Руй (връх)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Руй.

Руй
Връх Руй заснет от Югоизток
Връх Руй заснет от Югоизток
Bulgaria Pernik Province relief location map.jpg
42.8629° с. ш. 22.5757° и. д.
Местоположение на картата на България Област Перник
Общи данни
Местоположение Област Перник, България
Част от Руй
Надм. височина 1706 m
Руй в Общомедия

Руй е най-високият връх на едноименната планина в България. Намира се на 54 км северозападно от Перник.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Основни изходни пунктове за изкачването на върха са гр.Трън и селата Забел, Зелениград, Туроковци и Ломница. В основата на северозападния склон на върха е разположена хижа Руй, близо до границата със Сърбия.Има величествена пирамидална форма.

Маршрут[редактиране | редактиране на кода]

Ако разгледате картата, ще ви се стори, че най-лесно можете да се качите на върха от Зелениград, но ако попитате местните, те ще ви кажат, че това е невъзможно. За лесно – не е най-лесно, но пък е много красиво, гористо, живописно и с хубави гледки по пътя, а невъзможно не е със сигурност. Добри хора са прочистили поне една от горските пътеки през 2010 г. и ако питате баба Куна, тя ще ви каже, че не е кой знае какво да се качите горе. Хващате пътеката зад гробищата, леко в ляво и над ореха, все на север, вървите по нея до един горски път, който се движи от запад на изток и ако го последвате ще ви върне в селото. Скоро след това, на едно открито място, ще видите неподдържан път наляво през гората, поемате по него и след едно стръмно изкачване се озовавате на разклон, хващате на ляво към върха, който се вижда от там. Следват първите открити места, от които се вижда Трънското поле, преди да влезете отново в гората под върха, в ляво ще видите две отрязани дървета, които изглеждат като врата, минавате покрай тях и от там почва прочистената пътека, която ви извежда на северозапад към най-западното и по-ниско било от трите на върха. По време на разходката по горската пътека ще видите места с хубава гледка към българско, но има и едно ключово място, едно по-дълбоко дере, в което може да има и вода, където пътеката сякаш пресича веднага, но всъщност по-добре продължете около 150 м. по дерето и след това го пресечете. След като излезете от дерето тръгвате право на горе, минава се през хубава полянка, която е подходяща за почивка и от там излизате на голата част от по-ниското било за около 10 мин. После вече е лесно, върха е на североизток от вас, но бих ви препоръчал да последвате обраслата пътека, която го изкачва от северната му страна за да се насладите на гледката към сръбско. Виждали ли сте планина изглеждаща като идеален трапец – тук можете да го направите.

Върха е гол и на самия него е граничния камък, хижата е съвсем близо от него и се вижда, а за пътя обратно, най-добре използвайте по-дългия и не толкова стръмен път към Забел, който започва от самия връх, а малко по-долу вече е обозначен с рядка маркировка и няколко табели. На около километър преди селото е църквичката с гордото име манастир св. Свети Димитър, който е основан през 1240 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]