Нинко Стефанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нинко Стефанов
Мандат
16 март 1959 – 17 март 1962
Назначен от 3 Народно събрание
Министър-председател
  1959 – 1962 Антон Югов
Предшественик Димо Дичев
Роден
Починал
17 юни 1996 г. (на 84 г.)
Полит. партия БКП (1944 – 1982)
Занятие металоработникполитик
Народен представител в:
XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Портал  Портална икона   Политика

Нинко Стефанов Вияшки е български политик от партията БКП и участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и работа[редактиране | редактиране на кода]

Нинко Стефанов е роден на 27 юни 1911 г. във видинското село (днес град) Грамада. През 1930 г. става член на РМС, а четири по-късно и на БКП. От 1933 г. е секретар на районния, а после и на Окръжния комитет на РМС. От 1935 година е член на ЦК на БКМС. През 1939 г. завършва в Москва Международната ленинска партийна школа. Член е на ЦК на РМС в периодите 1939 – 1941 и 1943 – 1944 г.

Участие в Съпротивителното движение[редактиране | редактиране на кода]

През 1941 г. е арестуван и пратен в лагера Кръсто поле, откъдето избягва през 1943 г. На следващата година става политкомисар на Първа софийска народоосвободителна бригада.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

След 9 септември 1944 г. е на работа в партийния и държавен апарат – секретар е на ЦК на РМС. След това първи секретар на Окръжния комитет на БКП във Видин (1950), а впоследствие и на този във Враца (1951 – 1959). От 1954 до 1990 г. е в ЦК на БКП. Между 1959 и 1962 г. е председател на Комисията за държавен контрол, председател на Комисията за партиен и държавен контрол (1965 – 1971), министър без ресор (1971 – 1976), заместник-председател на Народно събрание (1976 – 1986)[1]. Член е на Националния съвет на ОФ (1967 – 1998).[2] Носител на четири ордена „Георги Димитров“ и почетното звание „Герой на социалистическия труд“.[3]

Умира на 17 юни 1996 г. в град София, България.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 277, ISBN 954-528-790-X
  2. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 432.
  3. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 336