Дебърско благотворително братство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дебърско благотворително братство
Писмо на Дебърското братство до министър-председателя и външния министър на Царство България
Писмо на Дебърското братство до министър-председателя и външния министър на Царство България
Информация
Типблаготворителна организация
Закрита1950 г.
Положениенесъществуваща
СедалищеСофия
Езицибългарски
РъководителАрсени Йовков, Стамат Стаматов

Дебърското благотворително братство е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от района на град Дебър, съществувала в българската столица София отпреди Балканската война.

История[редактиране | редактиране на кода]

Печати на Дебърската просветителна дружба - София и на Дебърското благотворително дружество „Напредък“ - София върху документ от 1912 година

Дружеството е създадено в началото на XX век като Дебърска доброволческа дружина от 300 души членски състав.[1]

След края на Първата световна война дружеството е възстановено от Арсени Йовков.[2][3]

В Учредителният събор на Съюза на македонските емигрантски организации делегати от Дебърското братство са Гаврил Симеонов и Димитър Илиев.[4]

През 1928 година на Седмия конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации от 1928 година делегат от братството е Янко Тасев.[5] През септември 1934 година протестен протокол срещу Деветнадесетомайския преврат от името на братството подписва Вел. Стоянов.[6]

Стамат Стаматов председателства Дебърското братство дълги години (включително през 1941 година[7]). Издава списание „Дебърски глас (1935 - 1943)“.[8] Членове на дружеството са Вельо Мерджанов и други. По инициатива на братството в София е създадена Дебърската градина.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, Том 2, МНИ и БАН, София, 1994, с. 148
  2. Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1176.
  3. Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 134.
  4. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
  5. Едно необходимо освѣтление. София, Печатница Борисъ А. Кожухаровъ, 1929. с. 8.
  6. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 755.
  7. ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
  8. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 231., архив на оригинала от 7 март 2016, https://web.archive.org/web/20160307222511/http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/tom_1.pdf, посетен на 2013-07-07 
  9. Дебърската градина. // Посетен на 7 март 2016.