.385.
  13. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.38
  14. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.
     Портал „Македония“         Портал „Македония