Слишовци
| Слишовци | |
|---|---|
 Музеят в Слишовци |
|
  Слишовци  Слишовци |
|
| Общи данни | |
| Население | 29 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 8,473 km² |
| Надм. височина | 869 m |
| Пощ. код | 2484 |
| Тел. код | 07734 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 67458 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
|
Община – кмет |
Трън Цветислава Цветкова (ГЕРБ) |
Слишовци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Слишовци се намира в планински район близо до границата с Република Сърбия. Селото е близо до връх Руй.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото е старо. По предание първите заселници на Слишовци са дошли от Босилеградско, Краището и Клисура, а името му е дадено от болярин (хунски княз) на име Слишай. Той се влюбил в красиво момиче от селото, но за зла участ момичето се разболяло и умряло. И за да му напомня за него, боляринът се заселил в този район, а селото било наречено Слишовци.[1]
Селото се споменава в османотурски регистри като Слушовица (1451 г.)[2], Ишлушувидже (1453 г.), Ислишофча (1624 г.)[3] и Слишовци през ХVIII в. в Поп Стефанов поменик.[4]
От много по-ранни периоди са открити следи в околностите на селото от старинни водопроводи. Намерени са множество пръстени, водопроводни тръби. В землището са намерени три каменни чука, част от керамична брадвичка, старинни монети, грънчарски произведения и др.[5]
Западно от селото в местността Манастир е имало няколко манастира като „Св. Рангел“, „Св. Петка“, „Св. Илия“, които при нахлуването на кърджалиите в Трънско били опожарени, а монасите – избити.[6]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Паметникът, издигнат на Слишовска могила, е на няколко километра от българо-сръбската граница. Кулата камбанария е била построена със средства на местните хора през 30-те години на XX век. Тя е висока 25 метра. Издигната е след Ньойския договор, за да може звука от камбаната да напомня на българите, останали зад граничната бразда, че не са забравени.
В селото има почивна станция на МНО, която не функционира и е в разруха. През 90-те години там са настанени американски войници, които ремонтират болницата в гр. Трън. Периодът съвпада с войната в Сърбия. [7] След 1944 г. на мястото на камбанарията е направен мемориал с музей (според някои и костница[8]). Паметникът е включен в регистъра на военните паметници за Пернишка област.[9].
Музеят и костницата са затворени, но селото още може да се похвали с красивата река Ерма и балканската пъстърва. В гората към сръбската граница има паметник на Замръзналия войник, има и кръст в земята.
В планината на селото са изградени мачти на трите мобилни оператора в България, които покриват района на Знеполе.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Слишовци
Асен Юлиянов, държавен и строителен деец, дългогодишен заместник-министър на строежите.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Няколко Трънски села и връзката им с историята на България от XI в.
- ↑ ИБИ – Извори за Българската история. С. БАН. Т. ХIII 363
- ↑ Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 1961, стр.461.
- ↑ Опис III ─ Стоянов, М., Кодов, Хр. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. III. С., 1964, л.60б
- ↑ Няколко Трънски села и връзката им с историята на България от XI в.
- ↑ Цветкова, Лалка. Местните имена в Трънско, В. Търново, 2016, с. 101.
- ↑ БНТ1. Благотворителен търг за кулата-камбанария в с. Слишовци. //
- ↑ Събират пари, за да върнат комунистическия символ край Слишовци към автентичния му вид на камбанария. // zapadno.com.
- ↑ 5-те хиляди лева за паметника в Слишовци ще са за почистването му, което ще е през пролетта. // zapadno.com.
| ||||||||