Кипро Симоновски
| Кипро Симоновски | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1874 г.
|
|---|---|
| Починал | 12 февруари 1938 г.
|
Кипро Спиров Симоновски е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Кипро Симоновски е роден през 1873 или 1874 година в дебърското село Лазарополе, тогава в Османската империя. Работи в Австрийското параходно дружество в Цариград и междувременно е член на ръководството на Цариградския комитет на ВМОРО между 1901 – 1902 година. Устройва канал за тайно пренасяне на взривни материали и оръжие.[1] Улеснява придвижването на революционни дейци, като ги преоблича като моряци и ги изпраща с параходи към Варна или Солун.[2] Заподозрян от турската власт, бяга в Княжество България. Установява се в София и работи като главен контрольор по трамваите.[1] Активен деец е на македонската емиграция в София.[2]
Умира в София на 12 (или 17[3]) февруари 1938 година.[1]
На 12 февруари Дебърското благотворително братство, чийто дългогодишен активен член е Симоновски, издава възпоменателен лист за него под името „Дебърски глас“.[4] Във вестника Георги Антонов пише:
| „ | съ неговата смърть, предимно ние българитѣ отъ Дебърско, губимъ единъ твърде ревностенъ пазитель на българското име.[2] | “ |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 151.
- ↑ а б в Антоновъ, Георги. Кипро С. Симоновски // Дебърски гласъ Дебърското благотворително братство, Печатница „Рила“. 12 февруари 1938. с. 4.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 425.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 3. София, Наука и изкуство, 1969. с. 80.
