Правителство на Антон Югов 1, 2 и 3

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Правителство на Антон Югов
Flag of Bulgaria.svg 70-о, 71-во, 72-ро правителство на България
Период
Сформирано 18 април 1956
Разпуснато 27 ноември 1962
Личности и партии
Председател Антон Югов
Първоначален състав
Министри 26
~ мъже 25
~ жени 1
Хронология
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
правителство
Червенков
Fleche-defaut-droite-bord.svg
правителство
Живков 1

Първото, второто и третото правителство на Антон Югов са седемдесето, седемдесет и първо и седемдесет и второ правителство на Народна република България, назначени с Укази № 111 и № 112, № 23 и № 30 и № 111 и № 125 от 18 април 1956 г.[1], от 15 януари 1958 г.[2] и от 17 март 1962 г.[3]. Управлява страната до 27 ноември 1962 г., след което е наследено от първото правителство на Тодор Живков[4].

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Тежкото икономическо положение на България, нейната международна изолация и най-вече политическите промени в СССР след смъртта на Сталин принуждават БКП да смекчи диктатурата. На априлския пленум на ЦК на БКП (1956) са осъдени редица прояви на култа към личността и властта е разделена между трима партийни водачи – Антон Югов (председател на МС), Вълко Червенков и лидера на реформаторите Тодор Живков (първи секретар на ЦК на БКП). Само за две години Живков успява да отстрани от Политбюро най-близкото обкръжение на Червенков – Добри Терпешев и Йонко Панов, и да бъде преизбран за първи секретар на ЦК на БКП[4].

През 1960–1961 г. във връзка с „окончателното ликвидиране на култа към личността“ Червенков е освободен от Политбюро и Министерския съвет, а за "нарушаване на социалистическата законност" Антон Югов е изваден от състава на Политбюро на партията. Тодор Живков остава едноличен лидер на БКП и на държавата[4].

Съставяне[редактиране | редактиране на кода]

Кабинетът, оглавен от Антон Югов, е образуван от политически дейци на БКП и БЗНС, както и от 1 безпартиен функционер на Отечествения фронт – Кимон Георгиев.

Кабинет[редактиране | редактиране на кода]

Сформира се от следните 26 министри и един председател[4].

министерство име партия
председател на Министерския съвет Антон Югов БКП  
първи зам. председател на Министерския съвет,
председател на Държавната планова комисия
Георги Чанков БКП  
първи зам. председател на Министерския съвет Георги Трайков БЗНС  
зам. председател на Министерския съвет Иван Михайлов БКП  
зам. председател на Министерския съвет1 Карло Луканов БКП  
зам. председател на Министерския съвет Вълко Червенков БКП  
зам. председател на Министерския съвет,
председател на Държавния комитет за строителство и
архитектура
Райко Дамянов БКП  
лека и хранителна промишленост Атанас Димитров БКП  
вътрешни работи Георги Цанков БКП  
транспорт Данчо Димитров БКП  
народна просвета Демир Янев БКП  
председател на Комисията за държавен контрол Димо Дичев БКП  
външна търговия Живко Живков БКП  
електрификация Кимон Георгиев безпартиен  
финанси Кирил Лазаров БКП  
строежи Марин Грашнов БКП  
външни работи Минчо Нейчев БКП  
вътрешна търговия Пело Пеловски БКП  
народно здраве и социални грижи Петър Коларов БКП  
народна отбрана Петър Панчевски БКП  
правосъдие Ради Найденов БЗНС  
доставки Руси Христозов БКП  
култура Рубен Аврамов БКП  
тежка промишленост Тано Цолов БКП  
пощи, телеграфи и телефони Цола Драгойчева БКП  
земеделие Станко Тодоров БКП  
комунално стопанство и благоустройство Стоян Тончев БКП  
  • 1: – председател на комисията по труда и работната комисия.

Промени в кабинета[редактиране | редактиране на кода]

от 20 август 1956[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
външни работи Карло Луканов БКП  

от 9 ноември 1956[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
строителни материали и горска промишленост Раденко Видински БКП  

от 30 декември 1956[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
председател на Държавната планова комисия Руси Христозов БКП  
хранителна промишленост Атанас Димитров БКП  
лека промишленост Станка Цекова БКП  

от 1 февруари 1957[редактиране | редактиране на кода]

Създадени са с Указ № 59 от 1 февруари 1957 г. следните ведомства:

