Гревена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гревена
Γρεβενά
Часовниковата кула на площад „Елевтерия“
Часовниковата кула на площад „Елевтерия“
Гревена
40.085° с. ш. 21.4275° и. д.
Гревена
Западна Македония
40.085° с. ш. 21.4275° и. д.
Гревена
Гърция
40.085° с. ш. 21.4275° и. д.
Гревена
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Надм. височина550 m
Население13 137 души (2011 година)
ПокровителАхил Лариски[1]
Пощенски код511 00
Телефонен код24620
Официален сайтwww.dimosgrevenon.gr
Гревена в Общомедия

Гревена или Гребена (на гръцки: Γρεβενά; на арумънски: Grebini) е град в Гърция, център на дем Гревена, административна област Западна Македония. Градът е център и на Гревенската епархия на Църквата на Гърция.

География[редактиране | редактиране на кода]

Площад „Емилиан Лазаридис“ с паметника на митрополита

Градът се намира на 550 m надморска височина[2] на около 400 km от Атина и на около 180 km от Солун. Гъстотата на населението е най-малка през 1990-те години. Гревена е свързан посредством магистралата Егнатия Одос на запад с Игуменица и на изток с Дедеагач (Александруполи) на границата с Турция. През Гревена преминава Гревенската река, приток на река Бистрица (Алиакмонас).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Етимологията на думите Гревена идва или от латинското gravis, което означава трудно, неравномерно, или от славянското гребен, тоест грубо и стръмно място.[3]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Градът съществува още от Средновековието. През XI век той става център на епархия на Охридската архиепископия, вероятно отделена от Костурската.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

„Гребена има 80 турски кѫщи, 120 гръцки и 20 аромѫнски. Прѣзъ зимата числото на аромѫнскитѣ фамилии се възкачва на 200, които се прибиратъ отъ околнитѣ лѣтни села: Самарина, Смикси и Фурка. Освѣнъ това въ Гребена има гарнизонъ отъ 600 души. Околията брои 15,000 гърци, 12,500 аромѫне и 10,000 турци (турци и албанци).“[5]

Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас пише в своята „География“ (1818 - 1822): „Гревена е малко градче, населявано от гърци и турци, които са най-невежи“.[6]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Гребена (Гревена) брои 1550 жители, от които 500 турци, 600 гърци християни, 200 гърци мохамедани, 150 власи и 100 цигани.[7] Според гръцка статистика от 1904 година в Гревена живеят 850 гърци елинофони, 745 гърци влахофони, от които 260 румънеещи се и 260 валахади.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в града влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Гревена остава в Гърция.

В 1924 година мюсюлманското население на селото е изселено в Турция и на негово място са заселени 373 гърци бежанци от Турция. Малко по-рано в селото са заселени власи от Авдела, Самарина и други влашки села.[9]

На 13 май 1995 година става земетресение от 6,6 степен по скалата на Рихтер, като са нанесени само материални щети. Друго сериозно земетресение близо до Гревена става на 5 януари 2005 година с магнитуд 4,9 по скалата на Рихтер, без разрушения.

В 2007 година общинският съвет в града решава да му даде официано прозвището Градът на гъбите (Πόλη των Μανιταριών).[10]

Прекръстени с официален указ местности в община Гревена на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Хамин Рахи[11] Χαμίν Ράχη Заргояни Мандри Ζαργόγιαννη Μαντρί[12] връх З от Гревена[11]
Дамбиес[11] Ντάμπιες Пироволия Πυροβολεία[12] връх Ю от Гревена[11]
Орлякас[11] Ὂρλιαγκας Агриотопос Άγριότοπος[12] връх Ю от Гревена[11]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 1723[2] 3108[9] 3747[9] 3977[9] 4789[9] 6892[9] 8016[9] 7433[9] 9345[9] 10177 13137

Личности[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Гревенци

В Гревена е роден гръцкият политик Александрос Ладас. Други известни гревенци са гръцкият андартски капитан Николаос Цолакис, гръцкият революционер, участник във Войната за независимост и печатар Константинос Димидис и други.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Σαράντης, Θεοδ. Κ.Π., „Τα Γρεβενά“, Μακεδονικά 26, Θεσσαλονίκη 1988.
  • Παπαϊωάννου Μ.Ι., Το Γλωσσάριο των Γρεβενών, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, Θεσσαλονίκη 1976.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 2 януари 2018. Архив на оригинала от 2018-01-29 в Wayback Machine.
  2. ↑ а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 112. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Γρεβενίτης. // Natura Graeca. Посетен на 31 декември 2020 г.
  4. ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 191.
  5. ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 127.
  6. ↑ Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 239.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 275.
  8. ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 48 – 49, 2001.
  9. ↑ а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 113. (на македонска литературна норма)
  10. ↑ Γρεβενά, η πόλη των μανιταριών, Μακεδονία, Νοε 29, 2007.
  11. ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“
  12. ↑ а б в Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 17. (на гръцки)
Нормативен контрол
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гревена&oldid=11627970“.