Парил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Парил
Общи данни
Население 14 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 14 948±0 km²
Надм. височина 915 m
Пощ. код 2926
Тел. код 075214
МПС код Е
ЕКАТТЕ 55467
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Хаджидимово
Людмил Терзиев
(ДПС (НДСВ))

Парѝл е село в Югозападна България. То се намира в община Хаджидимово, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Парил се намира в планински район в историко-географската област Мървашко. Намира се в подножието на Цари връх в планината Славянка (Алиботуш) и южните склонове на Пирин планина. Парилската седловина дели тези две планини. Селото е изходен пункт за хижа Славянка и за преходи по едноименната планина с нейните забележителни природни дадености и пещери. Девствеността на района е подплатена с множество билки, чист въздух, прекрасна вода и още много. В Славянка е разположен биосферният резерват Алиботуш, в който има многообразие от растителни видове: черна и бяла мура, пирински чай, тис. На изток от селото в местността Кулата е намерен керамичен материал съхранен в Гайтаниново, който показва наличие на живот от ранния период на желязната епоха. Запазени са останки от антична крепостна стена, частично използвана и през средновековието. В подножието на Славянка има рудници за желязна руда добивана до 1960 година.

История[редактиране | редактиране на кода]

Парил е селище с богато историческо минало. В землището на селото са открити археологически останки от различни исторически епохи. Край Парилската кула са разкрити крепостни стени на римско селище и водопровод. И днес по нивите се намират стари монети, свидетелство за интензивен поселищен живот.

През XIX век селото е малко чисто българско селище, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. Църквата „Св. св. Константин и Елена“ е построена в началото на XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Парил (Paril) е посочено като село с 35 домакинства и 130 жители българи.[2] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Парил като чифлик с 45 български къщи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Парил чифлик, на Ю от Гайтаниново. Преди няколко години било чифлик; селянете си изкупили земята. Земледелието е на първо място; сеят: ръж, ечмик и мисир. Лежи в един дол при подношието на Али Ботуш. Църква, в която се чете по гръцки. Между Гайтаниново и Парил чифлик се виждат развалини от замък, които и сега се казват Култата. По-долу има Градища. Броят на къщите възлиза до 50; българе.[4]

Според статистическите изследвания на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои общо 300 души, всички българи-християни.[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Парил (Poril) живеят 432 българи екзархисти. В селото функционира българско начално училище с 1 учител и 12 ученици.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година шестима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Парил
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Алачев (Алачов), македоно-одрински опълъченец, 35 (36)-годишен, четата на Стоян Мълчанков[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Ташко Парилски, български революционер, четник при Филип войвода

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Киселов, Атанас. Село Парил и Славянка планина, София, 2008, 64 стр.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 99.
  2. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр.126-127.
  3. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234-235.
  4. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 7.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 194
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 112-113.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 869.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
     Портал „Македония“         Портал „Македония