Първа софийска народоосвободителна бригада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Първа софийска народоосвободителна бригада е подразделение на Първа Софийска въстаническа оперативна зона на т. нар. Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА) по време на комунистическото партизанско движение в България (1941-1944). Действа в Югозападна България.

Първа софийска народоосвободителна бригада е създадена на 8 май 1944 г. на югославска територия, край с. Кална. Формирана е от състава на I- батальон на Трънския партизански отряд и новодошли партизани. Командир е Славчо Трънски, политкомисар Нинко Стефанов, заместник-командир Кирил Марков, заместник политкомисар Григор Илиев. Получава от командването на НОВА задача да се свърже с действащите в Рила, Пирин и Родопите партизански отряди.

На 8 май започва тежък поход, съпътстван от поредица от сражения, в резултат от които бригада се разпада.[1] При село Горна Мелна води бой с 13-и пехотен полк. Завзема с. Ерул, с. Косово и др. Извършва нападение над електроцентрала „Гранитоид“. Заено с Дупнишкия партизански отряд води тежък бой на 16 май 1944 г. при с. Дебели лаг. Тук в сражение с жандармерията в плевнята на местен ятак, след предателство загива единият от Петимата от РМС, Свилен Русев-Бойко. На 11-13 май се сражава при връх Тумба с 41-и пехотен полк, полицейски подразделения и жандармерийска рота. На 5 юни 1944 г. се сражава с армейски части край с. Добърско, при което пленява 40 войници. След това сражение бригадата престава да бъде боеспособна единица[2]. Тя се разделя на няколко групи, които се присъединяват към Радомирския и Трънския партизански отряд.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Везенков, Александър. 9 септември 1944 г., Институт за изследване на близкото минало, Ciela, София 2014, с. 79.
  2. Пътеводител по фондовете на БКП, съхранявани в Централен държавен архив, второ допълнено издание, Главно управление на архивите при Министерски съвет, 2006 с. 160
  3. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 117-118