Ерул
| Ерул | |
|---|---|
 Изглед към селото |
|
  Ерул  Ерул |
|
| Общи данни | |
| Население |
57 души[1] (15 юни 2020 г.) 1,49 души/km² |
| Землище | 14,46 km² |
| Надм. височина | 1137 m |
| Пощ. код | 2486 |
| Тел. код | 07732 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 27601 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
|
Община – кмет |
Трън Цветислава Цветкова (ГЕРБ) |
Ерул е село в Западна България, в община Трън, област Перник. Старите наименования на селото са Херул, Мирул, Eрулъ, Ирул, Прегул и Прул. Предполага се, че наименованието идва от мъжкото име Ярул, изцяло с ударение върху първата сричка.[2][3][4]
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Ерул се намира в планински район – в подножието на най-високия връх на Ерулската планина – Големи връх /1480 м/. В село Ерул са открити залежи от злато в малко количество.[5]
Махалите в селото са: Бунѝчовъц, Глогòвишка маала (Мина Злата, Глогòвишка Поклапàч), Гу̀шовъц, Гъргорѝца, Ковашки падѝни, Лòква, Мучѝ баба, Смрика.
История[редактиране | редактиране на кода]
На около 3 км югозападно от селото в Ерулската планина над селото в пещерата „Яма“ (Ямка) при теренни проучвания археолозите са открили следи от праисторическо селище. В самата пещера, както и на терена около нея, се намират керамични фрагменти от Къснобронзовата и Раннохалщатската епоха. В близост до пещерата е намерен и бронзов меч. Праисторическото селище от пещерата „Яма“ се намира в близост до богатите металодобивни райони от Ерулската планина и връзката на селото с металодобива е безспорна.
Праисторическото селище от пещерата „Ямка“ е включено в „Списък на паметниците на културата с национално значение на територията на Област Перник“ с Протокол на СОПК от 3 февруари 1972 г.[6]
Непосредствено до селото в източна посока на едно от възвишенията на Краище на естествено защитен терен, сега залесен, са руините на античната крепост Градище.[7] Заградената площ днес е покрита изцяло с дебел пласт, отложен от горската растителност, и над земята не се виждат археологически материали. В миналото тук са разкривани стени и са намирани части от керамика.
На едно от източните възвишения на Краище, на около 1 км от Градище в местността „Совище“, източно от селото, вляво от пътя за Брезник при теренни проучвания археолозите са намирали раннсредновековна строителна и битова керамика, както и ясните очертания на средновековно селище.
Според някои изследователи името на селото идва от названието на готското рударско племе херули, които обработвали тук рудите. Други допускат, че може да е наименувано на богинята Хера.[8] Изхождайки от старите записи Херул (1576 г.)[9], Мирул (1576 г.)[10][11], Еруль (1878 г.)[12] Анна Чолева смята, че става дума за селищно име, производно от личното име Ярул, с преглас на „я“ (йотирано „а“ преминаващо в „я“) с ударение на първата сричка.[13]
Село Ерул е регистрирано в турските документи от средата на XVI век под същото име като селище със 7 домакинства, 1 неженен и 2 вдовици. То е вписано и в списъците на джелепкешаните от 1576 г. като Мирул, Прегул и Ирул към кааза Изнебул. В турските регистри и от първото десетилетие на XVII век името на селото също е запазено и е отбелязано като Прул и Ирул.
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от 1623 – 1624 година селото е отбелязано под името Хрул с 10 джизие ханета (домакинства)[14].
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Северозападно от село Душинци, насред вековната букова гора се намира местността „Манастир“. В тази местност през късното Средновековие е бил изграден малък православен манастир, който е бил действащ по времето на Второто Българско царство между XI и XIV век. Днес от него е запазена само малката еднокорабна манастирска църква Света Троица. Многократно разрушавана по време на османската власт, тя е възстановена последно през 1892 г. и осветена през 1900 г.