министерство име партия
търговия Райко Дамянов БКП  
просвета и култура Демир Янев БКП  
транспорт и съобщения Иван Михайлов БКП  
финанси и държавен контрол Кирил Лазаров БКП  
строежи и строителни материали Раденко Видински БКП  
електрификация и водно стопанство Кимон Георгиев безпартиен  
земеделие и гори Станко Тодоров БКП  
комунално стопанство, благоустройство и пътища Стоян Тончев БКП  

от 17 юли 1957[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
първи зам. председател на Министерския съвет Райко Дамянов БКП  
търговия Борис Тасков БКП  
земеделие и гори Иван Пръмов БКП  

от 15 януари 1958[редактиране | редактиране на кода]

  • Със сформирането на новия кабинет на Антон Югов са направени следните персонални промени:
министерство име партия
просвета и култура Вълко Червенков БКП  
зам. председател на Министерския съвет Кимон Георгиев безпартиен  
зам. председател на Министерския съвет Живко Живков БКП  

от 9 юни 1958[редактиране | редактиране на кода]

  • След VII конгрес на БКП (2–7 юни 1958 г.), в Министерския съвет са извършени следните персонални промени:
министерство име партия
народна отбрана Иван Михайлов БКП  
транспорт и съобщения Данчо Димитров БКП  
просвета и култура Живко Живков БКП  

от 16 март 1959[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно приетия на 12 март 1959 г. „Закон за ускоряване развитието на народното стопанство, подобряване материалното и културното положение на народа и преустройство на държавното и стопанското ръководство“ (с Указ № 203 от 16 март 1959 г.), се извършват следните структурни и персонални промени в Министерския съвет:

министерство име партия
търговия Райко Дамянов БКП  
председател на Комитета по промишлеността и
техническия прогрес
Тано Цолов БКП  
председател на Комитета по строителство и
архитектура
Кимон Георгиев безпартиен  
председател на Комитета по труда и цените Стоян Тончев БКП  
председател на Комитета за държавен контрол Нинко Стефанов БКП  
финанси Кирил Лазаров БКП  

от 25 декември 1959[редактиране | редактиране на кода]

Създадени са с Указ № 573 от 25 декември 1959 г. следните ведомства:

министерство име партия
просвета и култура Начо Папазов БКП  
зам. председател на Министерския съвет,
председател на Държавната планова комисия
Станко Тодоров БКП  
вътрешна търговия Руси Христозов БКП  
външна търговия Георги Кумбилиев БКП  
председател на Комитета по промишлеността Атанас Димитров БКП  
председател на Комитета по строителство Стоян Гюров БКП  
председател на Комитета по архитектура и
благоустройство
Марин Грашнов БКП  
председател на Комитета по техническия прогрес Стоян Караджов БКП  

от 29 април 1961[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
земеделие Иван Пръмов БКП  

от 1 юни 1961[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
председател на Комитета по архитектура и
благоустройство
Димитър Котев БКП  
председател на Комитета по строителство Марин Грашнов БКП  

от 9 декември 1961[редактиране | редактиране на кода]

от 17 март 1962[редактиране | редактиране на кода]

  • Със сформирането на новия кабинет на Антон Югов са направени следните персонални промени:
министерство име партия
председател на Комисията за държавен контрол Нинко Стефанов БКП  
вътрешни работи Дико Диков БКП  
правосъдие Петър Танчев БЗНС  
народна отбрана Добри Джуров БКП  
вътрешна търговия Пеко Таков БКП  
външна търговия Лъчезар Аврамов БКП  
строежи Марин Грашнов БКП  
председател на Комитета по строителство и
архитектура
Димитър Котев БКП  
първи зам. председател на Държавната планова комисия Димитър Котев1 БКП  
  • 1: – с ранг на министър.

от 27 септември 1962[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
председател на Държавната планова комисия Живко Живков БКП  
просвета и култура Ганчо Ганев БКП  
председател на Държавния комитет за наука и
технически прогрес
Начо Папазов БКП  
председател на Комитета по машиностроене Марий Иванов БКП  

от 20 ноември 1962[редактиране | редактиране на кода]

Освободени са:

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Българските политически водители 1879-1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ИПНС. Укази № 111 и № 112 от 18 април 1956 г. Обнародван в „ИПНС“, бр. 32 от 18 април 1956 г.
  2. ИПНС. Указ № 23 и № 30 от 15 януари 1958 г. Обнародван в „ИПНС“, бр. 5 от 17 януари 1958 г.
  3. ИПНС. Указ № 111 и № 125 от 17 март 1962 г. Обнародван в „ИПНС“, бр. 23 от 20 март 1962 г.
  4. а б в г Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 271-274, 275-279, 280-284.