Направо към съдържанието

Беслен

Беслен
България
41.4728° с. ш. 23.9648° и. д.
Беслен
Област Благоевград
41.4728° с. ш. 23.9648° и. д.
Беслен
Общи данни
Население661 души[1] (15 март 2024 г.)
34 души/km²
Землище19,466 km²
Надм. височина753 m
Пощ. код2934
Тел. код07528
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ03976
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Хаджидимово
Людмил Терзиев
(НДСВ; 2007)
Кметство
   кмет
Росен Чапкънов (ДПС)

Бѐслен е село в Югозападна България. То се намира в община Хаджидимово, област Благоевград.

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост
Общо 723
Българи 308
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 414

Село Беслен се намира в планински район. Разположено е в подножието на Бесленския рид.

Според Йордан Заимов етимологията на името е по-старата форма Бѣсняне от водното име Бясна (река, бара), Бесен (дол, поток) и подобни. Сравними са местността Бесен рид при Самуилово, Петричко, Бесничко дере при Варвара, Пазарджишко, което е прилагателно от местното име *Бесник, *Бесница, Бесничевец над Струмешница при Петрич, и други. Промяната е вследствие на дисимилация сн > сл, вероятно под влияние на следващото н, както в родопското слубник, „годежар“ от снубник.[3]

В XIX век Беслен е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Бослен (Boslen) е посочено като село с 28 домакинства и 75 жители помаци.[4]

Според Стефан Веркович към края на XIX век Беслен има мюсюлманско мъжко население 110 души, което живее в 28 къщи.[5] През 1899 година селото има население 307 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[6] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Беслен (Басленъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 300 българи-мохамедани[7] в 35 къщи.[8]

  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  3. Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 106.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126-127.
  5. Стоян Райчевски - „Българите Мохамедани“. София 2004, стр. 111-124. ISBN 954-9308-51-0
  6. Зеленгора, Георги. Помаците в Турция - 7 // Pomak News Agency, 2 януари 2012. Архивиран от оригинала на 2012-07-14. Посетен на 3 януари 2012.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
  8. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 272.