Бусинци
| Бусинци | |
 | |
  Бусинци  Бусинци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 33 души[1] (31 декември 2025 г.) 3,19 души/km² |
| Землище | 10,335 km² |
| Надм. височина | 805 m |
| Пощ. код | 2486 |
| Тел. код | 07732 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 07096 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
| Община – кмет | Трън Цветислава Цветкова (ГЕРБ; 2019) |
| Бусинци в Общомедия | |
Бу̀синци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Бусинци се намира в планински район на 8 км от гр. Трън.
История
[редактиране | редактиране на кода]В османски регистри на джелепкешаните (данъкоплатците) селото е записвано като: Бушиндже в 1453 г., Бусинче в 1576 г.[2][3][4]; Бошенци в 1451 г.[5]; Бисинци в Четвероевангелие от ХVI в. (л. 221б, Опис I 46, 47) и в Àпостол от ХVI в. (прип. л. 148б, Опис I 78); Бусинци в 1878 г.[6] В известното „Бусинско евангелие“ XVI – XVII в., което сега се пази в криптата на храм „Св. Александър Невски" в София, има приписка от 1784 г. за Велико Грънчар, който дарил на черквата „филон басма за помен". В миналото традиционен занаят в Бусинци е грънчарството, с което се занимават почти всички жители[7] и чиито произведения се продават из различни части из българските земи и извън тях.
През 1920 година в Бусинци е основана земеделска кооперация „Плуг“. В 1934 година е основана и кооперация за застраховане на добитък. Към 1935 г. земеделската кооперация има 16 членове, а животновъдната – 13.[8]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В село Бусинци е известният „Музей на бусинската керамика", представящ уникалната бусинска керамика, наследник на средновековната българска грънчарска школа. Нейни произведения пазят Британският музей в Лондон, Лувърът и Музеят на човека в Париж, колекции в САЩ и Русия, представена е и в Българския културен център в Париж.[10] Музеят проследява как местната грънчарска традиция се развива от 17 век до съвременното изкуство на художници-керамици.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Костадин Гигов – виден бусински майстор грънчар, представя блестящо бусинската школа на Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г., получава първа награда и парична сума, с която построява хубава къща в селото, която днес е обявена за паметник на културата, автор е на прочути съдове-крондири с фигури „Сърбина“, „Гърка“, „Албанеца“, „Румънеца“, на фигура на цар Фердинанд и др. Негов син е Петър Гигов, прославил България с бусинската керамика по света.
- Петър Гигов (1915 – 1991) – с прозвище Маука, един от най-изявените потомствени бусински майстори керамици, прославил България с бусинската керамика по света, негови творби притежават Британският музей в Лондон, Лувърът и Музеят на човека в Париж, също и Българският културен център там, музейни сбирки и колекции в САЩ, Япония и Русия.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 1961, стр.378
- ↑ Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.445
- ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.175
- ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.363
- ↑ Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
- ↑ Вакарелски, Христо. Етнография на България. София, Наука и изкуство, 1977. ISBN 978-954-320-582-0. с. 360.
- ↑ Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 33 (не е отбелязана в изданието – Трънска околия).
- ↑ Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 50.
- ↑ Българският културен център в Париж пердставя
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||