Дебърско благотворително братство
| Дебърско благотворително братство | |
|---|---|
 Писмо на Дебърското братство до министър-председателя и външния министър на Царство България |
|
| Информация | |
| Тип | благотворителна организация |
| Закрита | 1950 г. |
| Правно положение | несъществуваща |
| Седалище | София |
| Официални езици | български |
| Ръководител | Арсени Йовков, Стамат Стаматов |
Дебърското благотворително братство е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от района на град Дебър, съществувала в българската столица София отпреди Балканската война.
История[редактиране | редактиране на кода]
Дружеството е създадено в началото на XX век като Дебърска доброволческа дружина от 300 души членски състав.[1]
След края на Първата световна война дружеството е възстановено от Арсени Йовков.[2][3]
В Учредителният събор на Съюза на македонските емигрантски организации делегати от Дебърското братство са Гаврил Симеонов и Димитър Илиев.[4]
През 1928 година на Седмия конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации от 1928 година делегат от братството е Янко Тасев.[5] През септември 1934 година протестен протокол срещу Деветнадесетомайския преврат от името на братството подписва Вел. Стоянов.[6]
Стамат Стаматов председателства Дебърското братство дълги години (включително през 1941 година[7]). Издава списание „Дебърски глас (1935 - 1943)“.[8] Членове на дружеството са Вельо Мерджанов и други. По инициатива на братството в София е създадена Дебърската градина.[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, Том 2, МНИ и БАН, София, 1994, с. 148
- ↑ Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1176.
- ↑ Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 134.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война, 1918-1924, том 1. Издателство на Българската академия на науките, 1993. с. 65.
- ↑ Едно необходимо освѣтление. София, Печатница Борисъ А. Кожухаровъ, 1929. с. 8.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 755.
- ↑ ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
- ↑ „Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 231.“, архив на оригинала от 7 март 2016, https://web.archive.org/web/20160307222511/http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/tom_1.pdf, посетен 7 март 2016
- ↑ Дебърската градина. // Посетен на 7 март 2016.
Портал „