Мега Сиринио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мега Сиринио
Μέγα Σειρήνιο
— село —
Гърция
40.1183° с. ш. 21.4119° и. д.
Мега Сиринио
Западна Македония
40.1183° с. ш. 21.4119° и. д.
Мега Сиринио
Гревенско
40.1183° с. ш. 21.4119° и. д.
Мега Сиринио
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Гревена
Географска област Пинд
Надм. височина 630 m
Население 461 души (2011 г.)
Пощенски код 511 00

Мега Сиринио или Мегало Сирини (на гръцки: Μέγα Σειρήνιο, в превод Голямо Сиринио) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония. Мега Сиринио има 696 жители, според преброяването от 2001 година. Църквата „Света Богородица Животворящ източник“ в местността Липсокуки край селото е обявена за защитен исторически паметник в 1979 година.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 630 m надморска височина на около 5 km северно от град Гревена.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Мега Сиринио е чифлишко гръкоезично село в Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 Серинъ Като (Серина Голямо) е смесено село с 235 гърци християни и 120 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[3] Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година Мегало Сирни (Μεγάλο Σειρνί) е изцяло мюсюлманско село, в което живеят 150 валахади.[4] Според атинска гръцка статистика от 1910 година в Мега Сирни (Μεγά Σειρνί) живеят 380 православни гърци и 150 мюсюлмани.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Мега Сиринио влиза в състава на Кралство Гърция.

В средата на 1920-те години по силата на Лозанския договор мюсюлманското население е изселено в Турция и на негово място са заселени 41 семейства или 146 души, бежанци от Турция. През 1928 година селото е представено като смесено, състоящо се от коренно местно население и новодошли бежанци, като последните са 41 семейства или 146 жители.[6]

Селото произвежда жито и тютюн, като е развито и скотовъдството.[2]

В селото особено колоритно се отбелязва Нова година. На 1 януари се провежда старинният празничен обичай Рогацария. Друг празник се организира в началото на август.[7]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 880[2] 444[2] 600[2] 744[2] 745[2] 825[2] 602[2] 515[2] 735[2] 696 461

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ΥΑ ΥΠΠΕ/Β1/Φ36/17316/576/16-7-1979 - ΦΕΚ 727/Β/30-8-1979. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 25 юли 2015.
  2. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 112. (на македонска литературна норма)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 277.
  4. Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001, 48-49.
  5. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία: εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910, σ. 112.
  6. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  7. Официален туристически сайт за Западна Македония[неработеща препратка]
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония