Направо към съдържанието

Нинко Стефанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нинко Стефанов
Председател на КДК
Мандат16 март 1959 – 17 март 1962
Назначен отIII народно събрание
Министър-председател
1959 – 1962Антон Югов
ПредшественикДимо Дичев
Лична информация
Роден
Починал
17 юни 1996 г. (на 84 г.)
Полит. партияБКП (1944 – 1982)
Професияметалоработникполитик
Народен представител в:
XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Портал Портална икона Политика

Нинко Стефанов Вияшки е български политик от партията БКП и участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война.

Нинко Стефанов е роден на 27 юни 1911 г. във видинското село (днес град) Грамада. През 1930 г. става член на РМС, а четири по-късно и на БКП. От 1933 г. е секретар на районния, а после и на Окръжния комитет на РМС. От 1935 година е член на ЦК на БКМС. През 1939 г. завършва в Москва Международната ленинска партийна школа. Член е на ЦК на РМС в периодите 1939 – 1941 и 1943 – 1944 г.

Участие в Съпротивата

[редактиране | редактиране на кода]

През 1941 г. е арестуван и пратен в лагера Кръсто поле, откъдето избягва през 1943 г. На следващата година става политкомисар на Първа софийска народоосвободителна бригада.

Политическа кариера

[редактиране | редактиране на кода]

След 9 септември 1944 г. е на работа в партийния и държавен апарат – секретар е на ЦК на РМС. След това първи секретар на Окръжния комитет на БКП във Видин (1950), а впоследствие и на този във Враца (1951 – 1959). Участва активно в Кулските събития през март 1951 година, когато е освиркван от жителите на родното си село, решили да напуснат масово създаденото от режима Трудово кооперативно земеделско стопанство.[1]

От 1954 до 1990 г. е в ЦК на БКП. Между 1959 и 1962 г. е председател на Комисията за държавен контрол, председател на Комисията за партиен и държавен контрол (1965 – 1971), министър без ресор (1971 – 1976), заместник-председател на Народно събрание (1976 – 1986)[2]. Член е на Националния съвет на ОФ (1967 – 1998).[3] Носител на четири ордена „Георги Димитров“ и почетното звание „Герой на социалистическия труд“.[4]

Умира на 17 юни 1996 г. в град София, България.

  1. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 187.
  2. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 277, ISBN 954-528-790-X
  3. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 432.
  4. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 336