На няколко метра от централния вход се извисяват две вековни дървета, ясен и бук, които са засадени преди повече от 900 години. Според местната легенда двете дървета са израсли точно на мястото, където в първите десетилетия на владичеството турски войници са посекли най-красивото момиче на Ерул – Бука и нейния любим Ясен. Според друга легенда при предишното възстановяване на църквата през 1832 г., строителите вградили сянката на местно момиче в основите на сградата. Дядо Методи, последният монах, обитавал църквата до смъртта си през 1958 г., многократно е разказвал, че нощем е виждал от „Престола“ (ритуален монолитен блок с древен езически произход), поставен вляво от входната врата, да излиза духът на момичето, облечено в бяло, и да броди из гората.[15]
През 2005 г. 84-годишната Ангелина Стоянова от с. Ерул се заема с възстановяването на манастрира „Св. Троица“. Възрастната жена се надява да има оживление в манастирската обител. Ангелина събира средства от познати и непознати хора и чисти в домовете на няколко семейства, а с парите купува необходимото за храма.[16]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В близост до селото се намира пещерата „Меча дупка“.[17]
Село Ерул се намира в Ерулската планина, която е разположена в северната част на Краище. Общата посока на простиране на планината е север – юг. На запад се ограничава от долините на реките Явор (Пенкьовска) и Вуканщица (Мраморска река), която я отделя съответно от Пенкьовска и Еловишка планина. В източна посока за граница служи горното течение на р. Светля (от с. Елов дол на север) и през с. Банище тя следи долинно понижение до с. Велиново. Северните склонове са южна ограда на Трънската котловина, а на юг достига Дивлянската котловина. В така очертаните граници дължината на планината достига почти 30 км (посока север-юг), а ширината по паралела е 8 – 10 км, т.е. тя е една от най-големите планини в Краище.
В недалечното минало Ерулска планина е била сравнително добре заселена – съществували са множество махали разположени в лоното на планината. Сега в нея се намират четири села. Най-централно разположение има село Ерул (1120 м н.в.).
Ерулска планина е трудна за обхождане, особено в южната половина. Множеството долове и „разхвърляни“ разнопосочно била, липсата на добре поддържани пътеки и значителната залесеност с дървесна и храстова растителност я правят трудна за ориентиране. Планината се пресича в средната си част от удобно шосе, което започва от с. Станьовци, в северозападна посока достига с. Ерул и продължава на североизток към селата Милкьовци и Велиново.[18]
Манастири разположени в Ерулската планина:
- Одранишки манастир „Св. св. Петър и Павел“
- Ерулски манастир „Св. Троица“
- Глоговишки манастир „Св. Николай“[19]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Александър Рангелов Атанасов (01.05.1906 – 1987) – два пъти „Герой на труда“ (първи в България), миньор, строител, народен представител
- Иван Ерулски (роден през 1950 г. в село Ерул) – учител, журналист, краевед, организатор културна и издателска дейност в Общински комплекс Дворец на културата – Перник.[20]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Крум Раденков – „Изследване родословното дърво на Раденковия и Митовия род от с. Ерул, Трънско“ (2004 г.)
- Рангел Маринков – „Село Ерул, Трънско – възникване и развитие“ – (Издателство Дими 99, 2011 г.)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. I, 1958 (Латински извори за българската история); Т. III, 1960 (Гръцки извори за българската история); Т. ХIII, 1966 (Турски извори); Т. ХVI, 1972 (Турски извори); Т. ХХI, 1977 (Турски извори)
- ↑ Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576-77 г.)
- ↑ Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, 440-456
- ↑ novinar.bg
- ↑ www.museumpernik.com
- ↑ „bulgariancastles.com“, архив на оригинала от 2 април 2015, https://web.archive.org/web/20150402105915/http://bulgariancastles.com/bg/node/1810, посетен 2 април 2015
- ↑ СбТК 1940 – Сборник Трънски край. Принос към изучаване на западните български краища, Сф., 1940.
- ↑ Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 1961, стр.407
- ↑ Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, 446.
- ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.177
- ↑ Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
- ↑ Чолева 2002 – Чолева-Димитрова, Анна. Селищни имена от югозападна България, Сф., 2002.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 294
- ↑ www.journey.bg
- ↑ dveri.bg
- ↑ caves.4at.info
- ↑ „www.greenbelt.biodiversity.bg“, архив на оригинала от 2 април 2015, https://web.archive.org/web/20150402155039/http://www.greenbelt.biodiversity.bg/indexdetails.php?menu_id=20, посетен 2 април 2015
- ↑ www.planinite.info
- ↑ „paper.standartnews.com“, архив на оригинала от 2 ноември 2013, https://web.archive.org/web/20131102213320/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=208978, посетен 2 ноември 2013
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||