Палеохори (дем Гревена)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Палеохори.
| Палеохори Παλαιοχώρι | |
| — село — | |
  Палеохори  Палеохори  Палеохори | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Купацохория |
| Надм. височина | 700 m |
| Население | 188 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 511 00 |
Палеохори (на гръцки: Παλαιοχώρι), е село в Република Гърция, в дем Гревена, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 700 m надморска височина, в западното подножие на планината Аеторахи, на около 30 km източно от град Гревена.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Палеохори е гръцко християнско село в нахия Венци на Кожанската каза на Османската империя. Гробищната църква „Успение Богородично“ е издагната в 1842 година.[2] Централната селска църква „Света Параскева“, издигната през 1873 година, има старинни стенописи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Палеохоръ живеят 195 гърци.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Палеохор е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 26 къщи.[4]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Палеохори (Παλαιοχώρι), Гревенска каза, живеят 315 гърци елинофони християни.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Палеохор (Paleohor) има 130 гърци.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Палеохори влиза в състава на Кралство Гърция.
В 20-те години в селото са настанени гърци бежанци. В 1928 година те са 75 души.[1]
Населението произвежда жито, тютюн и други земеделски култури, като частично се занимава и със скотовъдство.[1]
В селото функционира единствената за дем Вендзи гимназия. Уредена е и етнографска сбирка.
Близо до селото, в местността „Свети Илия“ около едноименния параклис, построен в 1924 година, в края на юли – началото на август се устройват театрални представления. На няколко километра източно от селото се намира върхът Възнесение (1125 м.), на който е построена едноименна църква. На нейния храмов празник Възнесение Господне (Спасовден) се провежда голям събор, който вечерта се премества на селския площад.[7] Други църкви са „Свети Атанасий“ (1998), „Свети Архангели“ (1998), „Света Богородица Мелянцку“ и „Света Екатерини“ в местността Ряхово.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 292[1][8] | 293[1] | 812[1] | 443[1] | 503[1] | 633[1] | 489[1] | 445[1] | 419[1] | 388 | 237 | 188 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 125. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Αποστόλου, Βασίλης. Παλαιοχώριον Γρεβενών // Посетен на 30 юни 2016.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 281.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 65. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 518. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
- ↑ Официален сайт на бившия дем Вендзи, архив на оригинала от 2 май 2014, https://web.archive.org/web/20140502002940/http://www.dimosbentziou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=9&Itemid=16, посетен на 13 юни 2010
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
