Мега Сиринио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мега Сиринио
Μέγα Σειρήνιο
— село —
Гърция
40.1183° с. ш. 21.4119° и. д.
Мега Сиринио
Западна Македония
40.1183° с. ш. 21.4119° и. д.
Мега Сиринио
Гревенско
40.1183° с. ш. 21.4119° и. д.
Мега Сиринио
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Гревена
Географска област Пинд
Надм. височина 667 m
Население 696 души (2001)
Пощенски код 51100
Телефонен код +30 24620

Мега Сиринио или Мегало Сирини (на гръцки: Μέγα Σειρήνιο, в превод Голямо Сиринио) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония. Мега Сиринио има 696 жители, според преброяването от 2001 година. Църквата „Света Богородица Животворящ източник“ в местността Липсокуки край селото е обявена за защитен исторически паметник в 1979 година.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около 5 километра северно от град Гревена.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Мега Сиринио е чифлишко гръкоезично село в Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 Серинъ Като (Серина Голямо) е смесено село с 235 гърци християни и 120 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[2] Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година Мегало Сирни (Μεγάλο Σειρνί) е изцяло мюсюлманско село, в което живеят 150 валахади.[3] Според атинска гръцка статистика от 1910 година в Мега Сирни (Μεγά Σειρνί) живеят 380 православни гърци и 150 мюсюлмани.[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Мега Сиринио влиза в състава на Кралство Гърция.

В средата на 1920-те години по силата на Лозанския договор мюсюлманското население е изселено в Турция и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. През 1928 година селото е представено като смесено, състоящо се от коренно местно население и новодошли бежанци, като последните са 41 семейства или 146 жители.[5]

В селото особено колоритно се отбелязва Нова година. На 1 януари се провежда старинният празничен обичай Рогацария. Друг празник се организира в началото на август.[6]

Преброявания
  • 1920 – 880 жители[7]
  • 1981 – 656 жители
  • 1991 – 735 жители
  • 2001 – 696 жители

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ΥΑ ΥΠΠΕ/Β1/Φ36/17316/576/16-7-1979 - ΦΕΚ 727/Β/30-8-1979. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 25 юли 2015.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 277.
  3. Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001, 48-49.
  4. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία: εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910, σ. 112.
  5. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  6. Официален туристически сайт за Западна Македония[неработеща препратка]
  7. „Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία.“, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен 31 юли 2012 
     Портал „Македония“         Портал „Македония