Забел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Забел
Общи данни
Население 29 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 14,101 km²
Надм. височина 862 m
Пощ. код 2469
Тел. код 08772345
МПС код РК
ЕКАТТЕ 30017
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ)
Забел в Общомедия

Забел е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Забел се намира в планински район. В близост до границата със Сърбия. На около 76 км от София.

История[редактиране | редактиране на кода]

В стари записи селото е споменавано като Жабел в 1576 г.[1][2][3] Името вероятно идва от „забел“ (бранище, дребна гора) и е често срещано като топоним в западните области на България.[4]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Едно предание разказва, че името на селото произлиза от жената, живяла в римската вила наречена „Изабела“. Над селото, северозападно преди гората е имало представителна римска вила от II-IV век, с подово отопление (хипокауст), мозайки и луксозни облицовки. Сградата е унищожена, но все още се намират артефакти от местното население (пръстени, керамика, монети и др.). Проучвана е през 1970-те г. от проф. Димитрина Джонова (НИПК) и Пернишкия музей.

Пак над селото на 1 км североизточно, в местността „Свети Спас“, където е имало оброк, е разкрито и частично проучено римско гробище (некропол с могили и плоски погребения) от II-IV век, принадлежал на античното рударско население, живяло по тези места. Разкопаван е през 1999 – 2003 г. от Василка Паунова и екип от музея в Перник. Многобройните находки оттук (златни обеци, глинени съдове и урни, стъклени чаши, купи и лампи, фибули, накити и монети) сега се пазят в РИМ-Перник.

Чешмата на Забелски хан също вероятно е построена още по римско време. При копаене не е намерен водоизточникът, а водопровод от глинени тръби, засечен на около 500 – 600 м северно в нивите, идващ право от Руй планина. И до днес водата ежедневно тече от масивна каменна основа и корито, през 5 месингови чучура.

Манастир „Св. Димитър“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Д. Митова-Джонова, Археологическите паметници в Пернишки окръг. София, 1983, стр. 81 – 82, № 232, обр. 54.
  • В. Владимирова-Паунова, Античен некропол край с. Забел, Трънско (резултати от археологическите разкопки през 1999 – 2000 година). – Известия на Исторически музей Кюстендил, том 9, част II, 2003.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека “В. Kоларов” от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, стр.408
  2. Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576-77 г.). ­ Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.446
  3. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.176
  4. Български етимологичен речник. Т. I, II и III. С., 1971 и сл., стр.569
  5. Забелски манастир "Св. Димитър"