Арсени Йовков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Арсени Йовков
български революционер и журналист
Arseni-Yovkov.png
Роден
Починал
Арсени Йовков в Общомедия

Арсени (Арсений) Танасков Йовков с псевдоними Пейко Селички, Стар Чинар[1][2] е български революционер, представител на левицата в македоно-одринското революционно движение в началото на XX век и публицист.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Син на Атанас (Танаско) Йовков, който се бори дълги години против местните бейове. Писателят Войдан Чернодрински е вуйчо на Арсени. По-късно в навечерието на Илинденското въстание бащата на Арсени Йовков загива в престрелка с турците. След като научава за смъртта на баща си Йовков се връща в Дебърско и влиза в македоно-одринското революционно движение като гимназист. Завършва българската гимназия в Битоля.[4][3] Участва в Илинденско-Пребраженското въстание като секретар на войводата Тасе Христов. Участва в боевете в Дебърца и Кара Осман. След като брат Нико Йовков загива в едно сражени, Арсени става войвода на неговата чета.[3]

След въстанието емигрира в България. Основава Дебърското братство в София и го ръководи.[4][3]

Участва в Балканските войни, като македоно-одрински опълченец По време на Първата световна война е назначен за кмет на окупираната от българската армия Прищина (1917 – 1918).

След 1921 година Арсени Йовков е един от ръководителите на Илинденската организация, основател и главен редактор (1921 – 1924) на вестник „Илинден“.[3] Във вестника пише уводни статии и други материали, с които се обявява против подялбата на Македония.[5] Добри публицистични произведения на Йовков са статиите му „Битоля умира“, „Има ли малцинства“ и „Илинденското въстание в историята“.[5]

Статията на Арсени Йовков „Българи в Македония“ в брой № 1 на вестник „20 юли

Противник на правителството на Стамболийски, Арсени Йовков се отнася положително към Майския манифест от 1924 година и идеята за сближение на Вътрешната македонска революционна организация с комунистическите сили. Пръв в България публикува манифеста. Един от авторите на Меморандума на Илинденската организация от 17 април 1924 година – протест срещу преследването на македонски дейци от правителството на Александър Цанков.[4][3]

След убийството на Тодор Александров през 1924 година, напуска София и потегля за Македония, но е убит в Бараково от привърженици на Иван Михайлов по време на Горноджумайските събития по обвинение, че е участвал в заговора за убийството на Тодор Александров.[6]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на поемите „Проклетина“ (1905),[7][5] „Люлебургаз“ (1912),[8][5][9][5] „Гости“, „Илинден“ и други, някои от които остават в ръкопис[5] както и на „Ода за 1000 годишнината на Цар Борис“ (1907)[10].

Йовков се изявява и като литературен критик и воюва срещу западноевропейския декаденс. Критикува съвременните българските поети, които „се тътрят след колесницата на западните модернисти“ и „се мъчат да пеят по французки, без да чувствуват нито по французки, нито даже по български“.[5] Йовков смята, че в изкуството трябва да цари реализъм с национален творчески колорит и литературата трябва да е „отражение на действителния български живот“.[5] Пише върху характера и развитието на българската народна песен.[5][11][12] Превежда „Абидоската невеста“ и „Чайлд Харолд“ от Джордж Байрон.[5] По въпроса с българския правопис Йовков е привърженик на фонетичния правопис.[5][13]

През 1923 г. заедно с Георги Занков снимат документален филм, който се казва „Македония в снимки“, среща се и като „Македония“.[14][15][16] Йовков публикува статия озаглавена „Българи в Македония“, поместена в бр. 1 на в–к. „20 юли“ от 1924 г., като в нея повдига въпроса за народността на македонците и го решава с неопровержими доказателства в полза на българското племе.[17]

Според Кръстьо Мисирков в друга своя статия, поместена във вестник „Пирин“, по същото време, Йовков твърди, че Македонски въпрос ще има дотогава, докато има българи и българско национално съзнание в Македония, както и, че македонците, трябва да бъдат по-големи българи от самите българи.[18]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.77, 90
  2. Кратка биография на Арсений Йовков
  3. а б в г д е Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 134.
  4. а б в Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1176.
  5. а б в г д е ж з и к л Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 135.
  6. Билярски, Цочо, съставител. Тодор Александров. Живот легенда. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991. с. 232.
  7. Йовков, Арсени. Проклетина. Поема из македонския живот, Варна, 1905.
  8. Йовков, Арсени. Люлебургаз. Поема, Варна 1912 (1914).
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна Македоно-одринска революционна организация Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 67
  10. в-к „Свободен глас“, бр. 14 от 11 април 1915
  11. Йовков, Арсени. Български народни песни, списание „Листопад“, кн. 5, 1923.
  12. Йовков, Арсени. Народната песен в сборника на Панчо Михайлов, вестник „Пирин“, брой 20, 1924.
  13. Йовков, Арсени. Българският правопис, списание „Мироглед“, кн. 5, 1922.
  14. Заговорът против Тодор Александров, Дике, София, 1924, стр. 57 – 58
  15. Macedonian cinema, eurochannel.com.
  16. 1923 – Other Films of Note, moviemoviesite.com.
  17. Българи в Македония, http://publicistika.blogspot.bg, 22 май 2008 г.
  18. Статия на Кръстьо Мисирков „Народността на македонците“ от 11.05.1924 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония