Гревена
|
Гревена Γρεβενά |
|
|---|---|
,_Grevena_municipality,_Grevena_prefecture,_Greece_-_Clocktower_-_02.jpg) Часовниковата кула на площад „Елевтерия“ |
|
  Гревена  Гревена  Гревена |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Надм. височина | 530 m |
| Население | 10 177 души (2001) |
| Покровител | Ахил Лариски[1] |
| Пощенски код | 511 00 |
| Телефонен код | 24620 |
| Официален сайт | www.dimosgrevenon.gr |
| Гревена в Общомедия | |
Гревена или Гребена (на гръцки: Γρεβενά; на арумънски: Grebini) е град в Гърция, център на дем Гревена, административна област Западна Македония. Населението на града е 10 177 жители (2001). Градът е център и на Гревенската епархия на Църквата на Гърция.
География[редактиране | редактиране на кода]
Градът се намира на около 400 километра от Атина и на около 180 километра от Солун. Гъстотата на населението е най-малка през 1990-те години. Гревена е свързан посредством магистралата Егнатия Одос на запад с Игуменица и на изток с Дедеагач (Александруполи) на границата с Турция. През Гревена преминава Гревенската река, приток на река Бистрица (Алиакмонас).
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Етимологията на думите Гревена идва или от латинското gravis, което означава трудно, неравномерно, или от славянското гребен, тоест грубо и стръмно място.[2]
Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
Градът съществува още от Средновековието. През XI век той става център на епархия на Охридската архиепископия, вероятно отделена от Костурската.[3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
„Гребена има 80 турски кѫщи, 120 гръцки и 20 аромѫнски. Прѣзъ зимата числото на аромѫнскитѣ фамилии се възкачва на 200, които се прибиратъ отъ околнитѣ лѣтни села: Самарина, Смикси и Фурка. Освѣнъ това въ Гребена има гарнизонъ отъ 600 души. Околията брои 15,000 гърци, 12,500 аромѫне и 10,000 турци (турци и албанци).“[4]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Гребена (Гревена) брои 1550 жители, от които 500 турци, 600 гърци християни, 200 гърци мохамедани, 150 власи и 100 цигани.[5] Според гръцка статистика от 1904 година в Гревена живеят 850 гърци елинофони, 745 гърци влахофони, от които 260 румънеещи се и 260 валахади.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в града влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Гревена остава в Гърция.
На 13 май 1995 година става земетресение от 6,6 степен по скалата на Рихтер, като са нанесени само материални щети. Друго сериозно земетресение близо до Гревена става на 5 януари 2005 година с магнитуд 4,9 по скалата на Рихтер, без разрушения.
В 2007 година общинският съвет в града решава да му даде официано прозвището Градът на гъбите (Πόλη των Μανιταριών).[7]
Данни за населението[редактиране | редактиране на кода]
| Население на Гревена[8] | |||||||||||||
| Година | Брой | %± | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1940 | 4.392 | _ | |||||||||||
| 1951 | 5.191 | 18,2 | |||||||||||
| 1961 | 7.347 | 41,5 | |||||||||||
| 1971 | 8.383 | 14,1 | |||||||||||
| 1981 | 7.739 | -7,7 | |||||||||||
| 1991 | 10.787 | 39,4 | |||||||||||
| 2001 | 12.037 | 11,6 | |||||||||||
| 2011 [9] | 13.374 | 11,1 | |||||||||||
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: В Гревена е роден гръцкият политик Александрос Ладас. Други известни гревенци са гръцкият андартски капитан Николаос Цолакис, гръцкият революционер, участник във Войната за независимост и печатар Константинос Димидис и други.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Σαράντης, Θεοδ. Κ.Π., „Τα Γρεβενά“, Μακεδονικά 26, Θεσσαλονίκη 1988.
- Παπαϊωάννου Μ.Ι., Το Γλωσσάριο των Γρεβενών, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, Θεσσαλονίκη 1976.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 2 януари 2018. Архив на оригинала от 2018-01-29 в Wayback Machine.
- ↑ Γρεβενίτης. // Natura Graeca. Посетен на 31 декември 2020 г.
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 191.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 127.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 275.
- ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 48 – 49, 2001.
- ↑ Γρεβενά, η πόλη των μανιταριών, Μακεδονία, Νοε 29, 2007.
- ↑ dlib.statistics.gr
- ↑ „www.statistics.gr“, archived from the original on 2013-01-23, https://web.archive.org/web/20130123133356/http://www.statistics.gr/portal/page/portal/ESYE/BUCKET/General/FEK_Monimos.pdf, посетен 2016-01-04
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „