Валахади

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Валахади
Vrostiani Valahads 1923.jpeg
Валахади във Врощяни в 1923 година, малко преди изселването им в Турция
Общ брой 17 000 (начало на XX век)
Език гръцки, турски
Религия ислям
Сродни етно групи гърци

Валахади или валаади / влахади (на гръцки: Βαλαάδες, Βαλαχάδες – Валаадес, Валахадес) е наименование, с което се обозначават гръцки говорещи мюсюлмани, живеещи в Османската империя.

Германска етническа карта на Македония от 1892 г. Валахадите са в жълто

Смята се, че валаадите са потомци на гърци християни, приели исляма през XVIII век. В началото на XX век традиционно живеят в най-южните части на Егейска Македония – районите на Ляпчища (днес Неаполи) и Гревена по средното течение на Бистрица (Алиакмон). Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Македония има 14 373 гърци мюсюлмани.[1] Според гръцка статистика от 1904 година в казите Населица (Ляпчища) и Гревена на Серфидженския санджак живеят 16 070 валахади.[2]

Валахадите се изселват от Гърция в Турция по силата на Лозанския договор от 1923 година, предвиждащ обмен на населението между двете страни по религиозен признак. Макар и в турскоговорещо обкръжение, в Турция част от общността запазва гръцкия си език, наричан „ромеика“. Компактни маси валахади се заселват в Източна Тракия – в Кумбургас, Кючук чекмедже, Чаталджа.

На днешна българска територия е имало 1 гръцко помашко село – Лялево в Пирин.

Често се приема, че „валахади“ произхожда от власи и че съответно валахадите са от арумънски произход. Албанологът Густав Вайганд смята, че произлиза от „вайалла“ – уж единствената турска дума, която валахадите употребявали.[3]

Бистрица я прѣминахме по единъ тѣсенъ мостъ и не безъ страхъ при Смикси. Това мѣсто служи и за езиковна граница. Първото село, въ което се говори само на гръцки, е Бубуща. Тукашнитѣ жители се наричатъ валахадесъ; тѣ сѫ повечето мохамедане, но говорятъ изключително гръцки. Названието си сѫ получили отъ това, че знаятъ само една турска дума „евала“. Тѣхния типъ е повечето гръцки, отколкото славянски: черна коса и очи, и изкривенъ носъ се срѣщатъ най-много. (Именно зарадъ тия чърти неможе да се мисли, че тѣ иматъ нѣщо общо съ „Влахи“.)“[4]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 283.
  2. Κωνσταντίνος Σπανός. Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων, in: Ελιμειακά, 48 – 49, 2001.
  3. Густав Вайганд. „Етнография на Македония“.
  4. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 125.
     Портал „Македония“         Портал „Македония