Мега Сиринио
| Мега Сиринио Μέγα Σειρήνιο | |
|---|---|
| — село — | |
  Мега Сиринио  Мега Сиринио  Мега Сиринио | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Пинд |
| Надм. височина | 630 m |
| Население | 461 души (2011 г.) |
| Пощенски код | 511 00 |
Мега Сиринио или Мегало Сирини (на гръцки: Μέγα Σειρήνιο, в превод Голямо Сиринио) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония. Мега Сиринио има 696 жители, според преброяването от 2001 година. Църквата „Света Богородица Животворящ източник“ в местността Липсокуки край селото е обявена за защитен исторически паметник в 1979 година.[1]
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 630 m надморска височина на около 5 km северно от град Гревена.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Мега Сиринио е чифлишко гръкоезично село в Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 Серинъ Като (Серина Голямо) е смесено село с 235 гърци християни и 120 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[3] Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година Мегало Сирни (Μεγάλο Σειρνί) е изцяло мюсюлманско село, в което живеят 150 валахади.[4] Според атинска гръцка статистика от 1910 година в Мега Сирни (Μεγά Σειρνί) живеят 380 православни гърци и 150 мюсюлмани.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Мега Сиринио влиза в състава на Кралство Гърция.
В средата на 1920-те години по силата на Лозанския договор мюсюлманското население е изселено в Турция и на негово място са заселени 41 семейства или 146 души, бежанци от Турция. През 1928 година селото е представено като смесено, състоящо се от коренно местно население и новодошли бежанци, като последните са 41 семейства или 146 жители.[6]
Селото произвежда жито и тютюн, като е развито и скотовъдството.[2]
В селото особено колоритно се отбелязва Нова година. На 1 януари се провежда старинният празничен обичай Рогацария. Друг празник се организира в началото на август.[7]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 880[2] | 444[2] | 600[2] | 744[2] | 745[2] | 825[2] | 602[2] | 515[2] | 735[2] | 696 | 461 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/Β1/Φ36/17316/576/16-7-1979 - ΦΕΚ 727/Β/30-8-1979. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 25 юли 2015.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 112. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 277.
- ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001, 48-49.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία: εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910, σ. 112.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Официален туристически сайт за Западна Македония[неработеща препратка]
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „
Портал „