Ерул

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ерул
Изглед към селото
Изглед към селото
Общи данни
Население 43 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 14,46 km²
Надм. височина 1137 m
Пощ. код 2486
Тел. код 07732
МПС код РК
ЕКАТТЕ 27601
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ)

Ерул е село в Западна България, в община Трън, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Ерул се намира в планински район – в подножието на най-високия връх на Ерулската планина – Големи връх /1480 м/. В село Ерул са открити залежи от злато в малко количество.[1]

Махалите в селото са: Бунѝчовъц, Глогòвишка маала (Мина Злата, Глогòвишка Поклапàч), Гу̀шовъц, Гъргорѝца, Ковашки падѝни, Лòква, Мучѝ баба.

История[редактиране | редактиране на кода]

На около 3 км югозападно от селото в Ерулската планина над селото в пещерата „Яма“ (Ямка) при теренни проучвания археолозите са открили следи от праисторическо селище. В самата пещера, както и на терена около нея, се намират керамични фрагменти от Къснобронзовата и Раннохалщатската епоха. В близост до пещерата е намерен и бронзов меч. Праисторическото селище от пещерата „Яма“ се намира в близост до богатите металодобивни райони от Ерулската планина и връзката на селото с металодобива е безспорна.

Праисторическото селище от пещерата „Ямка“ е включено в „Списък на паметниците на културата с национално значение на територията на Област Перник“ с Протокол на СОПК от 3 февруари 1972 г.[2]

Непосредствено до селото в източна посока на едно от възвишенията на Краище на естествено защитен терен, сега залесен, са руините на античната крепост Градище.[3] Заградената площ днес е покрита изцяло с дебел пласт, отложен от горската растителност, и над земята не се виждат археологически материали. В миналото тук са разкривани стени и са намирани части от керамика.

На едно от източните възвишения на Краище, на около 1 км от Градище в местността „Совище“, източно от селото, вляво от пътя за Брезник при теренни проучвания археолозите са намирали раннсредновековна строителна и битова керамика, както и ясните очертания на средновековно селище.

Според някои изследователи името на селото идва от названието на готското рударско племе херули, които обработвали тук рудите. Други допускат, че може да е наименувано на богинята Хера.[4] Изхождайки от старите записи Херул (1576 г.)[5], Мирул (1576 г.)[6][7], Еруль (1878 г.)[8] Анна Чолева смята, че става дума за селищно име, производно от личното име Ярул, с преглас на "я" (йотирано "а" преминаващо в "я") с ударение на първата сричка.[9]

Село Ерул е регистрирано в турските документи от средата на XVI век под същото име като селище със 7 домакинства, 1 неженен и 2 вдовици. То е вписано и в списъците на джелепкешаните от 1576 г. като Мирул, Прегул и Ирул към кааза Изнебул. В турските регистри и от първото десетилетие на XVII век името на селото също е запазено и е отбелязано като Прул и Ирул.

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от 1623 – 1624 година селото е отбелязано под името Хрул с 10 джизие ханета (домакинства)[10].

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Северозападно от село Душинци, насред вековната букова гора се намира местността „Манастир“. В тази местност през късното Средновековие е бил изграден малък православен манастир, който е бил действащ по времето на Второто Българско царство между XI и XIV век. Днес от него е запазена само малката еднокорабна манастирска църква Света Троица. Многократно разрушавана по време на османската власт, тя е възстановена последно през 1892 г. и осветена през 1900 г.

На няколко метра от централния вход се извисяват две вековни дървета, ясен и бук, които са засадени преди повече от 900 години. Според местната легенда двете дървета са израсли точно на мястото, където в първите десетилетия на владичеството турски войници са посекли най-красивото момиче на Ерул – Бука и нейния любим Ясен. Според друга легенда при предишното възстановяване на църквата през 1832 г., строителите вградили сянката на местно момиче в основите на сградата. Дядо Методи, последният монах, обитавал църквата до смъртта си през 1958 г., многократно е разказвал, че нощем е виждал от „Престола“ (ритуален монолитен блок с древен езически произход), поставен вляво от входната врата, да излиза духът на момичето, облечено в бяло, и да броди из гората.[11]

През 2005 г. 84-годишната Ангелина Стоянова от с. Ерул се заема с възстановяването на манастрира „Св. Троица“. Възрастната жена се надява да има оживление в манастирската обител. Ангелина събира средства от познати и непознати хора и чисти в домовете на няколко семейства, а с парите купува необходимото за храма.[12]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В близост до селото се намира пещерата „Меча дупка“.[13]

Село Ерул се намира в Ерулската планина, която е разположена в северната част на Краище. Общата посока на простиране на планината е север – юг. На запад се ограничава от долините на реките Явор (Пенкьовска) и Вуканщица (Мраморска река), която я отделя съответно от Пенкьовска и Еловишка планина. В източна посока за граница служи горното течение на р. Светля (от с. Елов дол на север) и през с. Банище тя следи долинно понижение до с. Велиново. Северните склонове са южна ограда на Трънската котловина, а на юг достига Дивлянската котловина. В така очертаните граници дължината на планината достига почти 30 км (посока север-юг), а ширината по паралела е 8 – 10 км, т.е. тя е една от най-големите планини в Краище.

В недалечното минало Ерулска планина е била сравнително добре заселена – съществували са множество махали разположени в лоното на планината. Сега в нея се намират четири села. Най-централно разположение има село Ерул (1120 м н.в.).

Ерулска планина е трудна за обхождане, особено в южната половина. Множеството долове и „разхвърляни“ разнопосочно била, липсата на добре поддържани пътеки и значителната залесеност с дървесна и храстова растителност я правят трудна за ориентиране. Планината се пресича в средната си част от удобно шосе, което започва от с. Станьовци, в северозападна посока достига с. Ерул и продължава на североизток към селата Милкьовци и Велиново.[14]

Манастири разположени в Ерулската планина:

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Александър Рангелов Атанасов (01.05.1906 – 1987) – два пъти „Герой на труда“ (първи в България), миньор, строител, народен представител
  • Иван Ерулски (роден през 1950 г. в село Ерул) – учител, журналист, краевед, организатор културна и издателска дейност в Общински комплекс Дворец на културата – Перник.[16]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Крум Раденков – „Изследване родословното дърво на Раденковия и Митовия род от с. Ерул, Трънско“ (2004 г.)
  • Рангел Маринков – „Село Ерул, Трънско – възникване и развитие“ – (Издателство Дими 99, 2011 г.)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. novinar.bg
  2. www.museumpernik.com
  3. bulgariancastles.com
  4. СбТК 1940 – Сборник Трънски край. Принос към изучаване на западните български краища, Сф., 1940.
  5. Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека “В. Kоларов” от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, стр.407
  6. Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576-77 г.). ­ Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, 446.
  7. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.177
  8. Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
  9. Чолева 2002 – Чолева-Димитрова, Анна. Селищни имена от югозападна България, Сф., 2002.
  10. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 294
  11. www.journey.bg
  12. dveri.bg
  13. caves.4at.info
  14. www.greenbelt.biodiversity.bg
  15. www.planinite.info
  16. paper.standartnews.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]