Дебрани

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Албанци дебрани в 1863 г.

Дебрани (на албански: dibranë, единствено число: dibran) са жителите на град Дебър, Северна Македония. Често дебрани се наричат и жителите на областта Дебър, чийто център традиционно е градът, и която е разделена между Северна Македония и Албания, както и жителите на съседната област Река.

„Господи, брани от голи дебрани“ е народна поговорка от сборника „Български народни песни“ на Братя Миладиновци.

Това е списък на най-известните жители на Дебър.

Родени в Дебър[редактиране | редактиране на кода]

А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я

А[редактиране | редактиране на кода]

Албанци дебрани в 1904 г.
Чета на ВМОРО от Дебърско, най-вляво е Марко Павлов
Дебърска носия. Българска картичка от Първата световна война
Кръсто П. Божинов, племенник на Иван Божинов
Българска сватба в Дебърско, края на XIX – началото на XX век
Невестинска саяна носия от Дебърско, Национален исторически музей

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

  • Дамян Йосифов (около 1888 – ?), български просветен деец и революционер
  • Джафер Кодра (1923 – 1995), югославски партизанин и политик
  • Димитър Дамев Цветков (13 октомври 1913 – ?), завършил в 1942 година право в Софийския университет[3]
  • Димитър Куновски (1836 – ?), български общественик
  • Душко Костовски (1930 – 1995), актьор от Северна Македония

Е[редактиране | редактиране на кода]

Ж[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

Л[редактиране | редактиране на кода]

  • Лютви Туркеши (1947 – 2006), публицист и писател от Северна Македония
  • Лютви Руси (1923 – 1981), югославски партизанин, деец на НОВМ, писател
  • Лиман Каба (1924 – 1945), югославски партизанин и деец на НОВМ

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

  • Павел Зограф, български свещеник и зограф от XIX век
  • Петър Бояджиев, председател на Дебърската българска община към 1896 година[10]

Р[редактиране | редактиране на кода]

  • Радо (Ради) Доганов (1856 – 27 юли 1877), български опълченец, доброволец в Сръбско-турската война от 1876 година, на 29 април 1877 година постъпва като доброволец в IV рота на II дружина на Българското опълчение, умира на 27 юли 1877 година[11]
  • Рафаил Минев, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година[8]
  • Рафаил Наумов Бояджиев (1899 – след 1945), учил в Дебър (1911/1912), търгува с химикали и вълнени платове в България и в Тирана, Албания, член на Македонската младежка организация „П. К. Яворов“ в София (1929)[12]
  • Ружа Панова (р. 1927), лингвист, професор от Северна Македония

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

У[редактиране | редактиране на кода]

  • Урфи Аголи (1903 – 1937), македонски албанец и интербригадист

Ф[редактиране | редактиране на кода]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Ш[редактиране | редактиране на кода]

Я[редактиране | редактиране на кода]

Македоно-одрински опълченци от Дебър[редактиране | редактиране на кода]

  • Ангеле Христов Георгиев (1877 – след 1943), македоно-одрински опълченец, служи в 3-та рота на 1-ва дебърска дружина;[16] членува в Съюза на македоно-одринските опълченски дружества в България и е деец на Дебърското благотворително братство; на 4 март 1943 година като жител на Скопие подава молба за българска народна пенсия, в която заявява „идеалът ми винаги е бил българска мисъл“; молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[17]
  • Георги Ангелов, 30 (40)-годишен, предприемач, І клас, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[18]
  • Данил Алексов, 1 дебърска дружина, убит на 22 юни 1913 година[19]
  • Исак Ангелов, 24-годишен, търговец, I клас, 4 рота на 1 дебърска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[20]
  • Лазар (Лазо) Андонов, 21-годишен, Солунски доброволчески отряд, 1 рота на 3 солунска дружина[21]
  • Серафим Андреев, 38-годишен, предприемач, II клас, 3 рота на 1 дебърска дружина, кръст „За храброст“ IV степен[22]
  • Хараламби (Харалампи) Алексиев, 26 (27)-годишен, бакалин, II клас, Нестроева, 4, 5 рота на 1 дебърска дружина[23]

Починали в Дебър[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Алекси Рилец (1760 – 1850), български архитект, роден в Дебърско
  • Анастас Кръстев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, родом от Макелари, живеещ в Дебър, 3 рота на 3 солунска дружина, 2 рота и Нестроева рота на 1 дебърска дружина[24]
  • Генадий Велешки (1800 – 1876), български духовник, дебърски митрополит от 1864 до 1870 година
  • Козма Дебърски (около 1835 – 1918), български духовник, дебърски митрополит от 1897 до 1913 година и от 1915 до 1918
  • Михаил Спиров (? – 1924), български военен, роден в София в семейство от Дебърско
  • Моисей Голем Комнин Арианит (? – 1464), албански благородник и командир от Лежката лига от големия албански род Арианити, действал в Дебърско
  • Нестор Чопов – Дримски, български революционер, член на ВМОРО и на местния революционен комитет към 1904 година[25]
  • Спиро Личеновски, български свещеник, председател на Българския акционен комитет в Дебър в 1941 година
  • Стоян Георгиев, български опълченец, III опълченска дружина, родом от Дебърско, умрял преди 1918 г.[26]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 30.
  2. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 95.
  3. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 187.
  4. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 56
  5. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28
  6. ↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 395.
  7. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32
  8. ↑ а б в г Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 48.
  9. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
  10. ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 66.
  11. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 258.
  12. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 172.
  13. ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.
  14. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  15. ↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Юруков, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 196 – 197.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 759.
  17. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 64.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 25.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 18.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 29.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 38.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 42.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 17.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 385.
  25. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 38.
  26. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дебрани&oldid=12186880“.