Дебрани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Албанци дебрани в 1863 г.

Дебрани (на албански: dibranë, единствено число: dibran) са жителите на град Дебър, Северна Македония. Често дебрани се наричат и жителите на областта Дебър, чийто център традиционно е градът, и която е разделена между Северна Македония и Албания, както и жителите на съседната област Река.

„Господи, брани от голи дебрани“ е народна поговорка от сборника „Български народни песни“ на Братя Миладиновци.

Това е списък на най-известните жители на Дебър.

Родени в Дебър[редактиране | редактиране на кода]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


А[редактиране | редактиране на кода]

Албанци дебрани в 1904 г.
Чета на ВМОРО от Дебърско, най-вляво е Марко Павлов
Дебърска носия. Българска картичка от Първата световна война
Кръсто П. Божинов, племенник на Иван Божинов
Българска сватба в Дебърско, края на XIX - началото на XX век

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Дамян Йосифов (около 1888 – ?), български просветен деец и революционер
  • Flag of Albania.svg Flag of Macedonia.svg Джафер Кодра (1923 – 1995), югославски партизанин и политик
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Дамев Цветков (13 октомври 1913 - ?), завършил в 1942 година право в Софийския университет[3]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Куновски (1836 – ?), български общественик
  • Flag of Macedonia.svg Душко Костовски (1930 – 1995), актьор от Северна Македония

Е[редактиране | редактиране на кода]

Ж[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

Л[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Albania.svg Flag of Macedonia.svg Лютви Туркеши (1947 – 2006), публицист и писател от Северна Македония
  • Flag of Albania.svg Flag of SFR Yugoslavia.svg Лютви Руси (1923 – 1981), югославски партизанин, деец на НОВМ, писател
  • Flag of Albania.svg Flag of SFR Yugoslavia.svg Лиман Каба (1924 – 1945), югославски партизанин и деец на НОВМ

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Павел Зограф, български свещеник и зограф от XIX век
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Бояджиев, председател на Дебърската българска община към 1896 година[9]

Р[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Радо (Ради) Доганов (1856 - 27 юли 1877), български опълченец, доброволец в Сръбско-турската война от 1876 година, на 29 април 1877 година постъпва като доброволец в IV рота на II дружина на Българското опълчение, умира на 27 юли 1877 година[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Рафаил Наумов Бояджиев (1899 - след 1945), учил в Дебър (1911/1912), търгува с химикали и вълнени платове в България и в Тирана, Албания, член на Македонската младежка организация „П. К. Яворов“ в София (1929)[11]
  • Flag of Macedonia.svg Ружа Панова (р. 1927), лингвист, професор от Северна Македония

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

У[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Albania.svg Урфи Аголи (1903-1937), македонски албанец и интербригадист

Ф[редактиране | редактиране на кода]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Ш[редактиране | редактиране на кода]

Щ[редактиране | редактиране на кода]

Я[редактиране | редактиране на кода]

Македоно-одрински опълченци от Дебър[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Георги Ангелов, 30 (40)-годишен, предприемач, І клас, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Данил Алексов, 1 дебърска дружина, убит на 22 юни 1913 година[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Исак Ангелов, 24-годишен, търговец, I клас, 4 рота на 1 дебърска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар (Лазо) Андонов, 21-годишен, Солунски доброволчески отряд, 1 рота на 3 солунска дружина[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Серафим Андреев, 38-годишен, предприемач, II клас, 3 рота на 1 дебърска дружина, кръст „За храброст“ IV степен[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Хараламби (Харалампи) Алексиев, 26 (27)-годишен, бакалин, II клас, Нестроева, 4, 5 рота на 1 дебърска дружина[20]

Починали в Дебър[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Алекси Рилец (1760 – 1850), български архитект, роден в Дебърско
  • Flag of Bulgaria.svg Анастас Кръстев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, родом от Макелари, живеещ в Дебър, 3 рота на 3 солунска дружина, 2 рота и Нестроева рота на 1 дебърска дружина[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Генадий Велешки (1800 – 1876), български духовник, дебърски митрополит от 1864 до 1870 година
  • Flag of Bulgaria.svg Козма Дебърски (около 1835 – 1918), български духовник, дебърски митрополит от 1897 до 1913 година и от 1915 до 1918
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Спиров (? – 1924), български военен, роден в София в семейство от Дебърско
  • Flag of Albania.svg Моисей Голем Комнин Арианит (? - 1464), албански благородник и командир от Лежката лига от големия албански род Арианити, действал в Дебърско
  • Flag of Bulgaria.svg Нестор Чопов – Дримски, български революционер, член на ВМОРО и на местния революционен комитет към 1904 година[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Личеновски, български свещеник, председател на Българския акционен комитет в Дебър в 1941 година
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Георгиев, български опълченец, III опълченска дружина, родом от Дебърско, умрял преди 1918 г.[23]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 30.
  2. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 95.
  3. Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год.. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 187.
  4. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 56
  5. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28
  6. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32
  7. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
  8. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 95.
  9. Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 66.
  10. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 258.
  11. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив: От фонд No. 381 до фонд No. 599. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1986. с. 172. Архив на оригинала от 2016-08-10 в Wayback Machine.
  12. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.
  13. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  14. Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Юруков, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 196 - 197.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 25.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 18.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 29.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 38.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 42.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 17.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 385.
  22. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 38.
  23. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
     Портал „Македония“         Портал „Македония