Вихрен

From Уикипедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Вихрен.

Вихрен
Изглед към върха от седловината Премката
Изглед към върха от седловината Премката
Map of Pirin.png
41.7664° с. ш. 23.3994° и. д.
Местонахождение в Пирин
Общи данни
Местоположение Област Благоевград, България
Част от Пирин
Надм. височина 2914 m

Обект на БТС Opoznai-bg.gif 2. Връх Вихрен
Подробна карта
Vihren-Map.jpg
Вихрен в Общомедия

Вѝхрен (до 29 юни 1942 г. Елтепе, Ел-тепе)[1] е най-високият връх на Пирин. Със своите 2914 метра Вихрен е втори по височина в България след Мусала (2925,4) в Рила и трети на Балканския полуостров след Митикас (2917) в Олимп (Гърция).

Местоположение[edit | edit source]

Намира се в северния дял на Пирин на главното било между връх Кутело (на северозапад) и Хвойнати връх (на югоизток). С тези два върха го свързват седловините Премката (2610 м) на север и Кабата (2535 м) на юг.

Име[edit | edit source]

До 1942 г. върхът се нарича Елтепе (връх на бурите). В днешни дни това име носи малък заслон в подножието на Вихрен. Заслонът Елтепе се намира до постоянен снежник, покрай чието изучаване е построен и самия заслон.

География[edit | edit source]

Гледан от Банско Вихрен прилича на пресечена пирамида, а от юг – на четиристенна пирамида. За този връх е характерно, че изглежда по много различен начин от различните посоки. Скалите, които изграждат Вихрен, са мрамори, които не задържат вода, поради което в целия район на върха няма реки и езера. Най-близките езера са Влахините на югозапад. Растителността по склоновете на Вихрен е бедна – трева и лишеи, докато животинският свят е по-богат – има птици, дребни гризачи, но най-вече диви кози, които обитават Казаните в подножието на върха. Цветето еделвайс се среща в изобилие по скалния ръб Джамджиеви скали.

Климат[edit | edit source]

Средните годишни валежи са 1150 мм, а снежната покривка достига 3 м. Средният годишен абсолютен минимум на температурите е между -25° и -21 °C, а максималните температури са между 15° и 23 °C.

Туризъм[edit | edit source]

Маршрути[edit | edit source]

  • От страната на хижа „Вихрен“ върхът представлява стръмен купол, по който се качва основната пътека, известна като „Царската пътека“. Тя стига до Кабата и оттам атакува самата пирамида.
  • От страната на Казаните се издига отвесна стена, висока до 300 м, по която има изградени няколко алпинистки маршрута. В подножието ѝ има вечен сняг – малък ледник с размери 90 на 40 м. Тази стена е изкачена за пръв път през 1934 г. от германските алпинисти В. Мозел и Ф. Ауер, а в зимно време през 1949 г. от Ал. Белковски и Вл. Лободин.
  • От страната на Кутело и Премката Вихрен представлява остър купол, по който върви трудна и изсечена в скалите пътека, но това е най-лесното от психологическа гледна точка изкачване.
  • Има и начин за изкачване на върха, който обаче се препоръчва само за туристи с опит в катеренето. Става дума за маршрута по ръба Джамджиеви скали, който отделя Казаните от долината на хижа „Вихрен“.
Изглед от връх Вихрен

Галерия[edit | edit source]

Източници[edit | edit source]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 43.

Външни препратки[edit | edit source]

     Портал „Македония“         Портал „Македония