Бусинци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бусинци
Общи данни
Население 65 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 10,335 km²
Надм. височина 890 m
Пощ. код 2486
Тел. код 07732
МПС код РК (Пк)
ЕКАТТЕ 7096
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Трън
Станислава Алексиева
(ГЕРБ)

Бусинци е село в Западна България. То се намира в община Трън, Област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Бусинци се намира в планински район.на 8 км от гр.Трън

История[редактиране | редактиране на кода]

За пръв път селото е споменато още през 1576 г. в турски регистър на джелепкешаните (данъкоплатците). В известното "Бусинско евангелие" XVI - XVII в., което сега се пази в криптата на храм „Св. Александър Невски" в София, има приписка от 1784 г. за Велико Грънчар, който дарил на черквата „филон басма за помен". В миналото традиционен занаят в Бусинци е грънчарството, чиито произведения се продават из различни части на българските земи и извън тях.

През 1920 година в Бусинци е основана земеделска кооперация „Плуг“. В 1934 година е основана и кооперация за застраховане на добитък. Към 1935 г. земеделската кооперация има има 16 членове, а животновъдната - 13.[1]

През 1985 година селото има 67 жители.[2]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В село Бусинци е известният „Музей на бусинската керамика", представящ уникалната Бусинска керамика, наследник на средновековната българска грънчарска школа. Нейни произведения пазят Британският музей в Лондон, Лувърът и Музеят на човека в Париж, колекции в САЩ и Русия, представена е и в Българския културен център в Париж.[3] Музеят проследява как местната грънчарска традиция се развива от 17 век до съвременното изкуството на художници-керамици.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Костадин Гигов - виден бусински майстор грънчар, представя блестящо бусинската школа на Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г., получава първа награда и парична сума, с която построява хубава къща в селото и днес е обявена за паметник на културата, автор е на прочути съдове-крондири с фигури "Сърбина", "Гърка", "Албанеца", "Румънеца", на фигура на цар Фердинанд и др. Негов син е Петър Гигов прославил България с бусинската керамика по света.

Петър Гигов (1915-1991) - с прозвище Маука, един от най-изявените потомствени бусински майстори керамици, прославил България с бусинската керамика по света, негови творби притежават Британският музей в Лондон, Лувърът и Музеят на човека в Париж, също и Българският културен център там, музейни сбирки и колекции в САЩ, Япония и Русия.

 Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Музей на бусинската керамика

Музей на киселото мляко и проф. Стаменов в с. Студен Извор

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 33 (не е отбелязана в изданието - Трънска околия).
  2. Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 50.
  3. Българският културен център в Париж пердставя

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]