Беслен
| Беслен | |
|---|---|
  Беслен  Беслен | |
| Общи данни | |
| Население | 670 души[1] (15 септември 2022 г.) 34,5 души/km² |
| Землище | 19,47 km² |
| Надм. височина | 753 m |
| Пощ. код | 2934 |
| Тел. код | 07528 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 3976 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Хаджидимово Людмил Терзиев (ДПС (НДСВ)) |
| Кметство – кмет | Росен Чапкънов |
Бѐслен е село в Югозападна България. То се намира в община Хаджидимово, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Беслен се намира в планински район. Разположено е в подножието на Бесленския рид.
История[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Заимов етимологията на името е по-старата форма Бѣсняне от водното име Бясна (река, бара), Бесен (дол, поток) и подобни. Сравними са местността Бесен рид при Самуилово, Петричко, Бесничко дере при Варвара, Пазарджишко, което е прилагателно от местното име *Бесник, *Бесница, Бесничевец над Струмешница при Петрич, и други. Промяната е вследствие на дисимилация сн > сл, вероятно под влияние на следващото н, както в родопското слубник, „годежар“ от снубник.[2]
В XIX век Беслен е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бослен (Boslen) е посочено като село с 28 домакинства и 75 жители помаци.[3]
Според Стефан Веркович към края на XIX век Беслен има мюсюлманско мъжко население 110 души, което живее в 28 къщи.[4] През 1899 година селото има население 307 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[5] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Беслен (Басленъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 300 българи-мохамедани[6] в 35 къщи.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 106.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126-127.
- ↑ Стоян Райчевски - „Българите Мохамедани“. София 2004, стр. 111-124. ISBN 954-9308-51-0
- ↑ Зеленгора, Георги. Помаците в Турция - 7. // Pomak News Agency, 2 януари 2012. Посетен на 3 януари 2012. Архив на оригинала от 2012-07-14 в archive.today
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 272.
| |||||||||||
Портал „