Гоцев връх

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Гоцев връх
Али ботуш
Гоцев връх, сниман от в. Шабран. Долу – Сухото езеро. В далечината вляво – главното било на Али ботуш към Царев връх.
Гоцев връх, сниман от в. Шабран. Долу – Сухото езеро. В далечината вляво – главното било на Али ботуш към Царев връх.
Bulgaria Blagoevgrad Province relief location map.jpg
41.3771° с. ш. 23.6206° и. д.
Местоположение на картата на България Област Благоевград
Общи данни
Местоположение Област Благоевград, България
Част от Славянка (Али ботуш)
Надм. височина 2212 m

Гоцев връх (до 29 юни 1942 г. Али Ботуш, от 5 януари 1946 г. до 23 ноември 1951 г. Алиботуш[1], на гръцки: Τσολιάς – Цоляс, Αλή Μποτούς – Али ботуш) е най-високият връх на планината Славянка (Али ботуш) – 2212 метра в България.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Гоцев връх се издига на главното планинско било на югозапад от Голям Царев връх и на изток от връх Шабран. На северозапад от Гоцев връх се намира голямо безотточно карстово понижение, известно като Сухото езеро. Върхът е масивен, очертан от югоизток от висок скалист откос Козята стена. Изграден е главно от протерозойски мрамори. Почвите са тънки кафяви горски. Склоновете са обрасли с високопланинска тревна растителност. Срещат се много ендемитни растителни видове. По билната му част минава държавната граница между България и Гърция. Югоизточно от върха се намира гранична пирамида № 100.[2]

Име[редактиране | редактиране на кода]

До 1951 година върхът носи името Али ботуш. Новото му име е дадено в чест на големия български революционер Гоце Делчев.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Маршрути[редактиране | редактиране на кода]

Основни изходни пунктове за изкачването на върха са хижите Славянка (над село Парил) и Извора (над село Петрово), бивши гранични застави, както и село Каракьой на гръцка територия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 62.
  2. Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр.230.
     Портал „Македония“         Портал „Македония