Правителство на Александър Цанков 1

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Правителство на Александър Цанков 1
Flag of Bulgaria.svg 42-ро правителство на България
Общи
Държавен главаБорис III
ПредседателАлександър Цанков
Сформиране9 юни 1923
Разпускане22 септември 1923
Първоначален състав
КоалицияНароден сговор Националлиберална партия БРСДП (ш.с.) Конституционен блок Съюз за демокрация Демократически сговор
Министри8
~ мъже8
~ жени0

ArrowLeftNavbox.svg
Стамбол. 2
ArrowRightNavbox.svg
А. Цанков 2
Указ № 2 от 9 юни 1923 г. на цар Борис ІІІ. Източник: ДА „Архиви“

Първото правителство на Александър Цанков е четиридесет и второ правителство на Царство България, назначено с Указ № 2 от 9 юни 1923 г.[1] на цар Борис III. Управлява страната до 22 септември 1923 г., след което е наследено от второто правителство на Александър Цанков.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Непосредствено след като научават за преврата, земеделците от някои райони на страната започват въоръжени действия срещу новата власт. Особено масово е въстанието в Плевенско и Пловдивско. В Пазарджишко въстаниците са ръководени лично от Александър Стамболийски. След 5-дневни ожесточени боеве неорганизираните и лошо въоръжени отряди на Оранжевата гвардия са разгромени от редовните военни части. На 14 юни същата година Стамболийски е убит в родното му село Славовица. В сраженията срещу селяните участват и отряди на ВМРО. БКП (т.с.) не подкрепя земеделците. Отделни комунисти се включват в борбата против новата власт, но официалното становище на БКП (т.с.) е, че в България се води борба между едрата градска и дребната селска буржоазия за власт, в която работниците не трябва да участват[2].

Вътрешни и международни проблеми[редактиране | редактиране на кода]

Идвайки на власт, правителството на проф. Александър Цанков е изправено между сериозни вътрешни и международни проблеми. Трябва да се спечели доверието на Великите сили и съседните държави, да се преодолее следвоенната икономическа криза, както и да се тушират силата и влиянието на БКП (т.с.) и БЗНС. За изпълнението на тези задачи кабинетът консолидира в политическо обединение – Демократическия сговор – антилевите сили. Едновременно с образуването на Сговора се наблюдава и промяна в тактиката на БКП (т.с.). Под натиска на Коминтерна и въпреки несъгласието на част от ръководството на БКП (т.с.) (Тодор Луканов, Димитър Благоев и др.) българските комунисти започват подготовка за въоръжено въстание. Те влизат в съюз с лявото крило на БЗНС. Необходимите за въстанието пари и оръжие в по-голямата си част са осигурени от съветското правителство. Планът за въстанието предвижда разделяне на страната на революционни окръзи, единствено ръководството (Георги Димитров, Васил Коларов, Гаврил Генов) е за едновременно избухване, привличане на част от армията на страната на работниците и селяните. Най-голяма роля за успеха му е отредена на Врачански окръг, където симпатизантите на БКП (т.с.) са най-многобройни. Предвижда се техни части да помогнат на софийските въстаници за превземането на столицата[2].

Правителството разполага с пълна информация за подготвянето на въстание. За да го лишат от ръководители и да предизвикат преждевременното му избухване, на 12 септември същата година властите арестуват в големите градове над 2500 комунисти. На другия ден, в отговор на арестите, е обявено въстанието в Мъглиж. До 20 септември същата година започват въстанически действия в Нова Загора, Стара Загора, Ихтиман, Чирпанско, Казанлъшко и др. За потушаването му правителството използва редовни военни части и доброволчески отряди – т.нар. шпицкоманди, организирани със съгласието на държавите победителки[2].

Съставяне[редактиране | редактиране на кода]

Кабинетът, оглавен от Александър Цанков, е образуван от политически дейци на Народния сговор, на Конституционния блок, на Съюза за демокрация и на Демократическия сговор.

Кабинет[редактиране | редактиране на кода]

Сформира се от следните 8 министри[2].

министерство име партия
председател на Министерския съвет Александър Цанков Народен сговор
вътрешни работи и народно здраве Иван Русев Народен сговор
външни работи и изповедания Александър Цанков (упр.) Народен сговор
правосъдие Боян Смилов Националлиберална партия
железници, пощи и телеграфи Димо Казасов БРСДП (ш.с.)
обществени сгради, пътища и благоустройство Янко Стоянчов Демократическа партия
народно просвещение Янаки Моллов (упр.) Народен сговор
финанси Петър Тодоров Радикалдемократическа партия
война Александър Цанков Народен сговор
търговия, промишленост и труд Цвятко Бобошевски ОНПП
земеделие и държавни имоти Янаки Моллов Народен сговор

Промени в кабинета[редактиране | редактиране на кода]

от 10 юни 1923[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
външни работи и изповедания Христо Калфов Народен сговор
война Иван Вълков военен
народно просвещение Александър Цанков Народен сговор

Събития[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВ. Указ № 2 от 9 юни 1923 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 54 от 9 юни 1923 г.
  2. а б в г Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 150-155.