Лялево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лялево
— бивше село —
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Област Област Благоевград
Община Хаджидимово
Закриване 1960 г.

Лялево или Ляльово е бивше село в България, заличено от регистрите през 1960 година.[1] Селото е известно с това, че е било единственото гръцко мюсюлманско село на територията на България.

География[редактиране | редактиране на кода]

Лялево е било разположено в Югоизточен Пирин на 14 километра южно от град Гоце Делчев в източното подножие на Лалевския връх или Света Елена.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е споменато като Лялева в османски регистри от 1623 – 1625 и 1635 – 1637 година с по 2 християнски домакинства.[2]

След 1821 година населението на Лялево се състои основно от гърци-мюсюлмани (валахади). Според предания, записани от Васил Кънчов те са преселници от Мадемските села в Халкидика през първата четвъртина на XIX век и приели исляма за да се предпазят от кланетата на гръцкото население след неуспешното Халкидическо въстание от 1821 година.[3] В 1848 година руският славист Виктор Григорович пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“, че жителите на Лялуху са „гръцки помаци“.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Лялово (Lialovo) е посочено като село с 90 домакинства и 220 жители мюсюлмани.[5]

Според Стефан Веркович в 1889 година в Лялюво има 90 домакинства с 300 жители гърци-мохамедани.[6]

В 1891 година Георги Стрезов пише:

Ляльово, село на Ю от Неврокоп 3 часа, до самия път от Сяр за Неврокоп. Голо и каменисто място; ражда се добро грозде; винарството е главният поминък на селянете. Няколко нивя има по Либяхово и Копривлен. Къщи 80; всичките са мусулмане по вяра, говорят гръцки и са преселени преди стотина години от зъхненското село Лъквица до Скрижово. От Лъквица сега се откриват остатки.[7]

След Междусъюзническата война, когато Лялево влиза в границите на България населението му се изселва в Гърция. Част от него се връща през 1916 година, но в 1928 година се изселва отново – този път – в Турция. В 1926 – 1928 в Лялево са заселени българи бежанци от Егейска Македония. Впоследствие селото прекратява съществуването си поради изселване на жителите му – предимно към село Копривлен.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989, с. 174.
  2. а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 523.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 230.
  4. Григорович, Виктор. Очерк путешествия по европейской Турции, 1877, стр. 124.
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126 – 127.
  6. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 238 – 239. (на руски)
  7. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 6.
     Портал „Македония“         Портал „Македония