Явор (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Явор.

Явор
(Пенкьовска река)
Bulgaria Pernik Province relief location map.jpg
42.7119° с. ш. 22.5647° и. д.
42.5356° с. ш. 22.7233° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Перник
Община Трън
Община Земен
Дължина 32 km
Водосборен басейн 186 km²
Начало
Място Еловишка планина,
на 400 m източно
от връх Плоча
Координати 42°42′42.84″ с. ш. 22°33′52.91″ и. д. / 42.7119° с. ш. 22.5647° и. д.
Надм. височина 1200 m
Устие
Място ляв приток на Треклянска рекаСтрумаБяло море (Егейско море)
Координати 42°32′08.16″ с. ш. 22°43′23.87″ и. д. / 42.5356° с. ш. 22.7233° и. д.
Надм. височина 629 m

Явор (или Пенкьовска река) е река в Южна България, област Перник, общини Трън и Земен, ляв приток на Треклянска река от басейна на Струма. Дължината ѝ е 32 km. Отводнява източните и северни склонове на Пенкьовска планина, югоизточните склонове на Еловишка планина и западните и южни склонове на Ерулска планина.[1]

Река Явор извира над село Горочевци под името Ясеница или Асеница, на 1200 m н.в., на 400 м източно от връх Плоча (1329 м), най-високата точка на Еловишка планина, след вливането в нея при изхода на селото на потока Престол, идващ от престолския дол, става Явор река. Тече в южна посока в сравнително широка и слабо залесена долина между Еловишка и Пенкьовска планина на запад и юг и Ерулска планина на изток. На 4,5 km южно от село Пенкьовци завива на изток, достига до Дивлянската котловина и отново тръгва на юг. След около 5 km при село Калотинци се влива отляво в Треклянска река на 629 m н.в.[1]

Водосборният басейн на реката е с площ от 186 km2.[1]

Основни притоци на реката са само леви: Престолски дол, Ракитов дол, Дивлянска река (най-голям приток) и Селска река.[1]

Максималният отток на реката е през март, а минималният – септември.[1]

По течението на реката са разположени 6 села:

Малка част от водите на реката, главно в долното течение се използват за напояване.[1]

По долината на реката преминават участъци от два пътя от Държавната пътна мрежа:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]