Правителство на Александър Цанков 1

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Правителство на Александър Цанков 1
Flag of Bulgaria.svg 42-ро правителство на България
Период
Сформирано 9 юни 1923
Разпуснато 22 септември 1923
Личности и партии
Председател Александър Цанков
Коалиция Народен сговор Националлиберална партия БРСДП (ш.с.) Конституционен блок Съюз за демокрация Демократически сговор
Държавен глава Борис III
Първоначален състав
Министри 8
~ мъже 8
~ жени 0
Хронология
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
правителство
Стамбол. 2
Fleche-defaut-droite-bord.svg
правителство
А. Цанков 2

Указ № 2 от 9 юни 1923 г. на цар Борис ІІІ. Източник: ДА „Архиви“

Първото правителство на Александър Цанков е четиридесет и второ правителство на Царство България, назначено с Указ № 2 от 9 юни 1923 г.[1] на цар Борис III. Управлява страната до 22 септември 1923 г., след което е наследено от второто правителство на Александър Цанков.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Непосредствено след като научават за преврата, земеделците от някои райони на страната започват въоръжени действия срещу новата власт. Особено масово е въстанието в Плевенско и Пловдивско. В Пазарджишко въстаниците са ръководени лично от Александър Стамболийски. След 5-дневни ожесточени боеве неорганизираните и лошо въоръжени отряди на Оранжевата гвардия са разгромени от редовните военни части. На 14 юни същата година Стамболийски е убит в родното му село Славовица. В сраженията срещу селяните участват и отряди на ВМРО. БКП (т.с.) не подкрепя земеделците. Отделни комунисти се включват в борбата против новата власт, но официалното становище на БКП (т.с.) е, че в България се води борба между едрата градска и дребната селска буржоазия за власт, в която работниците не трябва да участват[2].

Вътрешни и международни проблеми[редактиране | редактиране на кода]

Идвайки на власт, правителството на проф. Александър Цанков е изправено между сериозни вътрешни и международни проблеми. Трябва да се спечели доверието на Великите сили и съседните държави, да се преодолее следвоенната икономическа криза, както и да се тушират силата и влиянието на БКП (т.с.) и БЗНС. За изпълнението на тези задачи кабинетът консолидира в политическо обединение – Демократическия сговор – антилевите сили. Едновременно с образуването на Сговора се наблюдава и промяна в тактиката на БКП (т.с.). Под натиска на Коминтерна и въпреки несъгласието на част от ръководството на БКП (т.с.) (Тодор Луканов, Димитър Благоев и др.) българските комунисти започват подготовка за въоръжено въстание. Те влизат в съюз с лявото крило на БЗНС. Необходимите за въстанието пари и оръжие в по-голямата си част са осигурени от съветското правителство. Планът за въстанието предвижда разделяне на страната на революционни окръзи, единствено ръководството (Георги Димитров, Васил Коларов, Гаврил Генов) е за едновременно избухване, привличане на част от армията на страната на работниците и селяните. Най-голяма роля за успеха му е отредена на Врачански окръг, където симпатизантите на БКП (т.с.) са най-многобройни. Предвижда се техни части да помогнат на софийските въстаници за превземането на столицата[2].

Правителството разполага с пълна информация за подготвянето на въстание. За да го лишат от ръководители и да предизвикат преждевременното му избухване, на 12 септември същата година властите арестуват в големите градове над 2500 комунисти. На другия ден, в отговор на арестите, е обявено въстанието в Мъглиж. До 20 септември същата година започват въстанически действия в Нова Загора, Стара Загора, Ихтиман, Чирпанско, Казанлъшко и др. За потушаването му правителството използва редовни военни части и доброволчески отряди – т.нар. шпицкоманди, организирани със съгласието на държавите победителки[2].

Съставяне[редактиране | редактиране на кода]

Кабинетът, оглавен от Александър Цанков, е образуван от политически дейци на Народния сговор, на Конституционния блок, на Съюза за демокрация и на Демократическия сговор.

Кабинет[редактиране | редактиране на кода]

Сформира се от следните 8 министри[2].

министерство име партия
председател на Министерския съвет Александър Цанков Народен сговор  
вътрешни работи и народно здраве Иван Русев Народен сговор  
външни работи и изповедания Александър Цанков (упр.) Народен сговор  
правосъдие Боян Смилов Националлиберална партия  
железници, пощи и телеграфи Димо Казасов БРСДП (ш.с.)  
обществени сгради, пътища и благоустройство Янко Стоянчов Демократическа партия  
народно просвещение Янаки Моллов (упр.) Народен сговор  
финанси Петър Тодоров Радикалдемократическа партия  
война Александър Цанков Народен сговор  
търговия, промишленост и труд Цвятко Бобошевски ОНПП  
земеделие и държавни имоти Янаки Моллов Народен сговор  

Промени в кабинета[редактиране | редактиране на кода]

от 10 юни 1923[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
външни работи и изповедания Христо Калфов Народен сговор  
война Иван Вълков военен  
народно просвещение Александър Цанков Народен сговор  

Събития[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВ. Указ № 2 от 9 юни 1923 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 54 от 9 юни 1923 г.
  2. а б в г Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 150-155.