Слишовци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Слишовци
Музеят в Слишовци
Музеят в Слишовци
Общи данни
Население 29 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 8,473 km²
Надм. височина 869 m
Пощ. код 2484
Тел. код 07734
МПС код РК
ЕКАТТЕ 67458
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ)

Слишовци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Слишовци се намира в планински район близо до границата с Република Сърбия. Селото е близо до връх Руй.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е старо. По предание първите заселници на Слишовци са дошли от Босилеградско, Краището и Клисура, а името му е дадено от болярин (хунски княз) на име Слишай. Той се влюбил в красиво момиче от селото, но за зла участ момичето се разболяло и умряло. И за да му напомня за него, боляринът се заселил в този район, а селото било наречено Слишовци.[1]

Селото се споменава в османотурски регистри като Слушовица (1451 г.)[2], Ишлушувидже (1453 г.), Ислишофча (1624 г.)[3] и Слишовци през ХVIII в. в Поп Стефанов поменик.[4]

От много по-ранни периоди са открити следи в околностите на селото от старинни водопроводи. Намерени са множество пръстени, водопроводни тръби. В землището са намерени три каменни чука, част от керамична брадвичка, старинни монети, грънчарски произведения и др.[5]

Западно от селото в местността Манастир е имало няколко манастира като „Св. Рангел“, „Св. Петка“, „Св. Илия“, които при нахлуването на кърджалиите в Трънско били опожарени, а монасите – избити.[6]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът
Паметникът през 80-те год., детайл
Знеполе и Слишовска могила

Паметникът, издигнат на Слишовска могила, е на няколко километра от българо-сръбската граница. Кулата камбанария е била построена със средства на местните хора през 30-те години на XX век. Тя е висока 25 метра. Издигната е след Ньойския договор, за да може звука от камбаната да напомня на българите, останали зад граничната бразда, че не са забравени.

В селото има почивна станция на МНО, която не функционира и е в разруха. През 90-те години там са настанени американски войници, които ремонтират болницата в гр. Трън. Периодът съвпада с войната в Сърбия. [7] След 1944 г. на мястото на камбанарията е направен мемориал с музей (според някои и костница[8]). Паметникът е включен в регистъра на военните паметници за Пернишка област.[9].

Музеят и костницата са затворени, но селото още може да се похвали с красивата река Ерма и балканската пъстърва. В гората към сръбската граница има паметник на Замръзналия войник, има и кръст в земята.

В планината на селото са изградени мачти на трите мобилни оператора в България, които покриват района на Знеполе.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Слишовци
  • Flag of Bulgaria.svg Асен Юлиянов, държавен и строителен деец, дългогодишен заместник-министър на строежите.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Няколко Трънски села и връзката им с историята на България от XI в.
  2. ИБИ – Извори за Българската история. С. БАН. Т. ХIII 363
  3. Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, стр.461.
  4. Опис III ─ Стоянов, М., Кодов, Хр. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. III. С., 1964, л.60б
  5. Няколко Трънски села и връзката им с историята на България от XI в.
  6. Цветкова, Лалка. Местните имена в Трънско, В. Търново, 2016, с. 101.
  7. БНТ1. Благотворителен търг за кулата-камбанария в с. Слишовци. //
  8. Събират пари, за да върнат комунистическия символ край Слишовци към автентичния му вид на камбанария. // zapadno.com.
  9. 5-те хиляди лева за паметника в Слишовци ще са за почистването му, което ще е през пролетта. // zapadno.com.