Докьовци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Докьовци
Общи данни
Население 7 души[1] (15 юни 2020 г.)
0,57 души/km²
Землище 12,288 km²
Надм. височина 908 m
Пощ. код 2497
Тел. код 07735
МПС код РК
ЕКАТТЕ 21854
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ)

Докьовци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Докьовци се намира в планински район. Територията на селото е разположена на площ от 12.288 km2 (НСИ). Районът се отличава с много разнообразен скален състав, релеф, характер на хидроклиматичните условия и специфичен растителен и животински свят.

Територията на село Докьовци попада в Севернокраищенската подобласт на Краището. На север от селото се простира котловината Знеполе, в която е разположен град Трън. На запад от Докьовци се издигат Кървав камик и Милевска планина. Селото се пресича от река Явор, която извира от село Горочевци. Реката има дъждовно-снежен режим с пролетен максимум и лятно-есенен минимум на оттока. Основните черти на съвременния релеф в района на Краището са се формирали през младия терциер и кватернера [2].

Климатът е умереноконтинентален, като нископланинският релеф на територията на селото оказва влияние върху климатичните условия. В този район (в станция Трън) е измерена най-ниската екстремална температура за страната (-38,3 градуса C) през 1947 година. Максимумът на валежите е през май-юни, а минимумът – през февруари. Преобладаващите ветрове са западни и северозападни.

Наличието на обширни пасища и ливади благоприятства развитието на животновъдството. Характерни са широколистните представители на дъб, бук, ясен и др.

История[редактиране | редактиране на кода]

В стари документи селото е записвано по следните начини: Дойкофча, Дукофча, Дойкьовча в 1576 г.[3][4][5]; село Доиковци в ХVIII в. в Поп Стефанов поменик (л. 72а, Опис III 179); Докьовци в 1878 г.[6]

При избухването на Балканската война един човек от Докьовци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

През 1934 година в Докьовци е основана земеделска кооперация „Краище“. Към 1935 г. тя има 36 члена.[8]

През 1985 година селото има 118 жители.[9]

Администрация[редактиране | редактиране на кода]

В административно отношение село Докьовци попада в границите на община Трън, област Перник. В тази част на Югозападния регион характерен проблем е обезлюдяването.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Религията е източноправославно християнство. Селото разполага с църквата „Св. Богородица“.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В селото се издига вековен дъб, който е природна забележителност на Докьовци. Възрастта му според специалисти е изчислена на около 800 години, което го нарежда сред най-старите дървесни видове в България.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Последната събота на месец август се провежда събор.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Ценко и Иван Бареви-видни сътрудници на д-р Г.М.Димитров в емиграция 1945 – 1989 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. „Природна география на България“ – Румен Пенин
  3. Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, стр.399
  4. Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). ­ Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.441
  5. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.122,127
  6. Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.843.
  8. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 33 (не е отбелязана в изданието – Трънска околия).
  9. Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 100.