Ерул

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ерул
Изглед към селото
Изглед към селото
Общи данни
Население 43 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 14,46 km²
Надм. височина 1137 m
Пощ. код 2486
Тел. код 07732
МПС код РК
ЕКАТТЕ 27601
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ)

Ерул е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник и е село на територията на България от 1878 г.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Ерул се намира в планински район – в подножието на най-високия връх на Ерулската планина – Големи връх /1480 м/. В село Ерул са открити залежи от злато в малко количество.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

На около 3 км югозападно от селото в Ерулската планина над селото в пещерата „Яма“ (Ямка) при теренни проучвания археолозите са открили следи от праисторическо селище. В самата пещера, както и на терена около нея се намират керамични фрагменти от Къснобронзовата и Раннохалщатската епоха. В близост до пещерата е намерен и бронзов меч. Праисторическото селище от пещерата „Яма“ се намира в близост до богатите металодобивни райони от Ерулската планина и връзката на селото с металодобива е безспорна.

Праисторическото селище от пещерата „Ямка“ е включено в „Списък на паметниците на културата с национално значение на територията на Област Перник“ с Протокол на СОПК от 3 февруари 1972 г.[2]

Непосредствено до селото в източна посока на едно от възвишенията на Краище на естествено защитен терен, сега залесен са руините на античната крепост Градище.[3] Заградената площ днес е покрита изцяло с дебел пласт, отложен от горската растителност, и над земята не се виждат археологически материали. В миналото тук са разкривани стени и са намирани части от керамика.

На едно от източните възвишения на Краище, на около 1 км от Градище в местността Совище, източно от селото, в ляво от пътя за Брезник при теренни проучвания археолозите са намирали раннсредновековна строителна и битова керамика, както и ясните очертания на средновековно селище.

Село Ерул е старо, средновековно селище, регистрирано в турските документи от средата на XVI век под същото име като селище със 7 домакинства, 1 неженен и 2 вдовици. То е вписано и в списъците на джелепкешаните от 1576 г. като Мирул, Прегул и Ирул към кааза Изнебул. В турските документи от първото десетилетие на XVII век името на селото също е запазено и е регистрирано като Прул и Ирул.

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от 1623 – 1624 година селото е отбелязано под името Хрул с 10 джизие ханета (домакинства)[4].

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Северозападно от село Душинци, насред вековната букова гора се намира местността Манастир. В тази местност през Късното Средновековието е бил изграден малък православен манастир, който е бил действащ по времето на Второто Българско царство между XI и XIV век. Днес от него е запазена само малката еднокорабна манастирска църква Света Троица. Многократно разрушавана по време на османската власт, тя е възстановена последно през 1892 г. и осветена през 1900 г. след края на Тоталитарния комунистически режим.

На няколко метра от централния вход се извисяват две вековни дървета, ясен и бук, които са засадени преди повече от 900 години. Според местната легенда двете дървета са израсли точно на мястото, където в първите десетилетия на владичеството турски войници са посекли най-красивото момиче на Ерул – Бука и нейния любим Ясен. Според друга легенда при предишното възстановяване на църквата през 1832 г., строителите вградили сянката на местно момиче в основите на сградата. Дядо Методи, последният монах, обитавал църквата до смъртта си през 1958 г., многократно е разказвал, че нощем е виждал от „Престола“ (ритуален монолитен блок с древен езически произход), поставен вляво от входната врата, да излиза духа на момичето, облечено в бяло и да броди из гората.[5]

През 2005 г. 84-годишната Ангелина Стоянова от с.Ерул се е заема с възстановяването на манастрира „Св. Троица“.

Възрастната жена се надява да има оживление в манастирската обител. Ангелина събира средства от познати и непознати хора и чисти в домовете на няколко семейства, а с парите купува необходимото за храма.[6]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В близост до селото се намира пещерата „Меча дупка“.[7]

Село Ерул се намира в Ерулската планина, която е разположена в северната част на Краище. Общата посока на простиране на планината е север – юг. На запад се ограничава от долините на реките Явор (Пенкьовска) и Вуканщица (Мраморска река), която я отделя съответно от Пенкьовска и Еловишка планина. В източна посока за граница служи горното течение на р.Светля (от с.Елов дол на север) и през с.Банище тя следи долинно понижение до с. Велиново. Северните склонове са южна ограда на Трънската котловина, а на юг достига Дивлянската котловина. В така очертаните граници дължината на планината достига почти 30 км (посока север-юг), а ширината по паралела е 8 – 10 км, т.е. тя е една от най-големите планини в Краище.

В недалечното минало Ерулска планина е била сравнително добре заселена – съществували са множество махали разположени в лоното на планината. Сега в нея се намират четири села. Най-централно разположение има село Ерул (1120 м н.в.)

Ерулска планина е трудна за обхождане, особено в южната половина. Множеството долове и „разхвърляни“ разнопосочно била, липсата на добре поддържани пътеки и значителната залесеност с дървесна и храстова растителност я правят трудна за ориентиране. Планината се пресича в средната си част от удобно шосе, което започва от с. Станьовци, в северозападна посока достига с. Ерул и продължава на североизток към селата Милкьовци и Велиново.[8]

Манастири разположени в Ерулската планина:

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Александър Рангелов Атанасов (01.05.1906 – 1987) – два пъти „Герой на труда“ (първи в България), миньор, строител, народен представител
  • Иван Ерулски (роден през 1950 г. в село Ерул) – учител, журналист, краевед, организатор културна и издателска дейност в Общински комплекс Дворец на културата – Перник.[10]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Крум Раденков – „Изследване родословното дърво на Раденковия и Митовия род от с.Ерул, Трънско“ (2004 г.)
  • Рангел Маринков – „Село Ерул, Трънско – възникване и развитие“ – (Издателство Дими 99, 2011 г.)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. novinar.bg
  2. www.museumpernik.com
  3. bulgariancastles.com
  4. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 294
  5. www.journey.bg
  6. dveri.bg
  7. caves.4at.info
  8. www.greenbelt.biodiversity.bg
  9. www.planinite.info
  10. paper.standartnews.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]